Приключения

Крепост Цепина

Тя е другата забележителност около селото, а пътят до нея минава между широки поляни от двете страни, много овце и кучета, достойни да бъдат яздени в битка (наистина бяха огромни). Преди да стигнем до самата крепост има още един музей (обграден от омагьосана гора), който се намира в къщата под нея. В него има 2 зали - в едната са изложени различни артефакти (държах да ползвам тази дума, за да се чувствам като Индиана Джоунс), а в другата има снимки от различни периоди на Международния фестивал за автентичен фолклор, който се провежда в селото.

Цепина е средновековна крепост, която е разположена над селото. Пътят до нея е по една малка пътечка виеща се около хълма и открива прекрасна гледка вдясно като се изкачваш нагоре. Там човек може да прекара цял ден, защото въздухът е чист и си насаме със себе си, природата и козите (те са навсякъде).

Крепостите като цяло винаги си приличат - различават се основно по това от коя колко е останало. От тази има външен и вътрешен зид, както и останки от стаи. Така че като цяло въображението ти (в комбинация с някои неща, които видяхме в музея) може да проектира как е изглеждала в цялостен вид и какво се е случвало около нея (все пак е крепост).

Не ни се тръгваше, но в един момент се изви такъв вятър, че нямаше как да останем повече горе. Крепостта е на 1136 м. надморска височина и вятърът духа доста злобно като си горе (и не е в настроение). Беше време да потегляме към последната си спирка преди на другия ден да се върнем в София - Велинград.

Велинград е на 10-15 минути от Дорково, което улесни нещата. По пътя видяхме табели, че това е спа столицата на България - сигурно е така, но ние нямахме достатъчно време, за да проучим този въпрос (ще се върнем друг път и ще разкажем). След като се настанихме в хотела и намерихме заведение с отлични отзиви на 900 м. от нас, тръгнахме да го търсим.

По традиция тези 900 м. се оказаха повече от 2 км. Иронията е, че умишлено избрахме хотел в центъра и отидохме да вечеряме някъде близо до табелата за излизане от града. Храната поне наистина беше вкусна (този път пататник нямаше, защото се отдалечихме от Родопите), но след вечеря нямахме време да разглеждаме центъра и вместо това се прибрахме и гледахме My Big Fat American Gypsy Wedding. Това последното може и да беше напълно излишна информация, но с него приключва нашето пътуване.

Да не си помислиш, че не сме закусили. Ние? Не! Просто закуската на следващата сутрин беше доста класическа за хотел. Но ние никога не бихме върнали палачинка, шварц кафе и чай от пакетче. Как иначе ще имаме сили да продължим да търсим нови места, които да ти препоръчаме да посетиш.

Благодарим ти, ако си останал с нас до края и ти пожелаваме много приключения, защото независимо от възрастта (питай Билбо Бегинс) всички имаме нужда от тях!