Култура

В пъстрата селекция на световния фестивал на анимационния филм 2017, който традиционно се провежда във Варна, влизат както български заглавия, така и чужди. Оказва се, че нашето анимационно кино все още е сраснало с постмодернизма и робува на схемите му така, както е правило това със стереотипите на социалистическия реализъм цели 45 години.

Но въпреки следването на стандартите за изкуство, наложени днес в България, родните анимационни филми са добри, отправят значими послания към публиката и продължават да градят школа, която последователно е разраствана от 1945 г. насам.

И докато в миналото личаха имената на Зденка Дойчева, която продължава да е сред нас и да получава награди за дългогодишната си дейност, Доньо Донев, който въпреки че си отиде преди няколко, но завещава прекрасно наследство в областта на рисувания филм, доайенът Тодор Динов, то днес сред утвърдените майстори са Анри Кулев, Николай Тодоров, изявяващи се на варненския фестивал.

Тъкмо Николай Тодоров представи своя филм "Произведено в Брахицера" на тазгодишния СФАФ. В продукцията изобилства от метафори и препратки към историческото минало. Република Брахицера или съкратено РБ, е държава на мухите. Нейна съседка е републиката на меда. Управляващите на Брахицера решават поданиците да започнат да работят по производството на мед, от който всички в държавата така се опияняват. Тайни агенти, мухи, залавят пчела от страната на меда и след тежък побой, тя признава как се прави мед.

След като имат технологията, от Брахицера се заемат с изпомпването на прашец от цветята, със специални помпи. Накрая мухите преработват в телата си събраното и го изхвърлят в тоалетната, като то преминава през специални тръби и бива затваряно в буркани. Така жителите на РБ си имат вече държавен резерв.

Но те са гладни. Свалят властта с лозунга: "Гладни сме!" и започват да грабят събраното в запас. Появяват се мутри, които бият момичетата. Дискотеките са пълни. Всички пият "Апокалипсис" и "Армагедон". Една от главните героини е убита, заедно с представител на властта. Всички се разбягват от дискотеката, където лежат труповете. Настъпва хаос и поданиците на Брахицера рушат всичко, с риск да разрушат планетата си. Преди да умре, героинята на анимацията, чува завета на баща си, заедно със своята сестра. А той е, че мухите имат функцията да почистват мръсотията, като разлагат органичното в неорганично.

Ако историята на реж. Николай Тодоров ви допада, не забравяйте, че Брахицера е измислена и никой не може да предвиди, какво е Апокалипсисът и кога настъпва. Авторът на филма разчепква злободневните теми на нашето време и ги съчетава с философски идеи от вече отминали епохи. Сред табелките за чистота и ред, които висят по стените в Брахицера, живеят две момичета, които са човечни, но не могат да се справят с кризата на морала, развита от липсата на държавническа отговорност. Едната умира след убийството в дискотеката, но другата остава, за да реши казусите на своето време. И все пак, човешкото остава, за да се бори с бездушното и суровото, а целта е по-добра държава.

Сред българските предложения имаше и късометражен филм, който много изящно говори за неволите на съвременния жител на страната ни. В "20 ритника" се плаща със шамари и ритници, които клиентът трябва да понесе. Кафето е няколко шамара, алкохолът струва ритници, а издаването на книга си е цял побой. Чернобялата продукция на Димитър Димитров ни припомня, че в живота се плаща скъпо за много неща и е добро в консуматорския век да живеем по скромно. Защото освен от материалното, имаме необходимост и от малко поезия, която да окрили нашето днес.

Сред чуждестранните предложения за награда в третия блок от късометражни филми, с артистичност и оригиналност на идеите се открояват множество заглавия. Испанският "Даръл" е за любовта между хамелеони. Любов, която наранява и понякога е пагубна.

"Преди и След" от Южна Корея пък разказва за китайската културна революция и живота на едно китайче във Великобритания. Когато то пораства, провежда значим разговор със жената, която я отгледала, за миналото и историята на Китай.

"Китово сърце" от Дания е съвременен разказ за китоловците от миналото. Авторите са използвали мотиви от книгата "Моби Дик".

"Остров" от Хърватска е любопитен опит на своята авторка, дипломантка на един от престижните университети в своята страна, да се рисува с бои върху плака.

"Нощен ястреб", копродукция между Словения и Хърватска, спечелил Гран при в Загреб, разказва за проблемите с алкохола при шофиране и отношението на обществото към пияните водачи на автомобили.

СФАФ продължава до неделя, 17 септември, така че ако имате желание, все още може да го посетите. Програмата обещава разнообразие и пъстрота на идеи, техники, похвати и подходи.