Успелите споделят

Днес се срещаме с една зряла жена. Жена, минала през много пътеки, за да стъпи на пътя. Жена, която още на 14-годишна възраст започва да пише. В началото нейната страст са стихотворенията. Тя умее да изразява чувствата, емоциите, преживяванията, срещите. Както всеки, и тя си има своите любими неща - освен писането, за нея е истинско удоволствие да се разходи навън сред хората, сред шума на другите. Тя обича да общува, обича да изказва мнението си, обича да изразява себе си. Тя е като всички останали хора - дишаща, мислеща, мечтаеща, постигаща мечтите си, поставяща си цели, обичаща приятелите, развлеченията, има хоби, любима храна, любим цвят, любима музика.

Героинята на историята ни се казва Анжела Пенчева. В опознаването й успяхме да видим истинската Анжела. Тази, за която тя самата пише. Да, тя е автор на книга. Книгата е „Моят живот. Да имаш ляв палец“. Тя не само обича да пише, но си поставя за цел да напише цяла книга. В нея разказва за живота си и за това, че тя не е по-различна от останалите, макар често да са я поставяли в друга ситуация. Интересно е, че много хора искат да напишат книга за себе си, за да покажат на света колко различни и специални са, а тук виждаме обратното - да напишеш книга, за да покажеш на света колко обикновена, истинска и нормална си.

Налага ѝ се, тъй като след тежко раждане получава състоянието детска церебрална парализа. Тъкмо тук започва историята й. Това да си винаги детето, момичето, младата госпожица, жената в разцвета на силите си, която обаче е приемана като непораснала. Това възприятие обаче не отговаря на истината. Ако не можете да се срещнете лично с нея, то веднага ще го усетите на страниците на нейната книга. Книгата, която успява да напише за три години с помощта на палеца на лявата си ръка, който може да движи, а за по-сложните команди на клавиатурата сама изобретила техника с едно грамче, което да ѝ съдейства. Сега общуването с нея е много по-лесно и достъпно, тъй като борави с устройство за проследяване на погледа. Така може да разговаря с приятелите си, да бъде част от сладките приказки покрай кафето с гостите у дома, да изразява мнението си в интернет, да споделя.

Добре ще си признаем. Всъщност Анжела въобще не е обикновена. Вярваме го, защото всеки ден се срещаме с хора, приели рутината за своя съдба. Тя обаче е от тези, които са избрали да не спират да си поставят цели, четем за това в историите от миналото й, виждаме го и сега. На пазара е нейната първа книга, започва да участва в постановки - в началото към Общински културен институт (ОКИ) Театър „Възраждане“, а по-късно в театъра към Нов български университет. Интересното е, че дори се работи върху спектакъл по нейната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, в който тя самата взима участие.

Успяхме да поговорим с Анжела Пенчева. Беше наистина интересно и вълнуващо да опознаем личността й. Разбира се попитахме я относно книгата, спектакъла, за вълнението да видиш своите думи на сцената, поговорихме и за мечтите. Ето какво сподели тя:

Родила съм се с много тежко увреждане и всички движения са ми много затруднени. Любовта към театъра „отключи“ в мен желанието много хора да научат за моя живот и да разберат по-лесно проблемите на хората като мен. Така започнах и написах автобиографичната си книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“.

Откакто написах книгата, изведнъж повечето от хората, които не са контактували с мен, започнаха да ме гледат с уважение и разбиране, а това много ми хареса.

От шестнадесет години участвам в театрална група, съставена от хора с увреждания. Участвала съм в над 10 представления. Никога през живота си не съм мислила, че ще правя изобщо нещо, а театър - още по-малко. Но човек никога не си знае съдбата, а аз мога да кажа, че съм благодарна на моята.

И така, съвсем случайно разбрах една истина, която никога нямаше да зная, ако не бях опитала поне веднъж. А именно, че театърът ми позволява да се чувствам свободна и щастлива, че сама мога да върша нещо без никой да ми помага. Това е много важно за мен, защото то се вижда от много хора, които не вярват, че аз мога. И оттогава, когато имам това щастие, аз се чувствам на седмото небе.

Сега се подготвя ново представление по книгата ми. То ще бъде провокация, отправена от доц. Възкресия Вихърова, директор на Университетски театър на Нов български университет, към млади артисти. Историята за моя статичен живот ще бъде представена като танцов, физически и светлинен спектакъл. На 5-ти декември ще бъде представен етап от този проект - работа в процес. Самата аз ще участвам с едно устройство за писане с очи, в диалог с актрисата Яна Маринова, с която в момента работим заедно с режисьора Кристиана Бояджиева.

Искам много да намеря приятел, защото е много трудно за човек в моето състояние да мисли за бъдещето, когато е сам...

Пожелавам на всички хора здраве и щастие!

Анжела Пенчева пред Uspelite.bg.

Относно проекта „Моят живот. Да имаш ляв палец“, по който работи театърът към Нов български университет, се свързахме с доц. Възкресия Вихърова. Помолихме я да ни разкаже за работата по него.

