Успелите споделят

Чаша кафе, лаптоп и уж работиш, а си в Чепеларе. И ето че скоро щракането ти по клавиатурата допълва мелодията на птиците, допълва и самия теб. Имаш си и Родопите, имаш си и Wi-fi – пълна хармония. Ин и Ян. Хем почиваш, хем не ти е гузно, че не работиш, защото го правиш само че далеч по-приятно. За идeята за офис в гората сме ви разказвали в предишна публикация – сега е време да ви запознаем с един от хората, които стоят зад тази идея – Станислав Вангелов или просто Тането.

Как се зароди желанието да се създаде подобно споделено пространство за работа?

С моята приятелка Поли изпитахме от първо лице нуждата от подобно нещо. Преди време, прекарвахме заедно почивката си в Чепеларе, карахме ски и се наслаждавахме на отпуската, когато се наложи незабавно да използваме интернет заради работата си. Тогава ни дойде идеята, че ще е хубаво някак си да комбинираме полезното с приятното.

Постепенно научихме нови неща за начина, по който нашата идея е възможно да се реализира – озовахме се на откриването на Бетахаус, запознхме се с дигиталната екосистема, завързахме много нови познанства и съмишленици. Преместихме се в Чепеларе и обикнахме още повече новия си дом. Започнахме да се занимаваме с дейности, които да запазят екологичната цялост на областта и да засилят туризма през лятото.

Забелязахме и магическата способност на градчето да събира и сплотява напълно непознати хора, които са дошли да поработят и от група лаптопаджии се превръщат в приятели, обменящи знания и умения.

Нещата станаха постепенно, изискваха известно време и през октомври 2014-та Office In The Woods официално беше факт. Успяхме да съберем работещи хора, които да се зареждат със сили от природата, за да бъдат още по-ефективни в начинанията си. Сега осигуряваме всякакви развлечения, забележителности и спорт, но най-вече – спокойствие.

Коя е най-голямата трудност, която срещнахте при реализиране на идеята за „лаптопаджийския лагер”?

Трудности не знам дали има, по-скоро предизвикателства и въпроси. Може би в началото не знахме какво да очакваме, тъй като пионерствахме в това начинание, не знаехме дали някой е правил такова нещо в България. За да почерпим опит постоянно питахме за обратна връзка гостите ни и така усъвършенствахме нещата, които предлагаме.

Недефинираността дали сме споделено офис пространство, дали сме туристически обект, туроператор или пък пропърти мениджъри, хем е интересна, хем изисква доста метафори и обяснения, за да се обясни спецификата на услугата, която предлагаме. Но това по-скоро беше в началото - нещата започнаха да стават по-ясни след като вече понатрупахме снимков и видео материал и отзивите на нашите доволни лаптопаджии. Не мога да кажа, че сме имали кой знае какви трудности - може би защото не сме си поставяли високи очаквания, а правим нещата да се случват естествено.

Какви хора можем да открием в тихите офиси?

Нашето е по-скоро и по-правилно да се нарече co-living & co-working място за презареждане, защото услугата, която предлагаме е за повече от няколко дни, предимно на хора, които не са от Чепеларе, а идват при нас за да се евакуират от градските си офиси и се налага да имат освен място за споделена работа и място за спане. Та при нас идват freelancer-и, startup представители или екипи от по 5-9 души, истински пътуващи дигитални номади, било то българи или чужденци. Сега например имаме един човек от Австралия с приятелката му от Сингапур и един американец, който живее на морето, но обича прохладата на планината и за втора година е при нас.

Намират се и самостоятелни индивиди, които могат да си позволят home office. Признаваме, че до момента таргетираме 20-30к представители на БГ дигиталната индустрия, но имаме опит и с международни екипи, като стратегическа стъпка по-нататък е да позиционираме Чепеларе/Пампорово/Мечи Чал, като виокопланински дигитален хъб за рестартиране на такива хора. Ако в момента точки за дигитални номади са Бали, Индонезия, Чанг Май, Тайланд, защо не България да бъде такава в Източна Европа или по друг начин казано - Западно Азиатски Хъб на входа на Европа (усмихва се).

Как протича един твой работен ден?

Сезонността при нас е силно изразена. Сега, когато сме в разгара на лятото, при нас е активният туристически сезон, а и пика на лаптопаджии, които са дошли да напарвят мястото ни “споделено”, защото co-living-a/working-а го има, ако има човеци. В момента денят е дълъг - грижим се за предварителното офериране на екипи, координиране на периода, в който ще дойдат, резервиране на ресурсите, а след настаняването буквално сме консултанти за свободното време  - нас ни питат за всичко местно. Така или иначе ние сме моста между гостите и местните и постоянно фасилитираме комуникацията, било то със спортни съоръжения, туристически атракции, кръжоци и т.н.

Най-хубавото е, че през цялото време сме в постоянен контакт с гостите ни и накрая се сдобиваме не с клиенти, а с приятели, с които споделяме мигове пред лагерния огън вечер под звездите.

Кога е време да си вземем почивка?

Имах един приятел, който винаги отговаряше съз “зависи” (усмихва се). Смятам, че хората, които идват при нас не са от тези, които си почиват много. По-скоро намират в горския ни офис възможност да си починат работейки. Хубавото и вдъхновяващото за нас, домакинстващите е, че сме заобиколени постоянно от активни хора, които постоянно правят нещо и вдъхновяват останалите наоколо. Но на въпроса кога - аз обичам да казвам, че ние рестартираме хората при нас в планината, а подобно на компютрите кога натискаме бутона рестарт? Когато зациклим, когато искаме да вдигнем производителността, когато ни се съберат много задачки, с които не можем да се справим, когато искаме да започнем на чисто, когато трябва да въвлечем цялата си мощ в конкретна задача, когато сме на ръба от прегряване.

А кога е нужно да забравим вкъщи дори лаптопа?

Когато сме с най-близките хора - семейство, приятели, роднини! Когато искаме да сме наистина свързани. Когато искаме да сме осъзнати и да усещаме всичко и всеки наоколо без да бързаме....

Обичам Чепеларе, защото...

Това е моето родно градче, където съм отраснал и са всички детски спомени. Обичам Чепеларе, защото знам и вярвам, че може да бъде едно будно малко високопланинско градче, привличащо динамични и интересни хора. Защото последните няколко години направихме осъзнат избор да живеем тук през по-голямата част от годината и смятам, че ако искаш нещо да промениш около себе си трябва до го правиш с мерак, любов и обич. Обичам Чепеларе, защото то е Зеленото сърце на България - как да не го обича човек (усмихва се).