От сърце

 Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Най-добрият показва нагледно. Великите учители вдъхновяват.

Днес ще Ви разкажа за един такъв велик учител и малко за себе си, за моята най-голяма страст- езиците, защото двете са неразделно свързани. Няма да споменавам имена, защото макар и споделяйки историята си с вас, искам да запазя частичка от нея и за себе си. А и може да се каже, че това е една история за всички велики учители, представена чрез образа на един – най-достойния според мен.

Винаги съм мечтала да уча чужди езици и винаги съм знаела, че това е моето нещо. Винаги съм го правила с огромно удоволствие и произтичащата от това лекота (е, не чак такава лекота, ако става въпрос за падежите в немския, но разбирате какво имам предвид, никога ученето не ми е било някакво бреме). Никога не ми е била нужна някаква външна мотивация да уча езици.

Аз обаче открих такава мотивация. Под формата на човек. Под формата на моята учителка по немски език – най-вдъхновяващият учител, когото някога съм имала. Човек, който е толкова отдаден на работата си, който се раздава за учениците си и който буди възхищение с всичко, което прави.

Когато влязох в гимназията, може би едно от най-вълнуващите неща за мен беше, че ще уча немски. И когато за пръв път влязох в неин час, всичките ми очаквания за този език бяха оправдани. Повече от оправдани. Тя стана мое вдъхновение, пример за това каква искам и трябва да бъда. Благодарение на нея винаги ще обичам немския по начин, по който никога няма да обичам английския например.

За мен немският има сантиментално значение. Винаги, когато чуя някого да говори на или за немски, нещо в мен трепва и вътрешно се усмихвам. И винаги, когато чуя някой да казва, че не е красив език, вътрешно се вбесявам. Да, и според мен има по-красиви езици като например шведският, който в момента уча, но моето пълно с любов към езиците сърце се разбива, когато някой каже, че който и да е език по света не е достатъчно хубав. Как е възможно това? Още повече пък немският; как имате сърце да кажете нещо такова, не познавате ли моята учителка по немски?

Ако някой ме пита дали ми липсва гимназията, изобщо не бих се замислила преди да отговоря „не“. Но немският ми липсва страшно много. Не само заради самия език или заради нея, а и защото това беше време, което прекарвах и с един от най-близките ми приятели. Липсва ми подготовката за матура, правенето на тестове и пробни изпити по цял ден на гости на моята учителка. Пиенето на кафе и яденето на сладки неща междувременно. След това безкрайните разговори за живота, които винаги биваха едни и същи, но все имахме какво да си кажем. Липсва ми дори времето, когато тя ни караше да започнем да ѝ говорим на „ти“ и ние се чувствахме страшно неудобно (а сега, когато чуя някой ученик да ѝ говори на „Вие“, даже ми звучи странно).

Eдна книга, една писалка, едно дете и един учител могат да променят света.

Искам да ѝ напомня това именно днес, когато има рожден ден. Искам да ѝ напомня, че е променила нечий свят и че е запалила искрицата у някого. Вярвам, че това е най-добрият подарък, който бих могла да ѝ дам. Той обаче изобщо не може да се сравнява с това, което тя е направила за мен. Да си учител не е просто професия, а призвание. Да си учител не е лесно, но тя се справя страхотно. Затова на този специален за нея ден искам само да ѝ пожелая:

Честит рожден ден! Продължавай да бъдеш вдъхновяващата личност, която си.