Успелите

Кой е българинът, работещ за Facebook?

Ивайло Петров учи до 10-ти клас във Варна в МГ „Д-р Петър Берон“. Освен с училище, се е занимавал и със състезателна математика, откъдето и спечелва много грамоти. Най-полезното и ценно нещо за него от всички състезания и олимпиади по математика е математическия ум и последователен начин на мислене.

Умения, които и досега ми влизат в употреба. По няколко пъти на ден.

Пролетта на 10-ти клас кандидатства за стипендия, която му дава възможност да учи 11-ти и 12-ти клас в международно пансионно училище от веригата Колежи на Обединения Свят (United World Colleges) в Британска Колумбия, Канада.

В момента е четвърти курс в университета „Браун“ (Brown) в Щатите. Следва компютърно инженерство и респективно с това се занимава в по-голямата част от времето си. Това го отвежда на стаж в централата на Facebook в Калифорния миналото лято, и след като се дипломира идната пролет, се очаква да работи там като софтуерен инженер.

Какво е да работиш във Facebook?

Много е вълнуващо, поради няколко причини.

Чувството да развиваш продукт, който промени и продължава да променя света, е невероятно. Главозамайващо е, че към днешна дата има 1,8 милиарда души, които са се регистрирали в платформата, и че чрез работата си, мога да допринеса към продукт, който много от тези хора използват ежедневно. Разбирам, че с това идва и огромна отговорност към всички тези хора: употребяваме ли им времето, прекарано във Facebook по ползотворен начин; нанасяме ли вреда, когато оставяме на всеки да качва и споделя лесно и ефективно, каквото пожелае в социалната мрежа и други. Това не са въпроси с лесни и еднозначни отговори. Не са и въпроси, отговорени някога преди. Но именно тези въпроси правят работата за Facebook много специална и интересна.

Работната култура залага на бързото изпълнение на проекти, което е нетипично за други големи компании. Инфраструктурата за работа е такава, че често инженерите пишат код, който се публикува в рамките на няколко часа, и се тества в движение: идеята е, че това позволява на компанията да се движи изключително бързо в развитието на продуктите си, и да се адаптира към нови тенденции. Всеки служител бива окуражаван да бъде инициативен, и да експериментира: няколко пъти годишно, има събития, наречени хакатони, където служители сформират екипи от по няколко души с идеята да подобрят някаква част от Facebook, и в рамките на 24 часа се опитват да създадат прототип. Ако този прототип бива харесан, много скоро може да се окаже част от платформата. Така примерно са били създаден временните профилни снимки, Facebook timeline, и даже Like-бутонът.

В допълнение, компанията е пълна с невероятни и много способни умове, от които човек да се учи: от Марк и Шерил Сандбърг до колежката инженер на съседното бюро. И всеки служител има достъп до всички останали хора в компанията, независимо от позициите. Самият офис е като огромна площадка: запълнена не само с работно офис пространство, но и със заведения за хранене, кухни със закуски, клиника, че дори и малък парк на покрива на едната сграда. И тъй като обичам да си хапвам, безплатната и вкусна храна е допълнителна причина да се вълнувам, когато сутрин пътувам за работа.

Как кандидатства за стаж във Facebook? В какво се състояха интервютата? Как се подготви за тях?

Кандидатствах за студентските стажове във Facebook, като си предадох резюмето на кариерен панаир, организиран в университета ми (може да се кандидатства и директно онлайн). Оттам насетне, последваха интервюта. За софтуерно инженерство, те залагат на решаване на задачи на бяла дъска чрез код и алгоритми: това е начин за тестване на уменията на кандидата да пише код бързо и правилно, както и да комуникира ефективно решения на проблеми от технически характер. Подготвях се като решавах такъв тип задачи, и се изпитвахме взаимно с една приятелка. В допълнение, говорих с хора с опит в самата компания: това е важно и полезно, понеже човек получава по-добър контекст за какво иде реч, плюс някоя друга препоръка, евентуално.

Facebook към момента наема хора от целия свят: докато аз уча в Щатите в система, в която е естествено да кандидатствам в американски офиси на компании, през лятото имаше и друг българин стажант от Софийския университет. Доколкото чувам, това не е прецедент.

По какъв проект работи във Facebook?

Като стажант разработвах продукт за управление на настройките на една платформа за анализ на данни, която Facebook развива. За запознатите работата ми включваше програмиране на програмните езици PHP, React (JavaScript) и MySQL. Съжалявам, ако звучи скучно.

Работил си в една сграда с Марк Зукърбърг. Разговарял ли си с него? Какво (би) го попита?

