Талантливите деца на България

Паулина Любомирова е на 20 години. В момента изучава специалност “Графичен дизайн и фотография” в АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” в град Пловдив. Вече от две години е част от Програмата „Скритите таланти на България“. В свободното си време консумира изкуство в най-различни форми, като изложби, музика, комикси и филми. Обича и да се забавлява с приятели и да води дълги задушевни разговори. Нейното желание е чрез изкуството си да възпява и критикува съвременния свят. Да възпитава у зрителите мислене, което е свободно от предразсъдъците и е градивно. Ето какво още споделя за себе си талантливата Паулина. 

По какъв начин попадна в Програмата? 

Класният ми ръководител в гимназията – г-жа Златка Колева, заедно с ръководството на училището се застъпиха за мен и моя съученичка и приятелка, тъй като бяхме в сложно положение. Благодаря на всички тях! Кандидатствах и бях одобрена. Благодаря и на целия екип на „Плюшено мече“ за подкрепата, с която ми помагат да сбъдна мечтите си! 

С какво ти помогна тогава твоят ментор? 

Мой ментор беше млад, енергичен и изключително деен човек, носещ името Елия Рачева (бел. ред. Елия беше част и от екипа на Uspelite.bg и много се гордеем с всичко, което прави!). Освен пример за мен и вдъхновение, тя също така ми даде и тласък в преодоляването на големия ми проблем с ориентирането във времето и приоритизирането на задачи. Също така нито веднъж не ми позволи да мързелувам, което се отплати добре.

С какво ти помага рисуването? 

Умението да рисувам ми дава свобода. С изображение споделям това, което най-силно ме вълнува и не мога да го кажа в текст. Фотография, живопис и дигитални технологии – макар да имат своите преимущества, лист и молив е първото, което търся, когато не искам да забравя образа в съзнанието си.

Съответно, колкото по-добра стана в рисуването, толкова по-бързо ще изобразявам мислите си, ще мога да редактирам недостатъците и резултатът ще бъде по-разбираем за наблюдателя. Плюс това, след намирането на пропорциите на образите върху листа, става и забавно. 

Спомена, че харесваш комикси. Ще споделиш ли с нас любими такива? 

Любимият ми комикс е история за пиратско приключение, в което най-скъпото са мечтите и приятелите. Морето е осеяно с несправедливост и нещастие, но винаги се появява надежда. А на края на географската карта се крие това, което ще направи главния герой най-свободния човек. Озаглавен е „ONE PIECE“ (едно парче). Странно заглавие, дори според автора Ейчиро Ода. 

Защо избра да бъдеш човек на изкуството? 

Когато бях малка виждах майка си да се занимава с наука в работно време и да си почива с творчество. И двете ми бяха страшно любопитни. Предполагах, че моето бъдеще криеше нещо подобно, но на следващо ниво. Представях си се като високо еродирана дама, вероятно зъболекар, която е академично образован художник в свободното си време. 

В очите ми винаги работата и науката са били помощни средства на отдиха и изкуството. Когато попораснах, открих че следването във визуалния сектор не е толкова рисковано колкото възрастните го представяха. Дори може би по-малко от денталната медицина. И направих простата сметка, че да работиш почиване и да не се чудиш кога да си вземеш неплатената отпуска за академичното художествено образоване – не звучи никак зле! 

Да уча в академия на изкуствата след завършване на средното си образование е по-голямо от мечтите ми. По-реалистично погледнато това беше и единственият ми шанс да развия суровите си талант и старание. Това нямаше да бъде възможно без подкрепата на „Плюшено мече“ и отдадеността на г-жа Пенка Атанасова, която ме подготви за кандидатстването. 

Ако беше създател на благотворителна кауза, каква щеше да е тя?  

Откакто се помня съм на мнение, че не би трябвало да има хора без дом. Със скорошните си размишления достигнах до заключението, че център, където нуждаещият се да може да получи храна, хигиена, достъп до знание, консултиране и поне няколко работни места без да са нужни документи, би могъл да произвежда функциониращи граждани.