Сцената

След като вчера ви представихме първа част от стиховете на Мариела Ганчовска днес ще продължим с нейното творчество.

Момичетата на 20, жените на 30 Разликата между мен и нея беше, че аз бях вървяла по дългия път на връзките толкова дълго, че вече се чувствах тотално отегчена, а тя тепърва тръгваше по него и преливаше от наивна еуфория.

В нейните очи мъжете имаха хиляди цветни нюанси, а в моите се сливаха в огромно сиво петно. Наблюдавах с какво въодушевление се приготвя за срещата с единствения - същото, с което аз, на нейната възраст, се приготвях за срещите с всичките ми единствени.

И си мислех как след десет години щеше да се превърне в мен - отегчена до смърт жена, за която всички мъже бяха еднакви.

А може би просто... тайничко и завиждах. Тя изчезна навън в нощта. Аз останах вътре. Сама. Отегчена. На 30.

Безумница „Реших да не се влюбвам в него”- каза ми тя и изтръска чадъра си, ругаейки поройния дъжд. Безумница- помислих си аз - така и не разбра, че времето и влюбването са извън твоя контрол.

Купидон е алкохолик. Купидон е алкохолик, който се напива безпаметно и стреля напосоки с трепереща ръка.

Буковски също е алкохолик, но добре го е казал: „Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.” Аз съм алкохоличка, но не злоупотребявам с брендито, а с любовта.

Напивам се брутално и после повръщам. И чакам да ме канонизират за светица.

Достатъчно луда съм и достатъчно любовно алкохолизирана. Буковски, ти си проклет гений. Купидоне, ти си проклет алкохолик.

Следващият път, когато стреляш в мен, се прицели по-точно и стреляй направо между очите.