Успелите споделят

Иво Матеев е един от тези изпълнители, с които винаги ти е приятно да си говориш, носещ неизчерпаема енергия и настроение в музиката си. Именно с него бе и последната сесия на нашите приятели от Urban Tapes, след която той отговори на няколко въпроса.

Как започна да се занимаваш с музика?

Спомням си, че от ранна детска възраст музикалните инструменти ми привличаха вниманието по малко по-особен начин. Имах една малка детска декоративна китарка, също и някаква хармоника се прехвърляше из играчките ми, но реално започнах да се занимавам по-активно с музика в тинейджърските години, знаете как е - пейки, градинки, купони. Сам си се ориентирах, никой в семейството ми не се занимаваше с музика.

Купих първата си китара сравнително късно - на 16-17, със спестени джобни пари. Беше стара Кремона, която исках да счупят демонстративно на сцената в един клуб, ей така за зрелището. После един приятел я обрисува с аерограф с есенни листа и флорални елементи. Беше много красива, за жалост не знам къде е в момента, но това е дълга и малко тъжна история за мен, но пък сега имам няколко други, които ме съпътсват по пътя ми.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ти вкус и стил?

Като малък започнах с по-тежка музика – Metallica, Pantera, Sepulturа. След това на 17-18 започнах да пооткривам блуса, фънка, дори джаза.  Сега не мога да си представя ежедневието ми без музика, слушам доста разностилови неща и почти всеки ден откривам интересни и разностранни артисти. Нямам граници, стига вибрациите да покриват критерия ми за стойностно и качествено.

Какво е да правиш музика в България?

Предполагам e същото каквото и да правиш музика на много други места по света. Малка страна сме и няма много голям пазар и размах от една страна, но мога да кажа, че има страхотни музиканти в България, доста от които са на световно ниво. Трябва да обичаш това което правиш и да вярваш в него…няма друг истински предначертан път.

Кой е най-големият концерт, на който си бил?

Гледал съм доста големи имена на големи сцени и фестивали – много запомнящ се беше за мен преди 10-ина години съвместният на Velvet Revolver & Alice In Chains, тогава за вторите беше голямото завръщане в Щатите. Гледал съм Dave Matthews Band, но бих искал да ги гледам пак. Когато и да я гледаш тази банда винаги ще е яко и различно. Спомням си един клубен концерт на Queens of the Stone Age, още си пазя перцето на Troy van Leeuwen, с което свири. Попадна случайно в мен, а може и да не е било случайно… (смее се)

Като цяло мисля, че по-камерните концерти оставят по-голяма следа в съзнанието. Много обичам акустични концерти. На Крис Корнел в Пловдив, примерно, беше нещо наистина значимо за мен.

Има ли музикант, с който би искал да работиш?

О, много са! Предполагам, при който ме отведе пътят ми.

Разкажи за първото си участие.

Във 2-ри клас бях в ролята Гошко Хубавеца в представление на Старата Градска Песен в училище, пред стотици родители и други деца. Това може би трябва да се брои за първо. Спомням си, че имаше адреналин (смее се).

Защо реши да вземеш участие в Urban Tapes?

Идеята и платформата Urban Tapes е много готина, има десетки, дори стотици подобни по света, а в България сякаш лисваха до скоро. Това е един прекрасен начин музиката и името ти да достигнат до повече хора. Желая наистина много воля и успехи на Боян и Самуил в начинанието.

Какво ти предстои?

Какво ми предстои... искам да издам солов албум, работя около идеята от година-две, нещата се надявам да се получат скоро, защо не и до края на тази година. Работим и върху едно видео на парчето ми „Нищо Ново”, което ще излезе през лятото, тематиката е такава.

Какъв съвет би дал на по-младите от теб, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат в лицето на музиката, или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

Пожелавам на всеки да намери и да се занимава с това, което го прави щастлив. Оттам нататък всичко ще се нареди някак рано или късно!