Тайните кътчета

Следващото тайно кътче на Стара Загора ще направи паралел със слънчевата Гърция. И това никак не е случайно. Едно усмихнато българско семейство е решило да се прибере от южната ни съседка, за да отгледа своите деца на родна земя и да опита късмета си като отвори свое собствено заведение. Срещаме се с Георги и Диляна, които ни разказват за това чудесно местенце. 

Георги: Идеята за кафето дойде от престоя ни зад граница. Живяхме дълго време на Миконос в Гърция и там имаше много такива семейни, уютни места. Искахме да го направим различно от останалите заведения в Стара Загора и се надявам да се е получило.

Един ден, когато децата трябваше да тръгват на училище, седнахме да говорим с моята съпруга. Имахме два варианта - или да останем там завинаги, или да се приберем и да си пробваме късмета тук, на родна земя. Решихме да опитаме да създадем нещо свое докато сме млади, за да не съжаляваме след години, когато може да не ни се отдаде тази възможност отново. 

Интериорът ни е по-различен от останалите места в града. Искахме да пресъздадем стила, който носи остров Миконос. Не искахме да е голямо и лъскаво. Хората там обичат да е малко, старо и изчистено като дизайн. Почти всичко от мебелировката и интериора ние сами сме си правили. Получихме голяма помощ от близък приятел дърводелец.

Искахме хората да усещат мястото, все едно са си у дома. Прозорчето с капандурите има интересна история - носихме го с автобуса през целия път, защото искахме да си имаме нещо автентично. Там не се използват алуминиеви дограми, а всичко е направено от дърво. Издържа много повече на сол и влага. Сега, когато отварям прозореца, се пренасям там. Има един старинен фенер, който също е от там и си го запазих.

Скоро направихме една година и се радвам на нашето развитие, много е хубав, че ни посещават предимно млади хора. И те оставят своя отпечатък. Имаме едно огромно сърце от лепящи бележчици. Историята му е доста смешна - една жена и момиченце се блъснаха в стъклената врата като беше затворена. Докато намерим табелка “Вратата е затворена” (или подобна) бяхме сложили едни такива, на които си пишем поръчките. И една учителка дойде и ни каза, че се изкушава да напише нещо на листчетата. Първото е Je t’aime. Оттам започнаха и децата да пишат. Искаме да сложим едно голямо табло, да ги напишем на него и лятото да го окачим на стената. А пък чистачката, всеки път когато чисти, ги сваля и се дразни и аз ги наредих във формата на сърце. И сега всеки много го харесва и иска да напише нещо.

Хората, които идват за първи път са очаровани. Много им харесва и се връщат пак. За нас това е знак, че си вършим работата добре. Предлагаме фрешове, шейкове, закуските си ги поръчваме. Вече предлагаме и гофрети. Студено еспресо ми е любимото. Предпочитано е и от доста млади хора, които са склонни да опитват новото и различното. Посещават ни чужденци. Много гърци има от тях, на които им напомня за там. 

Ние се радваме на малките неща и именно с този подход се опитваме да зарадваме и нашите клиенти. 

Всеки, който иска да посети G&D кафе може да намери координатите ето тук.

Снимки: Невена Цветкова