Октаново число

Как изглежда съвременното българско кино, гледано от тревата на междублоковото пространство?

С: Ние определено мислим че съвременното българско кино произвежда страхотни филми и се вписва много добре в междублоковото пространство. Много от филмите разглеждат съвременните проблеми на обществото и представянето им в междублоковото пространство помага на хората да ги чувстват по-близки.

А: Да, определено мястото на показване на филмите ги прави по-близки до хората. И отново във връзка с предразсъдъците на хората – ако един човек не би отишъл в някои от арткината в София, той може би би гледал филм пред блока в по-непретенциозна обстановка.

А как изглеждат хората от квартала в отражението на белия екран? 

А: Понякога сърдити, друг път усмихнати, нормални. Все по-често хората са и отворени към филмите, което ни радва.

Със сигурност кварталната публика на „Блок Кино“ коментира много повече филмите, отколкото в стандартен киносалон. Тези коментари винаги са ни много интересни, защото те показват отношение към филмите, героите. Когато един герой те ядоса или му съчувстваш и го обсъждаш, то тогава филмът е успял да те развълнува.

На какъв терен най-трудно се „редят столчета“?

А:  За тези 5 години се опитваме да докажем, че няма трудно място за редене на столове и съответно за кино. Киносалонът може да бъде навсякъде.

Как авторите и екипите на прожектираните филми реагират? 

С: Досега винаги сме срещали само положителна реакция от екипите на филмите и режисьорите им. Също така винаги сме получавали пълно съдействие от тяхна страна. С нашите прожекции се опитваме както да обогатим публиката, така и да създадем повече пространство за показване на българско кино. Надяваме се това да се получава и да успяваме и да помагаме на създателите на филми да представят посланията си пред широка публика.

А: Както споменах, кварталната публика коментира много повече филма на екрана, което е интересно за авторите, които могат да чуят всякакви мнения.

Зад осъществяването на инициативите си работите както с публични институции, така и с частния бизнес. Има ли разлики в начините, по които протича диалогът ви с тези две страни, и в аргументите, които ги печелят за вашите каузи? 

А: Може би основна разлика е, че при публичните институции първият отговор винаги е „не“ и с разговор и обсъждане стигаме до „да“, а при частния сектор е обратното. В частния бизнес се тръгва с много идеи и обещания, но част от тях се изключват в хода на работа. Да, подходът е различен. При публичните институции ти трябва повече търпение, определено. При партньорства с частния бизнес трябва гъвкавост и готовност на компромиси, с които, разбира се, трябва да се внимава.

Усилията ви са насочени към съвременна култура и изкуство. Кои са те според вас и защо се опитвате така усърдно да ги пресрещнете с разнообразна аудитория?

С: В момента с „Блок Кино“ сме се фокусирали върху киното, но определено мислим, че всички изкуства трябва да бъдат представяни по по-достъпен начин, за да може посланието им да достигне до по-широка публика. В предишните ни проекти сме обръщали внимание на литературата и фотографията, но самите ние имаме интерес и към други изкуства и смятаме да не се ограничаваме в бъдещите си проекти.

А: Много харесваме лекциите на Arts and Culture Today, чрез които от удобството на Дом на киното можеш да научиш много за света на съвременното изкуство.

Самите вие какво изкуство харесвате и търсите като публика? 

С: Имам бакалавърска степен по фотография и определено много обичам да посещавам фотографски изложби. Също така много се интересуваме от дизайн и посещаваме изложби на различни артисти. Но се опитваме да не се ограничаваме откъм стилове, защото по този начин научаваме повече нови неща и обогатяваме мирогледа си.

А какво ви ядосва в изкуството? 

С: Самоцелно създаденото изкуство, насочено и създадено към определени кръгове хора.

В настоящата епидемиологична ситуация настъпи бум на събитията на открито. Като хора с опит в тази посока много преди пандемията какво мислите за тази тенденция? 

С: Много се радваме на този бум и се надяваме дори и след епидемията тази тенденция да продължи и повече хора да се възползват от този подход при провеждането на събития. 

Кои са най-неочакваните рискове, когато една кинопрожекция се провежда на открито? 

С: Метеорологичните условия определено, но пък тогава си казваме, че това е едно напомняне от природата, че не всичко зависи от нас. Миналата година на първата ни прожекция в квартал „Княжево“ заваля лек дъжд, но хората си извадиха чадъри и догледаха филма, което беше супер. 

А: Може би най-неочакваният проблем беше едно спиране на тока на една от прожекциите ни в двора на 51 СУ в квартал „Хиподрума“. Трениращи във физкултурния салон ни спряха тока, без да искат, и по средата на филма всичко изгасна, но бързо се справихме.

А кои са моментите, които ви носят най-голямо удовлетворение? 

А: Моментът на най-голямо удовлетворение е, когато с прибирането на столовете и техниката след прожекцията, дойдат и хора, развълнувани от филмите, с въпроси къде и кога ще бъде следващата прожекция. А да си кажа, че сме и много щастливи, когато хората се включват в прибирането на нашия киносалон, защото така си създаваме малко общество.

Стефан, за колко минути един продуктов и графичен дизайнер сглобява екран за прожекция пред блок в столичен квартал?

С: За около час успяваме да превърнем почти всяко пространство в малък киносалон, но трябва да се отбележи, че сме зависими от доста независещи от нас фактори и заради това трябва да сме гъвкави.

Ади, колко пъти спира сърцето на един координатор преди старта на всяка прожекция? 

А: Най-вече зависи от атмосферните условия. През месец август мразим прогнозата за дъжд...

Ина Дублекова и Кремена Христова са авторки на интервюто.