Успелите споделят

Кристина Панайтова е на 28 години от Добрич. В момента се подвизава под попрището React програмист, но казва, че в живота си е най-обикновен гийк, който обича хубавата храна, вечерите с приятели, косплея, срещи за Dungeons and Dragons, спорта и природата. Крис е един от лекторите на тазгодишното издание на Hack Conf 2018, на което ние, Uspelite.bg, имаме удоволствието да бъдем медиен партньор.  

Как се разви твоята кариера като софтуерен специалист? Разкажи ни повече за това.

През септември 2008 стартирах висшето си образование в Американския университет в Благоевград. Тогава все още нямаше силен медиен отзвук за липсата на кадри в ИТ сферата. Доста по-престижни професии бяха адвокатската и икономическата. Първите две години се бях отдала на ученето на счетоводство и икономика, което определено не беше моето нещо. За голямо щастие, Американският университет ти дава свободата да опиташ от повече от една специалност, и тогава да решиш какво ще завършиш.

Програмирането беше най-голямата екзотика от курсовете там и бидейки хипстъра, който съм, реших, че нещо толкова екзотично няма как да не е моето нещо. За човек с компютърни умения на ниво инсталиране на игра, програмирането беше ужасно неразбираемо в началото, но благодарение на отличните преподаватели там, които ми отделяха време и след класовете, бързо наваксах с останалите колеги. Завърших през 2012, а два месеца преди това вече имах подсигурена първа работа в София. За късмет, първите си 5 години прекарах в страхотни аутсорсинг фирми, което ми даде възможността да се докосна до разнообразни проекти и да науча много неща сравнително бързо.

България е страната в ЕС с най-много жени в технологичния сектор. На какво според теб се дължи тази тенденция и как смяташ, че може да се запази и развие?

Това е факт, който може да ни кара да сме много горди! Не само имаме най-много жени в ИТ сектора, но и най-много жени от целия ЕС на ръководни позиции. В интерес на истината съм се интересувала от темата и често се споменава, че това е следствие от комунизма в България, където не само е царяло абсолютно равенство между половете, но и е имало култ към инженерните специалности.

Така че тази тенденция може най-вече да се обясни с “българския манталитет”. В семействата на инженери и математици често се е говорило за това колко е престижна “точната наука”. Вследствие на дългогодишното равенство българската жена е загърбила комплексите, че не би могла да се справи с една (грешно сложена в графа) “мъжка професия”. Не мога да пренебрегна и това, че много неправителствени и други организации работят за това да привлекат повече жени в сферата.

Миналата година имаше конференция на Гугъл в България, която имаше за цел да вдъхнови жените програмисти. Има и страхотни организации като Women who code и различните академии, където подготвят адекватни специалисти. Тенденцията според мен ще се запази така или иначе. За да са конкурентноспособни децата в този век, в образованието им вече ще трябва да се залага на два основни предмета - език (роден и английски, за да си свързан със света) и програмиране.

Защото програмирането е новата грамотност. И както днес всеки може да чете и пише текст, за да е адекватен на реалностите на съвремието, но никой не очаква от нас да сме общество от писатели и поети, така в близко бъдеще всеки ще може да чете и пише някакъв код, без задължително да е програмист. Това ще е изискване на средата, която ще е предимно дигитална. Но когато си роден и израснал с нещо, то е част от твоята реалност, и вече е въпрос на малка крачка, за да го превърнеш и в нещото, с което си изкарваш хляба.

Темата ти за Hack Conf 2018 e повече от любопитна и е свързана с по-добрата продуктивност на програмистите. Защо избра да поставиш акцент именно на това и какво точно ще засегнеш по време на своята лекция?

Има една грешно приписвана на Бил Гейтс мисъл: “Винаги ще намеря мързелив човек за сложна работа, защото мързеливият човек, ще намери лесен начин да я свърши”. Дори и да не е негова, е толкова правилна. Програмистите са мързеливи хора, те намират начини да оптимизират кода си, за да не пишат излишно. Пишат все повече и повече библиотеки, които да им улесняват работата. С мързел към прогреса. 

Казвам всичко това, защото Chrome DevTools е най-добрият приятел на мързеливия програмист, който иска лесно и бързо да намери проблемите в кода си. Chrome отдавна не е просто поредният браузър, а DevTools не е просто поредният инструмент за дебъгинг. Той е цяло приложение, което е пълно със скрити скъпоценни камъчета, за които съм забелязала, че много хора не знаят за съществуването им.

Преди го ползвах за най-тривиалните неща - да си намеря стил, да си сложа лог в конзолата. В един момент обаче започнах да гугълвам различните му табчета и цъкалки и останах впечатлена колко много работа и нерви може да ми спести този инструмент. Ако мога с тази лекция да спестя поне 40 минути работа на ден на слушателите си, за мен ще е успех. (усмихва се). 

Сред доста хора все още витае мнението, че сферата на информационните технологии е прекалено трудна и недостъпна за хора без специфично образование. Какво е твоето мнение по темата?

Сигурно ще изненадам с отговора си, но съм съгласна с това твърдение, поне на този етап от българското образование. Програмирането е твърде абстрактно, за да бъде изведено като следствие от ежедневието ти, а и не се полагат достъчно усилия за адекватна компютърна грамотност. Както споменах по-горе, ако още от началото децата се запознаят с основите, то този проблем няма да е съществуващ, защото надграждането към професия ще е базирано на опит, който вече имат.

Затова на хората, които се преориентират на малко по-зряла възраст, им е по-трудно. Абсолютно е възможно, но коства усилия, нужна е доза амбиция, както и умения за учене. Ако имам приятел, който иска да стане програмист, и ме пита какво да прави, по-скоро бих го посъветвала да се ориентира към някоя от академиите, които подготвят хора за професията. Имам близки приятели, завършили такива академии, които са страхотни специалисти, абсолютно неотличими по качества с програмисти, възпитаници на традиционните университети.

Кои са новите тенденции в IT сектора, които представляват интерес за теб и смяташ, че ще наберат скорост и популярност в следващите години?

Абсолютно най-вдъхновяваща ми е темата за изкуствения интелект и напук на всички скептици смятам, че това ще е следващата стъпка в еволюцията на човечеството. Надявам се в моя живот да съм свидетел на “поумняването” на машините, което се прогнозира в близките 30 - 40 години. Така наречената “сингулярност”. Ако говорим за по-близко бъдеще, следя с интерес теми като автономните автомобили, които до 2020 трябва да са въведени в някои по-големи градове, както и персонализираната медицина.

Нямам търпение за колонизирането на Марс, което също ще е до голяма степен благодарение на постиженията в ИТ. Въобще, уникални времена, в които да си жив. Всеки ден излиза нещо невероятно, което разбива и най-смелите ти мечти.

Опиши ни България на своите мечти.

Малко по-тривиално е, но си мечтая за една България на оптимисти и мечтатели. Да сме повече патриоти, и това да не се изразява в ксенофобия с крещенето колко всички други са мизерници, а с това да си рециклираме боклука, да не си хвърляме фаса на земята, да слезем от колата и да се качим на колелото, да не чупим кварталната спирка и подлез, и като цяло да сме по-дейни в участието като граждани в гражданското общество.

Ще ми се българинът да не е толкова потиснат и да вярва повече, че има силата да промени заобикалящия го свят. Защото наистина я има. И аз съм свидетел как много млади и образовани хора го правят ежедневно. Ще завърша с любимия ми цитат на Джобс: “Тези, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят”.