Интервюта

Втора част на интевюто ни Евгения Пеева-Кирова - изпълнителен директор на "Заедно в час" - неправителствена организация, чиято мисия е всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо от населено място, в което живее, училището, в което учи, и финансовите възможности на родителите му. "Заедно в час" търси, внимателно подбира, обучава и подкрепя мотивирани професионалисти от различни сфери да станат учители за минимум две години и дългосрочни поддръжници на каузата по-добро образование в България. Към първа част.

Как обучавате новите учители по програма “Заедно в час”?

Всички участници в програма “Заедно в час” преминават през интензивно обучение по международния модел „Преподавай като лидер“, създаден за работа с ученици с ниски образователни постижения и от финансово затруднени семейства. Този модел се използва от Teach For All – мрежа от над 40 организации, част от която е и “Заедно в час”, които работят срещу образователното неравенство. Целта на този модел е да предостави ефективни практики за планиране, преподаване и управление на класната стая.

Обучението се случва в рамките на Летен институт, като три седмици от него са посветени на изцяло практическа подготовка - участниците в програма “Заедно в час” преподават на ученици от 1 до 12 клас в реална среда по време на лятна академия, която организираме ежегодно.

Участниците, които нямат квалификация “учител”, преминават специализирано обучение в университет партньор на “Заедно в час” и придобиват правоспособност за преподаване при завършване на програмата.

По време на двете години на програма “Заедно в час” участниците имат достъп и до още обучения и възможности за професионално развитие - според нуждите им като учители и според плановете им за кариерно развитие след края на програмата.

Важно е да отбележим, че първите две години на преподаване и лидерско развитие със “Заедно в час” са едва началото на потенциално дългосрочна кариера, посветена на положителната промяна в българското образование и общество. Успешните възпитаници на програмата - алумни, преминали първоначалния опит в училище, се реализират в различни роли и сфери. Сред вече завършилите ни над 160 души възпитаници 70% продължават да бъдат активно ангажирани с работа в образованието. Сред тях има вече директори на училища, изключително ефективни учители, успешни социални предприемачи, активни участници в неправителствени организации.

Какво би казала на родителите и на техните деца?

Бих поощрила родителите да влязат в обувките на учителите и да работят заедно с тях за успеха на детето си. Много често всички страни, въвлечени в образователния процес, хвърлят обвинения едни към други и никой не поема отговорност за решенията. Това не дава резултати и още по-малко е в полза на децата. Отговорността децата да знаят или да не знаят е комплексна - и на учители, и на родители, и на ученици.

На децата бих помогнала да видят различните възможности пред тях, да изследват силните си страни и индивидуалните си интереси, така че да намерят своя път в живота. И най-вече - да си вярват! Нито за миг да не се оставят на мисълта “не мога, не ставам, няма смисъл да се опитвам”. В нашата страна имаме тенденцията да се критикуваме, да отбелязваме по-скоро негативите отколкото позитивите, да се пазим от грешки.

Успехът идва само за онези, които дръзват да скочат в неизвестното с риск да се провалят, но и със страхотната възможност да научат много и да стават все по-силни и можещи с всеки нов опит. Можем точно толкова, колкото посмеем да си помечтаем. Затова децата ни трябва да мечтаят смело и мащабно и да не се страхуват да положат усилия, за да постигнат мечтите си. Ако това успеем да предадем на децата, няма да има пречки пред техния успех и щастие. 

Какво е посланието ви към българите, които отиват да учат в чужбина, и как можем да ги върнем тук?

Бъдещето на всеки е там, където иска и вярва, че желае да го изгради. Ако си убеден, че България не е твоето място, по-добре да не стоиш “насила” тук, защото тогава се обричаш на лична неудовлетвореност и взиране единствено в негативите, които съществуват както в България, така и навсякъде другаде. Ако пък вярваш, че това е твоето място и си убеден, че има неща, заради които да живееш тук, то тогава приеми отговорността да работиш за промяна към по-добра среда за живеене в страната.

Със сигурност всеки един от нас има роля и може да бъде полезен за развитието на България - независимо къде се намира.

И в същото време, за мен настоящият момент е повратен за България. На прага сме на сериозен кръстопът - политически, икономически и обществен, и това в коя посока ще поемем зависи в голяма степен от инвестицията, която днес правим в качеството на хората в България - в тяхното образование и подготвеност да имат умения и нагласи за успех и конкурентност в 21-ви век.

Последните поне 15 години образователната ни система произвежда голям брой изключително ниско-квалифицирани и ниско-образовани кадри, напълно неадекватни за нуждите на пазара на квалифицирания труд, който реално движи икономиката ни напред. Затова е особено важно високо-образованите хора, които често завършват елитни гимназии, напускат страната за висше образование и в общия случай не се връщат в България, да намерят смисъл да живеят в страната ни и да я развиват.

Няма как да развием качествен човешки ресурс без такъв да се вложи в образованието. Това е и основната задача на „Заедно в час“ - мотивирани и способни хора да работят дългосрочно за положителни промени в достъпа до качествено образование в страната ни.

Колкото повече са хората и организациите, които работят в тази посока, толкова повече имаме шанс да се възползваме от големите възможности, които поне от пет години чукат на вратата на България - редица външни инвеститори, работодатели в технологични и други индустрии, които плачат за кадри и т.н. Ако пропилеем този шанс, не виждам как ще избегнем голяма част от младите хора, които все пак са в страната ни и се реализират добре днес, да видят бъдещето си и това на своите деца извън България.

Искаше ми се да добавя нещо по темата, но Евгения е достатъчно красноречива и изразителна, за да запали всеки и да го привлече към своята кауза. Остава само да й пожелаем да е все така борбена, отдадена на идеите си и на децата, и да достига нови и нови върхове в работата си!