Защото избрах България

Днес ви срещаме с пореден наш сънародник, който е прекарал време зад граница и се е върнал в България, за да развие успешна кариера и да създаде семейство. Красимир Терзиев е на 35 години, родом от Стара Загора, а в момента живее в София. Работи като ръководител на международните продажби във VIVACOM. Историята на Красимир, пътят му до Германия и обратно можете да прочетете в следващите редове. 

Красимир: Щастлив съм, когато виждам млади и образовани хора да се връщат в родината и да създават общество, което да е генератор на идеи и да подема благоденствието и развитието ни като нация. 

Роден съм в Стара Загора и след завършването ми на средно образование в града на липите се отправих към моята голяма мечта – да уча в Германия. Годината беше 2002 – малко след тежките последствия от хиперинфлацията. Семейството ми изтегли огромен кредит, за да финансира обучението ми. Контрастът между България и Германия в заплащане и стандарт беше много голям през тези години и без финансова помощ бях загубен.

И ето че дойде и времето да замина. Подготвих багажа и зареден с ентусиазъм и жаден за големите мащаби и градове на Германия, се качих на автобуса за Хамбург. 24 часа по-късно се озовах в голяма урбанизирана среда с мащабна пътна инфраструктура, много добре организирани жилищни зони и социална среда, значително по-различна от тази в нашата родина. Настаних се в едно студентско общежитие и час по-късно започнаха хубавите ми моменти, които все още помня… 

Посетих магазин от верига “Lidl", какъвто в нашата страна тогава  нямаше, и си закупих от тези полуфабрикати – готови салатки, като беден студент. По-късно се возих безцелно из метрото, защото не се бях качвал никога в живота си, и така около 2 часа по всички лъчове в града. Няколко дни по-късно осъзнах, че финансите ми рязко започват да се свиват, и ограничих някои ежедневни удоволствия. 

Започнах подготовка за изпита ми в колежа в град Кил (близо до Хамбург.) Малко по-късно получих и резултат и информативно писмо, че съм приет. Така започнах да уча в Studienkolleg гр. Кил. – Технически курс. Завърших един семестър и установих, че няма как да продължа, ако не започна работа. 

Така стартира и моята работна „кариера“ – качих се на колелото и обикалях ресторанти, кафенета и хотели и питах за свободни позиции. Междувременно успях да си докарвам минимален допълнителен доход като барман в студентския бар. Скоро получих добра новина, че съм одобрен за това да помагам и чистя в кухнята на един от големите хотели в гр. Кил. Истината е, че работата беше всяка вечер от 12 до 6 сутринта, защото персоналът идваше много рано, за да подготви закуска, но заплащането беше много добро. 

След мен препоръчах и други българи, мои приятели, които започнаха също тук. Научих, че срамна работа няма и този опит ми даде толкова много, че каквото и да захванах на по-късен етап, беше детска игра спрямо чистенето в хотела.

Ангажиран с този график, започнах да губя темп с ежедневните ми задачи в колежа и така се стигна до момента, в който след 2-ри семестър просто прекратих. Осъзнах, че животът ме е ударил с пълна сила и това, което са ми разказвали родителите, е било жестоката истина… 

Така, след 6 месеца работа и събиране на средства, реших отново да възобновя образованието си, но този път в друг град, където имах добри приятели. Моята сестра Станислава също реши да се присъедини към нашата мисия и заедно заминахме за Мюнстер в Нордрайн Вестфален. Положих отново изпит и ме приеха в местния колеж към Университета Мюнстер – Технически курс, като ми признаха и семестрите до този момент. 

Аз се бях концентрирал върху обучението ми, а моята сестра ходеше на работа, за да „свързваме двата края“. Никога няма да забравя как понякога нямаше дори какво да хапнем и се молехме на съседи в общежитието за малко храна… 

Все пак след 3 години и няколко месеца завърших колежа и логичният път беше да се преместя в Университета. Разговарях с мои близки в България и те ми споделиха, че има добри възможности за развитие в сектора на телекомуникациите. Интуицията ми проговори, че е редно да опитам и така се върнах в България и през 2005 г. започнах като консултант в магазин на един от мобилните оператори. 

Използвайки уменията, които съм придобил, както и чуждия език, успях да установя интересни контакти с мои съществуващи клиенти и продажбите имаха голям ръст. Започнах активно да следя тенденциите по страни и региони и видях, че тази индустрия има страхотен потенциал в страната ни. 

Малко по-късно ми предложиха да стана мениджър на магазинната мрежа и така отговарях за търговските консултанти, продажбената стратегия и спазването на всички корпоративни правила и процедури в компанията. 

Започнах да осъзнавам, че камъкът си тежи на мястото и че в страната ни не е никак лошо. Запознах се с много интересни хора, които също се бяха върнали в България. 

