Успелите споделят

Атанас Райков вече близо пет години е генерален мениджър на Viber за Централна и Източна Европа. Той е едно от лицата в книгата "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing, 2019) на автора Даниел Пенев. В поредицата от интервюта, посветени на хората от книгата, вече ви запознахме с Мариела и Христо от Тук-Там, Леда Аврамова и Христо Блажев. Очаквайте и другите вдъхновяващи истории! Интересното е, че именно с Атанас Райков е едно от първите интервюта, които uspelite.bg направи като професионална медия. 

През 2015 година беше избран от Viber за генерален мениджър за Централна и Източна Европа. Как се развихте ти и компанията за тези близо пет години?

Смятам, че безспорно последните пет години бяха много успешни за Viber. Смятам също и себе си като част от този успех, тъй като Viber е вече на 10 години, а аз се присъединих към петата година. Това време беше като част от детството на компанията и тя беше започнала да съзрява, да изгражда бизнес модели, да мисли как и да задържа клиентите, а не просто да има бурен растеж, който е характерен в началото.

Това беше много интересен момент, в който аз влязох в цялата активност и имах отговорност за нови пазари, на които нищо не бяхме правили до този момент. Това беше изключително сериозен процес на придобиване на нови умения и сблъскване с изцяло нови проблеми, пред които не се бях изправял. На практика аз влязох в ролята на предприемач вътре в компанията. Беше ми зададен въпрос. Аз кандидатствах с нещо като идея как нещата трябва да се случат. Все едно имах вътрешни инвеститори. Те повярваха в идеята и ми повериха отговорността, както и съответните ресурси. Аз започнах като сам човек с един компютър в раницата и лека-полека за тези 5 години надградихме изключително много неща.

Определено при нас нещата се развиват доста стремително. В момента сме 15 души в София, които работят за Viber. Трябва да се има предвид, че цялата компания общо е под 400 души. Ние сме много високотехнологична компания и няма нужда от много хора, а от много високо качество хора, способни да мислят в голям мащаб. Да мислят за процеси, проекти и дейности, които могат много бързо да се скалират х 1000 или х 10 000, и всяко нещо, което правим, стига до милиони потребители. Екипът в София отговаря за десетки милиони активни потребители в околните 16 страни в региона. Това е нещо, от което сме горди. Този обхват се увеличи значително през последните години заедно с растежа на екипа. Имаме доста амбициозни планове, тъй като смятаме да започнем да навлизаме в нови области като парични и финансови услуги, както и в такива, свързани с основния бизнес на компанията майка, а именно електронната търговия.

В началото си имал избор между София и Будапеща за локация на офиса. Гледайки назад, как оценяваш решението за това да се базираш тук и ако се върнеш към този момент, би ли направил същия избор и защо?

По-дългата история за този избор е, че моята семейна история е малко нетипична. Някои от по-старите членове на семейството са емигранти в чужбина от над 60-70 години. По-скоро по-младата част остава в България да се развива. Аз винаги съм живял като гражданин на Европа и с този тип мисъл, и никога не съм се чувствал ограничен от България.

Баба ми и дядо ми живеят в Лондон и аз винаги съм можел да отида там. Леля ми живее във Виена и също съм имал възможности и там. Поради ред причини, както лични, така и съзнателни избори от моя страна, животът ми се разви така, че на отделни кръстопътища аз си казвах: "Ще остана засега в България, ще дам шанс и ще видя какво мога да направя тук.". След всеки такъв избор аз не съжалявах и при следващия такъв отново избирах същото - да инвестирам и да правя неща тук. Аз още от гимназията се занимавах с извънкласни дейности и неправителствени организации с кауза.

Преди да се присъединя към Viber, напуснах предишната си работа и тогава си казах, че ще си взема време от шест месеца, в което да обиколя определени места, които разглеждам като алтернативи за живеене - Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис и т.н. Аз не само пътувах до тях, а живях в повечето по няколко седмици или месец с български емигранти от най-различни етапи от емигрантската битка и натрупах уникални впечатления. Общувах и с "пресни" емигранти, които се опитват да си оправят документите, и с българи, които работят за топ компании като Apple, Tesla и други. В този момент Viber се свързаха с мен и аз бях като свободен агент (на футболен жаргон).

Ние се харесахме, те ми представиха тази възможност да изградя от нулата нещо, което има потенциал да подобри живота на много хора, включително и в България, и аз прецених, че това е добра опция. Тогавашният ми шеф ми предложи възможността да избера къде да бъда базиран в Европа. Където си пожелая. И тогава аз избрах България конкретно защото смятах, че това ще е един много добър пример за страната, че има потенциал такова нещо да се случи у нас с този офис и че ако по добър начин си изиграем картите, това може да бъде използвано като пример, който да привлече вниманието на други компании и бизнеси. И това в момента е факт. Ние сме доста видими и на доста места се появяваме и разказваме, че имаме екип само от българи, който оперира толкова сложни структури и бизнес процеси тук, в България. Това привлича вниманието на чуждите инвеститори.

