Успелите споделят

Мира е илюстратор на детски книги - при това страхотен такъв. Занимава се с рисуване от много ранна възраст и започва да го прави по един много чаровен начин, като копира герои от различни приказки и създава малки илюстровани сборници. Още в гимназията осъзнава, че това е нещото, с което иска да се занимава. И започва да рисува всичко пред очите си, за да развие уменията си съвсем сама. Няколко години по-късно илюстрира първата си книга и не спира да прави същото и до днес. Можете да разгледате работата ѝ в нейните профили в Instagram и Behаnce.

През последните години наблюдаваме известен ренесанс на илюстраторската дейност. На какво се дължи това и какво е твоето вдъхновение да рисуваш?

Възходът в илюстрацията е нещо страхотно и е едно от нещата, които ме стимулират. И не говоря единствено за България, а за света като цяло. Всички са много ентусиазирани да правят красиви неща и искам да бъда част от това. Наблюдаваме вълна от мотивирани хора, които правят нови, оригинални и живи илюстрации. 

Сериозният интерес към илюстрацията поражда и различни течения и тенденции. Времето, в което работим, само по себе си е точно това. И няма как човек да избяга напълно от него. Но е хубаво да се придържа към това да прави нещата по начин, който усеща правилен за себе си, и да опитва да каже това, което усеща - гласът му е неговият собствен стил и почерк. 

Рисувам на ръка и в някои случаи оцветявам илюстрациите си дигитално. Но предпочитам класическата медия, тъй като това е много по-близо до децата. Има много успешни и красиви дигитални рисунки. За мен рисуването на ръка има специален чар и стои много по-красиво, класическо и хомогенно в книгата.

Преди време си работила в рекламния сектор, а в момента се занимаваш с илюстриране на литература и главно детски книжки. Как се случи този преход? 

Рекламата е нещо много приятно и полезно, но тотално различно като усещане от моята емоционалност. Всеки човек усеща отвътре какво точно му се прави и какви са мотиваторите му. Моят винаги е бил работата с деца. Харесва ми да виждам изражението им, когато се радват на това, което съм направила. Рекламата не е свързана по този начин с деца, заради което си казах, че е време пътищата ни да се разделят.

Преподавала съм английски език на деца между 6 и 12 години. Това е нещо, което много ми помогна в изграждането на стила ми като илюстратор. Те ми даваха много полезни коментари и имаха наистина интересни възгледи.

Повечето от нас си спомнят много ясно книжките, които са имали като деца, главно заради илюстрациите в тях. Колко трудно е да разкажеш приказка през картини?

До голяма степен това зависи от човека и възможността му да усети това, което трябва да илюстрира. На мен ми отнема изключително много усилия да илюстрирам един текст поради това, че опитвам да вкарам няколко компонента. Да представя автора, да оставя елемент от себе си и да създам нещо, което се възприема от децата и им влияе по някакъв начин. Не е лесно, но удоволствието, което изпитваш, ако си го направил добре, е неописуемо.

А имаш ли си любима детска книжка и помниш ли илюстрациите в нея? Кое е най-ранното ти вдъхновение да рисуваш?

Вдъхновенията ми са много, но вероятно приказките на Братя Грим и Вилхелм Хауф са най-отличителни. Много харесвах “Малкият принц”, но може би едно от нещата, които най-много ме мотивираха, беше “Пинко розовата пантера”. Бях се обсебила от него, измислях си собствени истории, рисувах ги на малки книжки и ги залепях с тиксо. Тогава бях на 7 или 8 години. В момента работя по една от тези любими приказки, а последният ми проект е “Приказка за долната земя”, който направихме заедно със Студио “Змей” и издателство “Сиела”.

Колко е важно да влезеш в духа на книгата, която илюстрираш? И трябва ли визията на автор и илюстратор да бъдат хомогенни?

Комуникацията между илюстратор и автор е различна всеки път. Но за мен тя е до голяма степен партньорство - нещо като танц. Трябва да е нещо, което и двамата партньори харесват. Трябва посоката да е обща. В противен случай се получава нещо неловко, което и се е случвало. Вие създавате заедно нещо красиво и е редно, след като те избират, да очакват от теб твоя стил и почерк. 

Опитвам се да взема “духа на писателя” - това, което той е искал да направи и да каже, и леко да се адаптирам към него. Но не съм готова да променя стила си изцяло, защото в крайна сметка той е причината да бъда избрана за тази работа. На всеки се е случвало да го прави и това е вид изграждане. Когато минеш през такава ситуация, знаеш защо не искаш да ти се случва. 

Както вече разказахме, работата ти е пряко свързана с литературата. Колко важна е тя в твоя живот? Запален читател ли си и ако да, какво обичаш да четеш? 

Най-хубавото нещо за запаления читател е това да работи, по един или друг начин, върху книги. Имам огромното щастие, че комбинирах любовта си към рисуването с тази към четенето. Хубавото на това да си илюстратор на книги е, че имаш пряк досег с тях. И ако си запален читател като мен, успяваш да комбинираш две неща, които страшно много обичаш.

Наистина много обичам да чета, но литературата, която харесвам, няма нищо общо с книгите, които илюстрирам - тя е много по-мрачна. Завърших гимназия с английска литература в Англия и любимият ми писател със сигурност е Шекспир. Разглеждахме неговото творчество страшно подробно и съм убедена, че класиката е основата на всичко. Много е хубаво да минеш през това, което вече е било направено майсторски. С рисуването е същото - всеки трябва да мине през Рембранд и Леонардо да Винчи.

Харесвам много Достоевски, харесвам Екзюпери, Стивън Кинг и чета много научна фантастика. Като цяло става дума за книги, които са много далеч от детската литература, вярвам, че изграждат мисленето и впоследствие стила на работа.

Творците често черпят вдъхновение от заобикалящата ги среда. Как се отразява социалната изолация на желанието ти да рисуваш?

Всичко около артиста наистина го дефинира - как си отраснал и къде си отраснал личат много в това как работиш. Твоят хъс и възпитание се отразяват на рисуването. А дори светлината, която си свикнал да гледаш, оказва огромно влияние върху рисунките и това се забелязва много, например при холандските художници. Ние в България имаме много богат климат и условия, от които човек може да черпи вдъхновение. Това беше и една от причините да се върна тук от Англия. 

Определено социалната изолация се отразява, защото, когато излизаш навън и се разхождаш, успяваш да рециклираш в ума си всичко, което виждаш извън стаята, в която стоиш затворен цял ден. Да остава насаме с мислите си, без да има разнообразие, не е полезно не само за артиста, но и за всеки друг. Аз успях да намеря своето спасение от това напрежение в киното и музиката.

Светът днес изглежда различен от всеки друг момент, който познаваме. Ако трябва да изобразиш живота ни в момента в една картина, как би го направила?

Ако трябва да го изобразя, бих го направила малко по-меланхоличен и мрачен, отколкото съм го виждала преди. Мисля, че това, което се случва в момента, се задаваше от години и просто наблюдаваме кулминацията на един процес, който всички сякаш усещахме.

Да, сега е малко по-мрачно, но не бих го рисувала. Бих го оставила. Мисля, че трябва да престои известно време, също като много идеи. Трябва да се мине през призмата на едно малко по-добро време и по-трезв поглед, защото в момента всички сме много емоционални, включително и аз.