Страната ни стана член на ЕС през 2007 и стартираха различни програми за финансиране, което ни даде значителен прогрес и добра икономическа перспектива. През 2008 година ми предложиха да започна като мениджър корпоративни клиенти и по този начин вече влязох в истинския бизнес на телекомуникациите. 

Паралелно с това стартирах и обучение в Тракийския Университет с профил „Психология“ и това даде допълнителен стимул за изследването на човешката нагласа към продажбата. Започнах активно да чета и книги на ментори, като Робърт Чалдини, Брайън Трейси, Дейл Карнеги, които оставиха у мен отпечатък и допринесоха много за начина ми на общуване с хората и установяването на успешни връзки с тях. 

Междувременно срещнах и моята сегашна съпруга Милвина, която беше моя колега в Бургас. Реших, че тя е човекът до мен,  набързо запазих билет за Венеция и скрих пръстена в джоба (усмихва се). 

Върнахме се щастливо влюбени и женени, като заедно решихме да заминем в столицата, където получихме възможност за кариерно развитие. Моята визия беше една – да се развивам в сектора, и така след 1 година получих и възможност да ръководя и екип от мениджъри корпоративни продажби в столицата. 

Успях да реализирам няколко мащабни проекта, като изграждане на Wi-Fi мрежи в големи търговски обекти в гр. София, организирах и търговските кампании и след добрите резултати получих възможност да ръководя търговските екипи в корпоративни продажби в Централна България. И ето че отново се озовах в родния ми град Стара Загора, който винаги е бил като пътеводна светлина в живота ми и повлиявал на житейския ми път. 

Заедно с екипа ми приключихме полезни проекти в града, като интегриран градски транспорт, множество зони с видеонаблюдение с интелигентни функции, Wi-Fi зони в паркове, които са безплатни за гражданите, и много други. 

Имах и удоволствието да бъда поканен от Тракийския университет като гост-лектор и представих пред студентите телекомуникационния проект за транспорта, който бе и част от програма "Регионално развитие". Имахме чудесна синергия между бизнес, община и граждани, чрез която постигнахме както добри бизнес резултати, така и положителен ефект върху хората в градовете в Централна България. 

Успоредно с кариерата и позицията, която заемам, реших да се насоча и към магистърска степен с икономическа насоченост и в рамките на 2 години приключих специалност "Стопанско управление" в Югозападния университет в  Благоевград. След 3 години интензивна работа и положителен баланс за компанията, която представлявах, получих и предложение за ръководител на международни продажби. 

Така границите паднаха, а и осъществих мечтата си да съм си на родното място и да общувам безгранично. Услугите, които започнах да предлагам, са толкова интересни, че колкото повече навлизаш в детайлите, толкова по-запален ставаш. Основните направления са сателитен пренос на канали, както и предоставяне интернет свързаност в морета и океани. 

През годините успяхме да сключим дългосрочни партньорства с едни от най-големите медийни компании и излъчваме техни ТВ канали в Африка, Европа и в цял свят. 

Освен това доставяме и интернет свързаност на всякакъв тип плавателни средства – яхти, кораби, танкери и др.

Наскоро започнахме преговори и с една от най-иновативните компании в света – SpaceX, собственост на Илън Мъск, които ще изстрелват в орбита стотици сателити на ниска орбита. 

Вероятността да сътрудничим с тях е голяма, предвид нашето географско разположение, както и технологичните предимства, с които разполагаме. Ако това се случи, ще имаме още едно доказателство за българите в чужбина, че тук имаме кариерни възможности, а и сме си вкъщи – нещо, което ни дава сигурност. 

Имаме и текущи проекти с други компании в сателитната индустрия, като ние предоставяме данни от различни сателити към крайни клиенти. Информацията включва наблюдение на земната повърхност, атмосферни условия, GPS-данни и други, които са полезни и се използват за превенция дори на природни бедствия.

Често подобни сателитни мисии се използват в райони с високи температури и снимките от сателити в реално време дават наблюдение дали има пожари, или не. Последното предизвикателство, върху което работя, е предоставяне на сателитен интернет на антарктическите бази. Там в момента сме в процес на изграждане на интернет на остров Ливингстън, където са позиционирани българските учени. 

Възможностите в работата са безгранични и дават свобода за креативност и разгръщане на човешкия потенциал. Факт е, че решението ми да се върна в България и да опитам се оказа толкова правилно, че не бих го променил за нищо на света, ако се върна назад във времето. 

Сега съм горд баща на две страхотни момчета – Микка и Доми и работя и живея в една страна, която ми предлага едно оптимално съотношение работа и удоволствие. Обичаме да спортуваме активно футбол и сега сме на два лагера – аз съм за Берое, а те за Славия – отбора, в който тренират. 

Караме колело в Южния парк и тичаме на воля където можем (усмихва се).

Приятелите ми ме зареждат с толкова емоции, а нашата култура и разбиране за живот не могат да се репликират на някое друго място далеч от Балканите (усмихва се). 

Обичам България и ще продължа тук!