Успелите споделят

Немският философ Фридрих Шелинг е казал: "Архитектурата е музика в пространство, в което е застинала музика". На някои хора им е писано да оставят творческа следа след себе си, която да направи света по-красив. Такъв е и архитектът Никола Груев или иначе казано - музикантът Котарашки.

По образование Никола Груев е архитект, а по призвание - музикант. Неслучайно след няколко години практикуване на професията си той започва съвсем на шега в свободното си време да твори музика на компютърна програма. След известно време придобива достатъчно опит, за да започне да оформя своя собствен стил, който бива силно повлиян от етномузиката. Така при смесването на различни музикални стилове с преобладаващи балкански мотиви и най-разнообразни песенни и инструментални елементи, записани с диктофон по време на пътешествия из страната ни, се получава нещо силно докосващо сетивата, което вълнува хора от целия свят. 

Скоро Никола Груев започва да публикува публично произведенията си в платформата MySpace. Избира за свой псевдоним името Котарашки, което чува от забавна история на близък. Не много след представянето на музиката си в интернет тя бива забелязана от хора от различни краища на света. Започват да валят хвалебствия и най-важното - предложения. Котарашки бива избран сред стотици от продуцента на немската звукозаписна компания Asphalt Tangо.

Първият албум на Котарашки "Opa, hey" се появява през 2009 година и е изцяло дигитален. Той бързо придобива популярност, като се задържа пет месеца в класацията World Music Charts Europe и стига до 3-то място. Отразен е и в изданията Guardian и Independent.

Парчето Mandra придобива неочаквана популярност. То е включено в анимационния филм на Теодор Ушев "Сляпата Вайша" (по разказ на Георги Господинов), който бе номиниран за престижната награда "Оскар". Освен това то също звучи във филма "Love.net" на режисьора Илиян Джевелеков заедно с още няколко произведения на Котарашки. А световноизвестният музикален журналист от BBC Чарли Жилет включва Mandra в своя компилация. 

На следващата година създава инструменталната група Kottarashky & The Rain Dogs в състав от кларинетиста Александър Добрев – Сашо, басиста Йордан Гешаков, китариста Христо Хаджиганчев и джаз барабаниста Наско Попов. 

През 2012 година излиза албумът "Demoni" на Kottarashky & The Rain Dogs. В две парчета взема участие и изпълнителката Туи Мамаки от Нова Зеландия, която се запознава с Котарашки онлайн. Видеото към парчето, дало име на албума, пък е дело на Теодор Ушев.

Последният албум на Kottarashky & The Rain Dogs излиза през 2016 година под името "Cats, dogs and ghosts". В четири от парчетата вокалист е Димитър Василев - Нуфри. Съставът на Kottarashky & The Rain Dogs е променен, като сега той включва вокала Димитър Василев - Нуфри, саксофониста Димитър Льолев, басиста Николай Сербезов, китариста Христо Хаджиганчев и Атанас Попов на барабани.

В началото на 2019 година излиза последното парче на Kottarashky & The Rain Dogs за първи път в колаборация с Миленита. Заглавието е Ni Lah, като текстът е от лирическата миниатюра на Пенчо Славейков - „Ни лъх не дъхва над полени“. Видеото е дело на Теодор Ушев, като форматът на видеото е 360° VR, който може да се гледа с VR очила или с функцията на жироскопа в мобилните телефони.

Освен това тази година Kottarashky & The Rain Dogs участваха рамо до рамо със световноизвестни звезди в концерта на "Франкофоли" в Благоевград на 21 и 22 юни, а по-късно станаха и първите българи, участвали в международния фестивал "Франкофоли" в Ла Рошел, Франция, на 14 юли, когато е и националният празник на държавата. 

Последният голям успех на Котарашки е от преди месец. Той успява да стигне до финала в конкурса за ремикс на един от записите на британския изследовател сър Дейвид Атънбъро от албума "My Field Recordings From Across The Planet". Котарашки е един от шестимата музиканти, избрани измежду 300 предложения. Публиката ще има възможност да избере победител сред шестте финалисти, като срокът за гласуване изтича на 15 септември, а победителят ще бъде обявен на 1 ноември. Всички ние стискаме палци талантът му отново да бъде оценен! 

Как реагираха близките ви, когато чуха псевдонима Котарашки за първи път?

Нямам ясен спомен за първите реакции, беше доста отдавна. В онези години музикалните ми занимания бяха по-скоро забавление, начин да разпусна от ежедневието си на архитект. Нещата се случваха малко на шега, така се появи и псевдонимът. Не мисля, че някой от близките ми е взимал всичко това насериозно по онова време. Едно е сигурно, досега не съм чул някой да каже, че псевдонимът е несполучлив, което ме радва.

По образование сте архитект. Пренасяте ли сложните схеми и чертежи върху правенето на музика, или всичко опира до импровизация?

Никога не съм бил по сложните схеми. Като архитект работих основно в стила на минимализма. Less is more, както казва Мис Ван дер Рое. Опитвам се да пренеса тази естетика и в музикалното си творчество. Подходът ми към композирането е по-скоро умозрителен, трудно се импровизира на компютър.

В този смисъл има нещо архитектурно в начина ми на създаване на музика.

Разкажете ни повече за музикалните си клипове, в които използвате кратки, повтарящи се видеоматериали. Носят ли те някакво собствено послание?

В музиката си никога не съм се притеснявал да използвам неособено качествени записи, за мен е важен само крайният резултат и общото въздействие. Подобен подход използвах и в клиповете си. И най-некачественият видеоматериал е добре дошъл, стига да бъде раздвижен успешно и да допълва с визия въздействието на песента. Бих нарекъл това търсен Lo Fi ефект. Опитвам се да използвам технологиите просто като инструмент, чрез който да предавам емоции, а не да задълбавам и да се превръщам в роб на безкрайните им възможности.

Вие ли избрахте музиката, или тя избра вас?

Музиката е човешкото творение, което най-много се доближава до божественото.

Мисля, че музиката е избрала всеки един от нас.

Когато творят, много от музикантите имат различна сценична версия. Това важи ли и за вас? 

Това превъплъщаване е характерно най-вече за рок и поп звездите, представителите на шоубизнеса. Аз възприемам себе си като обикновен артист. Единственият ми сценичен реквизит е каскетът ми. Това може би е минус за кариерата ми, но не умея да влизам в роли.

Успяхте да преборите 300 музиканти и да стигнете до финала на конкурса за ремикс на един от записите на легендарния британски изследовател сър Дейвид Атънбъро от албума My Field Recordings From Across The Planet. Как ви кара да се чувствате това?

Признавам си, че не очаквах този успех. Доста съм критичен към работата си, може би и заради това не съм особено продуктивен като творец. В такива моменти си казвам, че да... може би притежавам талант и това ми дава стимул да продължавам напред.

Тази година излязохте на сцената на фестивала "Франкофоли". Как чужденците приеха музиката ви?

Музиката е универсален език. Никога не съм усещал разлика в приема от страна на публиката, независимо в коя точка на света сме я изпълнявали. Единствената разлика е може би в темперамента на публиката и в начина, по който тя изразява емоциите си.

Молиер казва: „Без музика държавата не може да съществува.“. Смятате ли, че възраждането на етномузиката в страната ни ще сплоти народа?

Определено не. Хората са твърде различни, затова има и такова многообразие от музикални жанрове.

Но се надявам, че възраждането на етномузиката има положителен културен ефект. Може би младите хора виждат, че балканските мотиви могат да звучат интелигентно и това отслабва влиянието на чалга културата в обществото ни.

Заглавна снимка: Цветелина Белутова