В първото ти интервю за нашия сайт те попитахме за мнението ти за предприемаческата екосистема в България и нейното значение за икономическото развитие на страната. Какво би ни отговорил днес на същия въпрос?

Аз съм доста ангажиран с предприемаческата екосистема тук. Участвам в няколко ключови организации най-вече като ментор, включително и в един клуб за ангелско инвестиране. Поддържам връзка с акселераторите и инвестиционните фондове и често се опитваме тези компании, които излизат оттук, да ги представяме зад граница на места, на които имаме добри контакти и където те могат да имат интерес. Всички тези наблюдения ми показват, че има доста сериозно развитие.

В компаниите, които започват в момента да израстват, които минаха през този първоначален етап на ентусиазъм, започват да стават все по-способни. Започват да добавят все по-голяма стойност. Доста сложни бизнес модели започват да се появяват и доста компании са успешни в тях. Смятам, че сме на прав път. Разбира се, не е лесно, защото, когато става дума за предприемачество, и то в сферата на високите технологии, ти си винаги на голямото игрище в глобалния пазар и трябва да се конкурираш с всички големи сили във всеки един момент.

Много е впечатляващо, че толкова малка все още екосистема, която расте, успява да генерира успешни истории. Има много добри примери, които постоянно излизат, а най-обнадеждаващото е, че дори самите инвестиционни фондове започват да привличат все повече капитали. Всеки следващ фонд, който се затваря от същите партньори, е с по-голям капитал и амбиции. Всъщност това е нещо абсолютно неразделно с успеха им от предишните рундове. Има много обнадеждаващи фактори и мисля, че тази екосистема е движеща за много позитивни промени в страната и вдъхновява доста млади хора да се въвлекат в предприемачеството.

Другото интересно е, че почти всяка компания използва някакъв вид технология. Това дава възможност да има дори по-традиционни бизнеси, като хранителни продукти, като творчество, производство на определени стоки да се развива доста добре и да печелят нови пазари отпреди.

"Страна, предоставяща отлични възможности за добър, честен и сигурен живот и реализация, чрез която задържа своите таланти и привлича чужди такива от целия свят". Така си ни описал България на своите мечти преди време. По-близо или по-далеч сме от тази мечта в момента?

Смятам, че сме по-близо, въпреки че този път напред е осеян с много препятствия. Понякога имам чувството, че вървим на зигзаг в правилната посока, но това е предизвикателство, което го има в днешно време почти всяка държава и всяка демократична и социална система. На година лично посещавам поне по 25 държави, повечето по няколко пъти. Във всяка познавам ключови хора от бизнеса, от правителството и от НПО сектора и разговорите са едни и същи. Това, което винаги казвам на негативните хора в България, е, че на по-малко от 500 километра ще намеря някоя държава, която е по-зле в който и да е критерий. Аз съм оптимистичен за България. Смятам, че има много какво да се желае, и мисля, че понякога сме малко нетърпеливи за промените.

А понякога не сме достатъчно критични като общество и не се организираме достатъчно добре в своята критика и инициативност, за да разрешим проблемите и да се борим за промяната, която искаме.

Обръщаме нещата малко към теб. Кои са ценностите, на които никога не изневеряваш при управление на екип и правене на бизнес?

Първото нещо, на което неизменно държа, е честност и откритост. Това го налагам като ценност, която винаги спазвам с всички хора, с които работя. Това е нещо, което изисквам от хората, с които работя и наемам. Само така може да се изгради доверието. А доверието създава този тип среда, в която хората могат да мечтаят и да творят по-големи неща, отколкото са си мислили, че могат да постигнат. Този тип доверие, разбира се, е свързан с високи критерии, с по-директна обратна връзка, която държа да се получава в двете посоки. Това подкрепя и процеса на учене. Така ние, които работим заедно, се учим по-бързо един от друг и смятам, че това е една от тайните на успеха ни в тези години.

Финално - представи си, че се намираш пред пълна зала с нашите читатели. Всички са притаили дъх и гледат теб. Имаш една минута, за да отправиш своето послание към тях. Ти си:

В днешно време живеем в свят, в който няма голямо значение къде се намираш, а е важно как поставяш приоритетите си, какви са твоите мечти и колко си упорит в това да ги преследваш. Смятам, че България е едно абсолютно конкурентно място, от което може всеки един човек да преследва своите мечти, стига да си даде сметка кое е важно за него. Върху какво наистина си струва да се фокусира и оттам нататък е въпрос на упоритост, постоянство и на вяра.