Успелите споделят

В няколко материала ви представяме една група млади хора, които са решили да реализират една световна добра практика в България Preparing Global Leaders Forum. Вижте тук с кои от тях започнахме.

Аз съм едно съвсем обикновено момиче от Русе. Така съм възпитана, че винаги съм вярвала, че упоритият труд и малка доза късмет могат да те доведат до желаното.

Ирина споделя, че е имала шанса през последните няколко години да сбъдне някои от мечтите си - да пътува, да опознае различни култури, да учи в престижна програма, да овладее няколко езика, да работи в международна организация и най-вече да прави нещо, което има смисъл отвъд финансовата страна на нещата. Напуска Фонда за международно развитие на ОПЕК и се завръща в България, защото иска да допринесе за положителната промяна тук - а тя се случва, макар и не винаги да я забелязваме. В момента работи в образователния отдел на Фондация “Америка за България” и се радва, че има възможност да подкрепя вдъхновяващите хора, които творят промяната и в най-малките населени места. 

Ирина: Българските младежи имат невероятен потенциал, който има нужда да бъде подхранван и провокиран. За съжаление, образователните структури в България трудно успяват да минат отвъд “предаването на материала” и да запалят ентусиазма именно на тези, които имат качествата да бъдат лидери - в общността, населеното място, а защо не и в международен план. И не говоря само за личните постижения, а това да мислиш визионерски, да имаш визията да бъдеш двигател на промяната. Лично за мен, моментът, който преобърна живота ми, беше участието ми в подобен международен формат, в който бях избрана да представям България през 2008 г.

Такъв тип събитие, макар и кратко, те изважда от нормалната ти среда. Може да си успешен сред хората около теб, но попадаш в среда с други, също толкова добри или дори по-успели от теб - учите са взаимно, загърбвате стереотипите (културни, политически, регигиозни), създавате дългосрочни приятелства и партньорства. Срещнала съм едни от най-ценните си приятели от цял свят точно в такива формати.

Всъщност, това е и причината и личната ми мотивация да бъда в екипа, който стои зад програмата в България. Аз съм участвала в този формат в едно от изданията й в Йордания и съм много щастлива, че слагаме България на картата на света като място, където се случват образователни програми с високо качество и добавена стойност. Освен това, тази година имахме участници от поне 15 страни - нито един от тях не беше идвал в България, някои не знаеха почти нищо за културата, историята, за развиващата се стартъп екосистема, предизвикателствата пред неправителствените организации, свободата на словото. Това е и част от идеята изданията на PGLF да се провеждат в различни страни.

По отношение на българското участие във форума, отначало се притеснявахме, че 10 български участници са много и че това ще се отрази на динамиката в една и без друго доста разнородна група. Всъщност, поглеждайки назад и говорейки си с тях, виждам, че българските участници са си взели може би най-много от програмата. Не ме разбирайте погрешно - те си бяха страхотни и преди това - една от най-младите участнички - Калина, успя да “победи” в състезание по изреждане на цифрите след десетичната запетая на числото Пи. 1.. (сто и колко бяха) цифри! Теодор, който има своя собствена IT компания, спечели награда в края на 2018. Неговата съпруга - Ваня, отвори своя сладкарница със здравословни и вкусни изкушения.

Това, което искам да кажа, е, че взаимодействието между топ лектори и участници мотивира някои от тях да започнат нови неща или инициативи, които са обмисляли отдавна, но малко не им е достигало.

Жана, която е част от екипа на “Заедно в час”, в момента разработва кратки лидерски обучения за български студенти в чужбина. Велислава, която също има успешен собствен бизнес, записва съвсем скоро топ MBA програма. 

И все пак, говорейки за успешни лидери в наши дни, за мен лично, в днешния глобален свят е важно лидерът да е адаптивен, да е готов да учи нови неща, да разбира контекста на културите, с които общува, и да уважава различията. Един успешен лидер познава силните и слабите страни на екипа си и стимулира развитието на членовете му. Освен това, лидерът трябва да следва собствените си съвети и да служи с личния си пример. Лидерът трябва да умее да приоритизира и да делегира - не е задължително винаги да знае правилния начин, а и да знае кой може да му помогне да стигне до него и да подкрепя екипа си по пътя за постигането му. 

Виктория Делчева е на 27 години и от 7 години се занимава с провеждане на безплатни пешеходни турове в София. Запалва се по това да е гид случайно, но намира чувство за принадлежност към Сдружение Фрий София Тур, където се запознава с един от неговите съоснователи - Бойко Благоев. 

Сприятелихме се и впоследствие той се превърна в модел за подражание и вдъхновение за мен. Така всъщност и благодарение на него попаднах на Фондация Глобални Лидери. Когато през февруари 2018-та година той се обърна към мен с призив за помощ и ми нахвърля доста грубата идея, която имаше, бях сигурна, че това е инициатива, от която искам да съм част на 100 процента. Идеята дa работя заедно с други мотивирани да променят средатата около себе си млади хора пасна идеално на това, в което вярвам.

Вики: За мен е важно, че подобен тип събитие се провежда в България. Защото страната ни е приказна, но все още неизследвана до край Вселена; трамплин за десетки възможности. Защото именнно поради фактът, че е все още непозната, има възможност да разгърне неподозиран потенциал, показвайки на света на какво е способна и защото блика и бълва смислени хора, които само чакат подходящата вълна, за да се понесат на самия й ръб и да разкрият всички невероятни възможности, които България може да предложи откъм дестинация, човешки ресурс и неизследван икономически потенциал. 

Ако трябва да бъде честна, българските участници ми скриха шапката, защото бяха символ на едно от най-ключовите за страната ни качества, а именно - разнообразие. Мотото на Европеския съюз - "Единни в многообразието" в най-пълна степен отговаря на представителната извадка на участници от родна почва - хора между 18 и 35 годишна възраст, съответно с най-различен академичен и работен бекгруанд, постигнали и постигащи различни отличия в собствените си сфери, но свързани от обща мисия - да правят средата, в която се развиват, по-конкурентноспособна, давайки най-доброто от себе си, превръщайки света около себе си в едно по-добро място, посветени на каузата да развиват себе си, за да допринасят за общото благо. Впечатлението, което оставиха в мен, беше на хора, от които има какво да се научи, и вдъхновяващи, но скромни лидери, които не съзнават каква сила и потенциал притежават. 

Предвид, че засягаме темата за успешни лидери, бих казала, че за мен успешният лидер трябва да е смирен и да се вслушва в хората около себе си. Същевременно трябва да е достатъчно силен да взима решения, които понякога може би няма да се харесват на масите, но в дългосрочен план ще са най-ползотворни. Успешният лидер винаги вижда цялата картинка, поглежда монетата от всичките й страни и е достатъчно уверен да вземе решение и да отстоява позицията си, но същевременно не се страхува да бъде гъвкав и да я промени, ако обстоятелствата се променят.

В сряда ще ви представим последната част от усмихнатите хора в екипа на Preparing Global Leaders Forum.