От сърце

Обичам приказки, защото в тях не е задължително да има логика. Не е нужно да се съобразяваш с тази плашеща дума „реалност”. Много по-важно е да има въображение. Да има магия. В приказките няма невъзможни неща. И днес ще ти разкажа една необикновена сладка история, гарнирана с много сладолед. 

Имало едно време (а може и днес да го има) един малък град. Това не бил обикновен малък град. Този град бил чудноват и... много сладък. Сладоледово (така се казвал градът) се намирал в края на пътя. Сега ще попиташ: в края на кой път? В края на всеки път. Но, естетсвено, има уловка – за да го откриеш трябва точно в определен момент да мислиш за сладолед. И то не просто да ти мине през ума, а да мечтаеш за него. Тогава краят на пътя се оказва начало, което те води право на Сладоледения фонтан.

Единственото нещо, което не било от сладолед били жителите на града – те си били съвсем нормални овце. И всички те обичали сладолед. Истината е, че нямали голям избор – къщите им били от сладолед, жените месели сладоледен хляб, навсякъде растели сладоледени плодове и зеленчуци. Любимата закуска на децата била 3 топки ванилов сладолед, гарнирани с 2 топки шоколадов сладолед. Следобед винаги си купували най-вкусния ягодов шейк от сладоледаджийницата в центъра, а за вечеря често имало сладоледена мусака, понякога даже и сладоледени сарми. Да, всичко това на теб сигурно ти звучи странно, но за жителите на града било ежедневие и никой не обръщал внимание на цялата тази работа със сладоледа.

Веднъж едно дете открило Сладоледово. Момченцето се казвало Захарично (много подходящо, не мислиш ли?) и на този ден ставал точно на 5 години, 1 седмица и 3 дни. Това може да се брои и за 5 години и 10 дни, но Захаринчо не би ти казал това. Когато стигнал на фонтана и започнал да хапва от него, няколко от по-възрастните жители (които нека не забравяме, че били овце) го изгледали с неодобрение – всеки знае, че не е културно да ядеш сладолед от фонтан. И все пак Захарично ял докато не му станало лошо. Накрая му било толкова зле, че трябвали да повикат местния лекар. Той го закарал в клиниката си и му включил системи, пълни със сладолед. Подал му чаша сладоледена вода и зачакал.

След няколко часа детето вече изглеждало много по-добре и можело да се прибере у дома и да разкаже на приятелите си тази странна история. Така и аз научих за нея и сега я разказвам на теб. Защото понякога сладоледът лекува всичко. А друг път преяждаш и ти става лошо. Но доколкото разбрах, ако ядеш сладолед в петък, всичко ще бъде наред.

Снимка: Dennis Day