Хаха, да, бюрото до Марк (всички в компанията го наричат на първо име) беше недалеч от моето. Не съм разговарял лично с него, но съм присъствал на няколко събития, на които той говори.

Марк е създал една много любима от мен практика да кани цялата компания на сесии с въпроси към него всеки петък. Реално, всеки човек в компанията може да му зададе, какъвто и да е въпрос, и Марк ще му отговори. Марк е изключително интелигентен и човек винаги може да научи нещо ново от него. Той е много добър оратор и често демонстрира пламенността си към това да развива продукти, полезни на човечеството: нещо, което той успява да предаде и на цялата аудитория.

Аз все още не съм му задал въпрос, но бих искал да го попитам коя е годината от неговия живот, през която е научил най-много и защо. И се радвам, че мога да го направя.

Кога се чувстваш мотивиран за работа?

Чувствам се мотивиран за работа, когато знам, че продуктът, който развивам, ще е полезен на някого и когато знам, че притежавам качествата да добавя стойност чрез труда си.

Няма значение дали това е подготовка да преподавам теория на вероятностите на студенти в курс, който асистирам, миксиране на песни в подготовка за парти или програмиране на приложение за екипа ми във Facebook. Като цяло това са двете причини, които биха ме накарали да работя по даден проект до късно през нощта... и на следващата сутрин също.

Наистина ли във Facebook офисите нямат стени? Защо?

Да, това е така нареченият „отворен план“: идеята е, че цялото офис пространство няма вътрешни стени, а се запълва от бюра в съседство. Има няколко цели, но най-характерната е, че всеки служител има много ясен и бърз достъп до всеки друг служител: във Facebook даже има карти с местонахождението на бюрото на всеки. Това е важно, понеже събаря преградата за комуникация с колеги. Компанията се опитва да създава работна култура на отвореност и сътрудничество и това е един от начините за изпълнение.

Споделянето за теб е?

Споделянето според мен трябва да бъде положително и конструктивно.

Животът е прекалено натоварен, за да си разваляме излишно настроението един на друг чрез примерно нападателни приказки. Намирам за много продуктивно, когато имам проблем, да мисля за решение, вместо за самия проблем. Ако човек има проблем за оплакване, обикновено има начин за формулиране на този проблем по начин, който предразполага към решение.

Бъдещето за теб е?

Не зная. Вярвам, че човек трябва да има единствено краткосрочни планове и дългосрочни намерения. Първото ни помага да си определим цели, които да гоним практически и последователно. Второто ни помага да знаем какви краткосрочни планове да си поставим, за да си създаваме максимални шансове за успех дългосрочно.

Но бъдещето е функция с прекалено много неизвестни, за да можем да намерим желаното решение от сега. Трябва да мислим динамично.

Какви са ти плановете оттук нататък? Ще се върнеш ли в България? С какво искаш да се занимаваш тук?

Дългосрочно, бих искал да работя в България: смятам, че има добавена стойност в това да развиваш нещо за собственото си общество. Но не считам, че шансовете ми за успех са максимални, ако се върна към момента. Бих искал да поработя във Facebook за известно време, понеже мисля, че един такъв опит ми дава добри шансове да се развия като професионалист.

Ако се върна в България, бих искал да се занимавам с предприемачество в сферата на технологиите.

Мечта ми е София да се развие като технологичен център за Европа, по начина, по който Берлин или Стокхолм са в момента. И считам, че столицата ни и към момента има много от нужните предпоставки това да се случи.

Заглавна снимка: Бианка Антонио


Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Петър Нефтелимов

Петър Нефтелимов е от първите автори в Uspelite.bg и до ден днешен е неразделна част от нашия екип с над 250 публикувани статии. Автор на книгата ,,Успехът в българския ген" за 49 успели българи в страната и чужбина. Има бакалавър по биотехнологии, магистър по биобизнес и биопредприемачество и втора магистратура по бизнес администрация. Съосновател е на биотехнологичния стартъп ,,Цвете в епруветка‘‘, който се бори срещу букетите от рязан цвят, които оказват отрицателно влияние върху природата заради площите за отглеждане, голямото количество вода и въглеродните емисии от транспорт и логистика по въздух. Освен това Петър е основател на медията за практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com и на агенцията Zero Start, която се занимава с менторство и дигитален маркетинг. Той е част от двете най-престижни класации в България, а именно ,,30 под 30‘‘ на Forbes и ,,40 до 40‘‘ на Дарик радио.

Оставете коментар

0 коментара