Успелите споделят

Ясен е от онези вълшебни хора, които те повдигат във всеки един момент - било то на добро настроение или униние. В него има една дълбока мъдрост. Може би тази, която кара цветята на пролет да разцъфнат, тази, коятo е впита в корените на дърветата и пази информация за дървесните видове, тази, която вдъхва аромата на живота. Може би не случайно се казва Ясен. Според народните повели ясенът е дърво, носещо щастие. След като пристъпихме прага на китната му градина, го изпитахме и ние. Следващите редове са истински берекет и щедро се раздават за теб, читателю, набери за душата:

Разкажи ни за себе си.

Казвам се Ясен Иванов. Мечтател съм!

Мечтая за по-добър свят. Справедлив, с повече отговорни и добри хора.

Винаги съм усещал неразривна и много силна връзка с природата. Тази връзка и близост ме съпътства от най-ранна детска възраст, в настоящето и по всяка вероятност така ще бъде до края на живота ми. През 2008 г. завърших „География“ в СУ и магистратура „Физическа география, ландшафтна екология и опазване на околната среда“. Образованието ми по география ми даде нов, разширен кръгозор и познания за Земята, за взаимовръзките в природата и тези между хората и природата. Понастоящем съм посветил цялото си време и енергия да развивам, обогатявам и обгрижвам създадената от мен Ботаническа градина "Борика".

Кога осъзна нуждата да си в жива връзка с природата?

Не мисля, че е имало такъв момент. Имам предвид, че откакто имам съзнателни спомени, необходимостта ми от контакт с природата винаги е съществувала. И колкото повече минава времето, толкова по-силна става връзката ми с нея. Определено градът не е място, където се чувствам пълноценно.

Градската среда ни кара да забравяме, че сме част от природата и още по-лошо: кара ни да си мислим, че можем без природа, че не зависим от нея. Истината обаче е само една – ние сме част от майката природа и трябва да я уважаваме и пазим като най-ценното, което имаме. Все пак не разполагаме с още една Земя.

В твоята градина има цветя от 5 континента. Има ли интерес към нея от чужбина?

Когато започнах работа по създаване на градината през есента на 2015 година, и най-смелите ми мечти не предвиждаха, че само след 3 години интересът към нея ще бъде толкова значим.

Благодарен съм на себе си, че не се отказах, на родителите ми за подкрепата и разбирането, и на съдбата, че бе щедра и благосколонна към мечтата ми. На този етап градината се посещава предимно от хора от околните градове – София, Пловдив, Ихтиман, Самоков, Костенец. Понякога идват посетители и от по-далечни краища на България и българи, които живеят в чужбина. По-рядко идват чужденци, но с развитието и обогатяването на градината се надявам в близко време интересът да бъде по-голям.

Градината е невероятно красива, а освен това е и жив учебник. Какви други възможности предлага?

Градината е част от мен. Създадох я с голямо желание и любов. Тя ми дава много. Надявам се, че за посетителите тя е място, където да се любуват на красотата на цветята, на пъстроцветните пеперуди, и където да намират единение с природата.

Всеки, който желае, може да се включи в беседите, които организирам в градината, и да научи интересни и любопитни факти за растенията, които отглеждам. В момента се изгражда посетителски център, който ще предлага много възможности: в него ще се провеждат различни занимания както за деца, така и за възрастни.

Основен акцент обаче ще бъдат екологичните презентации и дискусии, които аз и гост лектори ще изнасяме. Целта е посетителите да се запознаят с различни екологични проблеми както на територията на България, така и за света. Добри примери и практики за тяхното разрешаване и най-важното: какво може да направи всеки един от нас за по-добър, зелен и устойчив свят!

Получаваш ли подкрепа и съдействие от различни институции?

За сега не. Но сърдечно благодаря на всички приятели, които са ми помагали, помагат или ще ми помагат за в бъдеще!

Ти си географ и пътуваш много, какви възможности преоткриваш в България?

Преди да започна да създавам градина „Борика“, пътувах непрекъснато, но сега отговорността и грижите, които имам, не ми позволяват чести пътувания.

Мога само да кажа, че България има прекрасна и разнообразна природа. Често си мисля обаче, че не я заслужаваме.

И макар че все още има много невероятно красиви и недокоснати кътчета, не мога да не отбележа, че алчността на определени групи от хора безвъзвратно унищожава това, което природата е създавала в продължение на хиляди, дори милиони години. Жалко за идните поколения!

С учителката Теди Малинова сте се посветили на образователен туризъм. Замисляли ли сте се за нов тип образователни програми в градината, получавали ли сте запитвания от училища?

Теди е водила ученици в градината няколко пъти и се надявам да продължим да си сътрудничим за в бъдеще, както и да привличаме и други заинтересовани учители.

Цветята говорят ли и какво е тяхното послание към градския човек?

Мисля, че посланието е свързано с отговорността.

Отговорност към природата, обществото и към нас самите!

Ще завърша с едно стихотворение на Емили Дикинсън.

 

В цъфтежа е целта. Когато

със своя разум слаб и смътен

цветенце някое съгледаш

и бегло го разгледаш пътем –

 

ти ролята не подозираш

на тази мъничка подробност

в това сияйно сложно дело

на пеперудата подобно

 

Да израстеш полека, да напъпиш

навреме и да не измръзнеш –

със червея и зноя да се бориш,

от вятъра да се изплъзнеш –

 

да не измамиш мъдрата природа

като се трудиш неуморно:

да бъдеш цвете, е дълбока

отговорност.

 

Емили Дикинсън