Трима випускници на "Заедно в час" за мотивацията да бъдеш учител
Петя Данева
Защо реши да станеш учител в програмата "Заедно в час"?
Не ми беше трудно да взема това решение. Татко ми се обади по телефона, докато вече бях работещ за 1-ва година учител и каза: "Петя, чух една много интересна възможност. Трябва да кандидатстваш!" Обясни ми, че баба е един запомнен вовеки учител, аз съм била кръстена на нея и трябвало да оправдая името ѝ. В момента тя е на 85 години и още ѝ се обаждат ученици и по-специално - последният ѝ клас, за да празнуват заедно 24-ти май. И така, попълних формуляра веднага (усмихва се).
Как допринесе за твоето развитие програмата през последните 2 години?
Чувствам се успешен и удовлетворен учител и човек. Защо? Защото видях реални промени сред моите ученици. Да, не при всички, но тези, които убедих да се осмелят, са ми достатъчни. А това може би нямаше да се случи, ако не бях подкрепяна през цялото време, ако не получавах всяка искана и неискана обратна връзка, достъпът до обучения, които бяха организирани и спрямо моите лични потребности и много други прояви на подкрепа. И към днешна дата, като алумни вече една година, аз се чувствам уверена, че мога да допринеса и в район, където все още няма учители по програмата. Ресурсът да се докоснеш до една силна общност, която остава за цял живот обаче, е най-ценното за мен.
Кои са нещата, които винаги си се стремяла да предадеш на своите ученици?
Че могат! Че имат право да го могат! И че това им дава право да се осмеляват. И никога да не се отказват, независимо колко недостижимо и невъзможно изглежда.
Какво би казала на свой приятел, който искаш да поканиш да стане част от инициативата?
Това, което правя, а не само бих направила, е да ги убедя, че могат и те. На повечето ми приятели, които са ме питали за програмата, им се струва невъзможно да минат през центъра за оценяване. Мислят, че не биха могли да се справят, защото знаят, че се работи много, учи се постоянно и трябва да си напълно отдаден през тези две години. Потвърждавайки тези им очаквания, може би трябва да им кажа, че ако искат да оставят своята следа и да направят малката крачка, която всеки трябва да направи, това ще е причината да убедят децата си да не напускат държавата, да са спокойни за пенсиите си, когато остареят и ще знаят, че ако всеки един човек трябва да извърши поне едно добро дело, това би бил най-добрият начин и те да го направят. Никога не съм съжалявала, че съм се включила в програмата, и ако трябва да върна времето назад, пак бих направила същия избор.
