Успелите споделят

Михаил Желязков е на 28 години. Родом е от Стара Загора, но в момента живее във Франция. Все пак си идва периодично в България и при всяко идване се стреми да направи нещо хубаво в града си. Занимава се с дизайн, изкуство и все повече с фотография. Разговаряме с Михаил за последната му изложба „Изявления“, която и в момента усмихва гражданите на Стара Загора, когато те преминават по централната пешеходна улица в града.

Как се роди идеята на фотопроекта „Изявления“ и какво представлява той всъщност?

Винаги, когато се прибера за достатъчно дълго в Стара Загора, правя по някоя изложба. Този път исках нещо по-различно, по-мащабно и по-значимо. Нещо свързано с града. А градът според мен до голяма степен са самите хора. И така реших да направя, колкото мога повече снимки на най-различни старозагорци, като всеки сам е написал своето изявление на бяла дъска. Няма тема. Няма цензура. Забранени са единствено директните реклами, политическите призиви и разбира се - обидите. Целта е се покаже разнообразието на общността, както и да се засили самото чувство за общност и всичко това по един много забавен начин. Реализацията на проекта в този му вид отне около 15 месеца, като имаше междинна изложба миналото лято. Целият проект е некомерсиален и съответно непродаваем, но община Стара Загора видя смисъла и потенциала в него и изцяло финансира инициативата.

Посочи ни някои от любимите си кадри и ни разкажи с какво те впечатлиха именно те.

Аз съм привърженик на неочакваните, шантавите и привидно неадекватни изявления. Когато някой е написал, че „щастие с пари не се купува“ смятам, че това е чудесно и много вярно послание, но то не е изненада и хората го знаят. Когато обаче някой кротко си държи дъската, на която е написал просто „Морков“, аз съм в тотален захлас. Тук си говорим за лични предпочитания, но реално проектът има нужда и от двата вида послания, както и от всички други. Именно в разнообразието е красотата. 

Какво в работата ти те вдъхновява?

Аз се занимавам с много и различни инициативи и за това нещата, които ме мотивират са много и различни. Може да ме мотивира любопитството или предизвикателството. Може да ме мотивира провалът, понякога парите, понякога това, че трябва да представим качествено България на международната сцена. Понякога може да ме мотивира просто „Морков“ или желанието да направя нещо изкривено и шантаво. Имам страхотната привилигията да харесвам работата си и по условие съм мотивиран, а нещата, които ме стимулират в конкретния момент зависят от конкретната задача. По странен начин това, което те движи и мотивира много често си личи в крайния резултат.
Какво ме мотивира в този проект: Активната комуникация и запознанства с хора и това, че виждах обратната връзка във всички участници. Виждах, че им е забавно и интересно точно както на мен и разбрах, че има смисъл да продължавам. Мотивираше ме и това, че навсякъде срещах подкрепа. Смятам, че хората вече са готови да бъдат не само публика на по-интересни проекти, а и активни участници в тях.

Би ли дал съвет на младите хора, които тепърва тръгват по трудния път на фотографията като поприще?

Не бих могъл да дам съвет, тъй като аз съм дизайнер, а не фотограф, въпреки че се развивам активно и в тази посока. В този ред на мисли аз самият приемам съвети за фотографията… По-скоро бих посъветвал всички млади творци да вярват в идеите си, колкото и смахнати да са те. Това е първото и най-важно условие те да се реализират - вярата, че са възможни. Другият ми съвет е да мислят алтернативно и да се учат да виждат възножности и решения там, където другите виждат пречки и проблеми. Звучи по-клиширано и от „щастие с пари не се купува“, но и двете са железни истини.

Ако имаше магическа пръчка кое нещо в България би оправил веднага и кое не би променил никога и защо?

В тази реалност нищо не може да се промени моментално с магическа пръчка. Себе си евентуално, но дори и това невинаги е толкова бързо. На мен понякога ми отнема доста време да променя в себе си конкретно нещо, което ме дразни или ми пречи. Иначе България си е едно много магично и чудно място и не й трябват магически пръчки. Трябва ние, нейните деца, да сме по-осъзнати, отговорни и задружни. Проектът „Изявления“ всъщност по забавен начин показва силата и потенциала на групата. С общите усилия на всички участници в проекта постигнахме добро настроение и усмивки. Обединявайки усилия по същия начин, можем да постигнем и много повече - каузи с истинска значимост, промени, които ни водят напред, действия, които правят живота на всички ни по-добър. Това е приложна магия.

Опиши ни България на своите мечти

Българията, която описах във предния въпрос. Заедно да размахваме магическите си пръчки в една обща посока, която е добра за всички ни. И... разбира се, „Моркови“ на корем за всеки.