Ще ни споделите ли повече за постановката „Моят живот. Да имаш ляв палец“?  Докъде стигна работата по нея?

Работата по спектакъла се развива във формат work-in-progress. Този вид работа напълно отговаря на факта, че последното десетилетие ни прави свидетели на появата на нови форми в областта на сценичните форми. Процесите на представяне все повече включват публични четения, отворени репетиции, works-in-progress, демонстрации на продължителни изследователски процеси, документален театър, livestreaming и т.н. Като част от тази тенденция ще бъде и работата ни по текста на Анжела Пенчева.

На 5-ти декември демонстрирането на този сравнително нов за българската сцена похват, над 10 артисти от различни направления на сценичните изкуства ще поставят акцент върху същността на правенето, вместо върху резултата като завършен продукт. Ще се опитат да променят и отношението към зрителя. Той ще се превърне в партньор, въвлечен в правенето, вместо ползвател на доставката - сценичен продукт. Текстът и присъствието на Анжела ни дава възможност да се окуражим взаимно - зрители и пърформъри - и да използваме това преместване на акцента от готовия резултат към процеса на правене в работата си като предпоставка за създаване на медия от нов характер.

Интерактивният диалог ще обедини рефлексите и търсенията на над 10 артисти в сферата на визуалните и сценични изкуства, базирани на текста на Анжела Пенчева. На 5.12.2016 г. от 19:00 ч. в Център за култура и дебат „Червената къща“ визуални артисти, пърформъри, танцьори и хореографи ще влязат в диалог помежду си, провокирани от книгата на Анжела.

Можете ли да споделите повече за участието на Анжела Пенчева?

Въпреки тежката си диагноза (ДЦП, придобита при раждането), Анжела притежава силата да живее, да се весели и да създава. Това нейно присъствие изисква достоен отговор в изкуството, изпълнен с артистично вълнение и дързост. Присъствието на самата Анжела и с нейното участие, интерактивният спектакъл ще покаже как „болното тяло“, превърнало се в провокация за артиста, става причина за изграждане на нова художествена реалност. Чрез помагащите технологии за комуникация, предоставени от Фондация „АСИСТ“, Анжела ще проведе диалог на сцената с актрисата Яна Маринова, позната на публиката от сериала „Стъклен дом“. В същото време Анжела е първият артист с увреждане в света, използващ тази технология на сцената.

50% от цената на всеки продаден билет ще бъде внесен в дарителска сметка, подпомагаща закупуването на собствено комуникационно средство за Анжела. Форматът ще бъде повтарян всеки месец до края на сезона 2016 - 2017 година. Като още артисти ще попълват групата на провокираните от феномена Анжела Пенчева.

Искахме да поговорим с още някой, който има наблюдение над работата и таланта на Анжела. Историята ни заведе при първите й стъпки на сцена. Те са, когато Пенчева става част от трупата за алтернативен театър към ОКИ Театър "Възраждане". Неин ръководител е Кристиана Бояджиева. Двете работят заедно и в момента, в проекта по книгата „Моят живот. Да имаш ляв палец“.

Ще ни кажете ли повече за това как започнахте да работите с Анжела в трупата за алтернативен театър?

С Анжела се срещнахме през 2001 г., когато в Център за независим живот - София, стартира театрална група за свободно време. Тогава освен Анжела се включиха още 9 души с трайни физически увреждания. Работихме в продължение на няколко месеца и за първи път явлението „театър с хора с трайни физически увреждания“ в България се случи по повод 3-ти декември - Международен ден на хората с увреждания.

Изиграхме спектакъла „Приказка за приказките“ (компилация от класически приказки за деца) на сцената на Сатиричния театър. Точно защото Анжела има нарушение на функцията на мускулите си и не може да общува вербално, нейната роля беше на писателя-разказвач. В следващите години продължихме да работим заедно в редица сценични проекти - международни уъркшопове и театрални представления. Днес Групата за алтернативен театър е от пет човека с увреждания.

Какво е да се работи с Анжела - бихте ли споделили наблюденията си?

Анжела е изключително упорита. Не съм я виждала да се отказва от нещо. Много пъти сме имали конфликт по темата, защото на сцената поемането на излишни рискове не е оправдано, особено в състоянието, в което е тя. Винаги е успявала да постигне целите си. Понякога бавно, друг път по-бързо. Не мисля, че може да ме изненада с нещо оттук нататък. Тя написа книга и тази книга е факт, точно заради нейната борбеност. Ако я прочетете ще разберете, че това не е първото й постижение, то е просто поредното.

Не мога да определя какво е да се работи с Анжела. Може би за всички тези години съм свикнала с всеки един от артистите в Групата и не мога да дам отговор. За мен работата в Групата за алтернативен театър е нещо нормално. Даже смятам, че има много повече смисъл в изкуството, когато то има добавени стойности, както за изпълнителите, така и за публиката. В случая с Анжела, се надявам, че на никой от аудиторията няма да му хрумне да си помисли за нея „горката жена“. Анжела е точно това, което е, и само можем да се поучим от това, как дори в българската действителност човек може да сбъдва собствените си мечти.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.