Радостин Чолаков: Всяко постижение е стойностно, тъй като е стъпка напред в израстването ми и осмисля вложения труд
Срещали сме ви с Радостин Чолаков не веднъж: Google награди 12-годишен ученик от с. Барутин за разработка на игра. 15-годишният Радостин Чолаков, който "програмира" един по-добър свят.
Сега той е на 16 години и е 11 клас в МГ “Акад. Кирил Попов”, гр. Пловдив. От село Барутин е, в Родопите, но от 10 годишен се интересува от програмиране и разработка на собствени софтуерни проекти. В началото като хоби, а вече и по-професионално. В последните 3 години активно се занимава с невронни мрежи и машинно обучение, където са основните му интереси. От една страна участва в ученически състезания за научни разработки, а от друга се опитва нещата, които прави, да бъдат донякъде полезни на повече хора. Разпространява софтуери с отворен код. Стана най-младият участник в класацията “30 под 30“ на Форбс България 2021, както и беше удостоен за втори път с грамота "Джон Атанасов". В свободното си време обича да кара колело сред природата.
Радостин, първата ни среща с теб в Uspelite.bg беше през 2020 г. Какво се промени, как се разви ти от тогава до днес?
При мен все има едно чувство, когато се върна няколко месеца назад да речем, че със сегашния си опит бих правил някои неща различно. Това всъщност е добре, защото, може би, съм надградил мирогледа си по някакъв начин.
От последното ни интервю за мен като ученик се случиха две много важни събития. Успях да се класирам в Българските отбори за най-големите научни състезания - Regeneron ISEF (International Science and Engineering fair) и EUCYS (European Contest for Young Scientists). Спечелих награди и от двете - 2-ра награда на Association for Computing Machinery на Щатите от ISEF и 2-ро място в Европа на EUCYS. През това време се развиха и професионално някои неща, задълбочих познанията си в машинното обучение, започнах да работя съвместно със софийската компания Obecto по няколко проекта, както и моята собствена инициатива за обработка на естествен език “АзБуки ML” привлече реални клиенти, които да използват платформата. Например издателство Просвета използва част от гласовите ни инструменти в платформата си “Е-учебник”, за да помага на ученици с физически затруднения и затруднения с четенето.
В какво се изразяват тези две научни състезания?
ISEF (участвах на него през Май 2022 в Атланта, САШ) и EUCYS (Септември 2022, Лайден, Нидерландия) са панаири за гимназисти, съответно най-големите такива в света и в Европа. На тях човек участва с разработен проект и написана научна статия към него в различни категории - математика, информатика, биология и т.н. Имаш щанд с постер, описващ проекта и презентационни материали и в рамките на 1 до 3 дни (1 за isef, 3 за eucys) на съответния щанд идват членове на журито и изпитна комисия, която първо изслушва защитата на проекта ти, а после ти задава и въпроси, за да провери знанията в съответната научна категория.
Според теб, как се стигна до там само на 16 години да бъдеш удостоен за втори път с грамота "Джон Атанасов"?
Относно Наградата “Джон Атанасов”, смятам, че тя е много добра инициатива, която да стимулира младите хора да се задълбочават в света на компютърните науки. Там се отличават гимназистите и студентите в страната, които правят наистина стойностни неща, разработват проекти или пък представят страната на олимпиади по информационни технологии. Аз получих първата си грамота “Джон Атанасов” през 2021, тъй като бях лауреат на Националната олимпиада по ИТ за 2021, както и за приноса на “АзБуки ML” като проект. За втори път получих грамота тази година за постижения в гореизброените постижения.
В споменатите състезания участвах с проект GatedTabTransformer, който е модел за машинно обучение, анализиращ таблични данни с цел по-точни прогнози. Проектът се базира на разработка на Amazon, като предлага нейно подобрение и поради тази причина имплементацията му е приета в популярната библиотека tsai, което е колекция от често използвани алгоритми, които разработчици и изследователи могат да използват в своите програми.
Миналата година стана най-младият участник в престижната класация ,,30 до 30‘‘ на Форбс България с проекта си ,,АзБуки.ML‘‘ – разкажи докъде стигна с него. Скоро ще има ли изкуствен интелект, който ще слага така трудните запетаи в българския език на правилните места? Ще има ли нещо и за пълния член?
Платформата “АзБуки ML” се развива все още, като разработвам езикови инструменти, които да са полезни на компании, които биха ги вградили в свой продукт, например чатбот, или биха ги използвали за анализ на някои от техните данни.
Колкото до запетайките, един от демо моделите за машинно обучение в сайта ни поставя точно запетайки в дадено изречение, като се справя по-добре от моите първоначални очаквания и решава дори някои по-трудни случаи. Напоследък експериментираме много и с генерация на текст, като от наш инструмент произлезе и една инициатива - @izkustvo.ai, където качваме нещо като модернистична поезия генерирана от алгоритъм. Човек предлага заглавието на стихотворението, а компютъра довършва текста.
Какво предстои на Радостин Чолаков от тук нататък?
За мен като ученик ми предстои да довърша цикъла от участия в научни състезания/събития и през новата учебна година. Скоро ще трябва и да кандидатствам за университет. Смятам, че висшето образование всъщност е много важно.
Разговаряйки с успели хора в сферата и на бизнеса, и на компютърните науки, разбрах, че всъщност, за да правиш неща на световно ниво се изискват дълги години труд, добро висше образование и правилните взаимоотношения с хората около теб. В този смисъл най-важна е средата в международните научни институции, където всеки е по-добър от теб с нещо, позволявайки ти да се учиш от тях и със тях. А и точно такива хора могат да бъдат бъдещите ти ментори, партньори, приятели и т.н. Не бих искал да конкретизирам къде точно ще се опитам да кандидатствам, но има различни варианти, както и не изключвам вариант за оставане в България (…в София да речем).
Коя е най-голямото лично постижение за теб?
За мен всяко постижение е стойностно, тъй като е една стъпка напред в израстването ми и осмисля труда, който съм вложил в даден проект. Най-голямото постижение, в крайна сметка, e когато виждам, че нещата, които съм направил, са полезни за други хора и че имам свободата да избирам над какво да работя.
Ако един десетгодишен има интерес към ИТ и програмирането, какво ще го посъветваш – откъде трябва да започне?
Във въпроса се крие и важна част от отговора. Много е важно човек да изяви интерес към дадено нещо, което после ще го дърпа напред. Затова моят първи съвет към най-младите е да експериментират, да не се страхуват да опитват различни неща, за да разберат дали наистина искат да се занимават с програмиране, AI или каквото и да е било - физика, биология и т.н. От друга страна да се пазят и от илюзии, защото понякога изглежда много яко как можеш да правиш игри да речем, но точно когато се задълбочат в процеса, много деца се отказват, защото виждат, че има и трудности.
По-конкретно, също мисля, че докато се учат децата, би им било полезно да прилагат на практика дадени концепции, разработвайки проект. Така може да се постигне баланс между това да не минаваш, само четейки през разни курсове с илюзията, че всичко си запомнил и това да правиш само експерименти проба/грешка без реално да си прочел и помислил как нещо трябва да изглежда и теоретично.