Васил Базелков: Учителят трябва да посочва верните пътеки в голямата джунгла на човешкото познание
Васил Базелков е основател на Пловдивският клуб на знаещите „Квант”. Той е учител с дългогодишен опит, който знае точно как да докосне своите ученици до тайните на науката и да разпали искрата на познанието у тях.
Вие сте учител с над 40-годишен опит. Разкажете ни за себе си, как се запалихте по физиката?
Роден съм в хубавия родопски град Смолян в учителско семейство. Баща ми беше добър учител по физика и математика. Завърших специалността архитектура и строителство в строителен техникум в родния ми град. И естествено, когато трябваше да избирам в какъв университет да уча се затрудних в избора си между архитектура и физика. Да, победи тази прекрасна природна наука, може би под влияние на баща ми или от интереса посят в онези форми в училище, като кръжоци и школи, изглеждащи сега малко прозаични, бедни и трудни, но несъмнeno полезни. Ако сега бяха осъвременени и финансово подпомогнати щеше да бъде много правилна стъпка.
За мен физиката е свързана изключително много с начина на мислене, това е философията на реалността и ако човек поне малко я познава, ще е по полезен не само за себе си, но най-вече за прогреса на обществото. Всеки инженер мисли като физик, защото използва именно природните, физичните закони, съответно в една по-тясна област. Развитието на човечеството е компилация и баланс от духовно израстване и технически прогрес, а мястото на физиците е неоспоримо, независимо дали някои хора го разбират или не.
Физиката е лесна наука за разбиране, защото е логична, но това не означава, че може да се овладява без много труд и воля. Затова не са много младите хора, които се решават на това. Именно тук е мястото на учителите да ги открият, а след това да запалят пламъчето на любознателността. Без това въгленче няма да има и големия огън на просперитета. Тези млади хора се нуждаят от грижа и стимулиране, а в нашата действителност това никак не е лесно, защото го няма реално като основен фундамент и приоритет в обществото. Ето това е моето „гориво”. То ме мотивира толкова години да помагам, доколкото мога.
Но, според мен трябва повече да говорим за момчетата и момичетата от клуб „Квант – ТУ Пловдив”, а не за мен. Tе са прекрасни деца, толкова любознателни и любопитни към живота, с тях можем да разговаряме за всичко.
Учителят трябва да посочва верните пътеки в голямата джунгла на човешкото познание, а младият човек със своя талант, воля и труд да върви напред.
Зная, че през 2003 година създавате клубът на знаещите „Квант” в Пловдив и вече 14 години той не спира своята дейност. Откъде дойде идеята и как набрахте популярност?
През 80-те години имаше едно руско предаване „Къде, какво, кога”. То бе за хора с добри енциклопедични знания. Аз взех идеята, но поставих акцента на природните, инженерните и приложни науки, с абсолютен акцент на физиката като логика, база и фундамент.
Що се отнася за популярността дори и за такъв малък град като Смолян (но почти същото е и в голям град като Пловдив) е много трудно, особено докато убедиш ръководители, спонсори, общественост, а да не говорим за пари. Ако обаче учителят е достатъчно „луд”, той може да успее.
Няколко години (от 1986 до 2001 г.) нашите изяви и състезания на клуб „Галактика” – предшественика на „Квант”, се превръщаха в малки празници в града. Природо-математическата гимназия „В. Левски”, където бях учител бе един малък оазис за знания и иновации. Такъв е той и сега. Учители, ръководство и най-вече млади хора бяха на невероятна висота.
Подобна бе и историята в Пловдив. С учудваща елементарност и наивност в Общинския детски комплекс (бившата станция на младите техници), поради финансови причини или поради некомпетентност бяха закрити такива формации като авиомоделизъм, електроника, физика, клуб „Квант” и т.н.
Изключителната прозорливост прояви ръководството на Техническия университет Пловдив като приюти клуба и ние станахме може би първият ученическо-университетски клуб по физика в България. Подготовката на „квантовци” се води и от учители, и от университетски преподаватели.
Та ние имаме вече 43 национални и демо състезания (макар че и МОН ни съкрати от календара си).
Като създател на първият подобен клуб в България, как мислите, трябва ли да се възстановят кръжоците в училищата?
Всяка формация, която произвежда качество е полезна и трябва да се поддържа, запазва и развива, а не да се унищожава и да остава вакуум. Природата и обществото не търпят вакуум, и пространството (разбирайте ангажирането особено на подрастващите) се запълва с хаос. Горко на една държава, ако допусне това да се случи.
Ако можехте да изобретите машина на времето, какво бихте променил в съвременната реалност?
Краткият отговор: Бих поставил в приоритетите на обществото ОБРАЗОВАНИЕТО на младия човек. Всичко останало ще подреди умната и интелигентна млада генерация.
Според вас, как би изглеждала формулата на успеха?
Като във формула:
Успехът = Семейна среда, правилна информация, верният учител, добре структурирано и управлявано общество, труд, труд и талант.
Каква аналогия можете да направите чрез физиката, може би с някое от 4-те фундаментални взаимодействия?
Всичко се свежда до енергията и фундаменталните и универсални закони управляващи Вселената. Човечеството, ако иска добре да устрои и нашия свят, хората трябва не само да ги прочетат, но и разберат, защото тези закони нямат изключения. Трябва да се познават и прилагат.
Какво предстои за Клуб „Квант”?
Използвам възможността да поканя всички желаещи на 21.04.2017 г. в Технически университет - Пловдив на поредното състезание на клуб „КВАНТ" - ТУ Пловдив. То ще се излъчва и онлайн в реално време.
Ваши ученици печелят медали от световни олимпиади и биват приемани в престижни университети. Някои от тях се връщат и преподават отново при вас, като Стефан Николов да речем. Можете ли да кажете, че това са новите поколения, с които тепърва ще се гордеем и които ще се върнат, за да предадат своите опит и знания и да ги приложат у нас?
Определено да. Мога да изброя много успели ученици от клуб Квант - ТУ Пловдив, учещи или завършили престижни университети, като Илия Василев и Марина Краева (СУ), Руслан Нешев (Австрия), Георги Воденичаров, Радослав Радев и Атанас Дяков (ТУ), Евдокия Костадинова (САЩ), Лора Стоянова (Харвард), Христо Гонев (Англия), Николай Керенчев (УАСГ) и още, и още…
Каква е вашата мечта за България?
Да бъдем такава държава, че и хората от другите нации да искат да станат българи. Да има зелена карта за България.
Снимки: Личен архив