Успелите споделят

В света на професионалния спорт успехът често се измерва не само със сила, бързина и техника, но и с ментална устойчивост, увереност и способността да се преодолеят предизвикателствата. Един от хората, които стоят зад психическата подготовка на много от нашите най-успешни атлети, е Теди Ангелова. Като спортен психолог с дългогодишен опит, Теди помага на спортисти да достигнат върха на своите възможности, преодолявайки не само физическите, но и психическите бариери. В това интервю ще разберем повече за нейната работа, подхода ѝ към спортната психология и какво е нужно, за да се изгражда шампионски манталитет. 

Какво Ви вдъхнови да се занимавате със спортна психология? Има ли конкретен момент или личност, които са повлияли на решението Ви?

Трудностите по пътя, с които се сблъсках, в житейски план и като професионален спортист, ме провокираха да се гмурна по-дълбоко в психологията. По време на тийнейджърството, във възхода на баскетболнита ми кариера, отключих паническо разстройство, макар че тогава не осазнъвах какво ми се случваше. За мен винаги е било важно да се занимавам с нещо, което обичам. С годините, някак естесвено се получи, че любовта ми към спорта и интересът към психологията се сляха в едно. И така, припознах спортната психология като своя кауза. 

Как успявате да се справите с емоционалното натоварване и как разграничавате личният живот от работата?

Предизвикателно е. Истината е, че не бях подготвена да се сблъскам с толкова много психическо и физическо насилие в спорта. Аз, като спортист, имах щастието да не познавам тази страна на спорта. Повечето хора в България свързват думата “психолог” с проблем, разбира се, затова си има логично обяснение. Предимно ме търсят спортисти и родители на спортуващи деца, на които вече ножът е опрял до кокала. За съжаление, често се случва, самите те да не осъзнават колко са сериозни и страшни нещата. Обикновено тези случаи, ги насочвам към психотерапевт или психиатър. 

Основното послание, върху което активно работя и ми се иска да разберат колкото се може повече хора в България, е, че не е нужно да има конкретен проблем, за да се потърси спортен психолог. Той се явява нещо като треньор по психическа устойчивост. Както спортистите тренират физическата си подготовка с кондиционен треньор, по същия начин е необходимо да тренират и психиката си, ако искат да разгърнат пълния си потнециал. Мозъкът ни може да бъде трениран така, както тренираме мускулите си. 

Темата е дълбока и мога много да говоря по нея, но да се върна на въпроса Ви. Личната ми терапия е един от начини да се справям с емоционалното натоварване. Уча се да поставям граници. Определям си дни без телефон, без компютър, без телевизор. 

Коя е най-емоционалната Ви среща със спортист, която Ви е накарала да преосмислите значението на работата си като спортен психолог?

Не мога да посоча една конкретна, това са срещите ми с децата, с подрастващите спортисти. Те ми помогнаха да разбера, че има крайна необходимост да се работи с тях. От една страна, защото никой не ги учи как могат да тренират ума си. От друга страна, защото влиянието при тях е много по-голямо, отколкото при вече завършени спортисти. Децата са много по-склонни да възприемат нови модели и да изградят нови навици, които да са им полезни занапред. Така се роди и идеята да организирам обучения по ментална подготовка за деца спортисти. 

Също така, тези срещи ми помогнаха да разбера на колко различен език говорят родители и спортуващи деца. Семейната среда окозва най-голямо влияние върху това дали детето ще е уверено, или ще е и с ниска самооценка. Това ме провокира да обърна повече внимание върху родителите и това как да изградят по-здрава връзка с детето си, защото това ще му помогне да бъде по-уверено и успешно в спортната зала. 

Има ли специфични техники, които използвате за справяне с напрежението преди състезание?

Две от най-ефективните техники за справяне с напрежението преди състезание, които използват и най-великите спортисти, са дишане и визуализация. 

Данни сочат, че 9 от 10 души не дишат правилно. Неправилното дишане изпраща сигнали на мозъка, че се намираме в ситуация на опасност и сме под стрес. Дишането е най-бързият и ефективен начин да променим емоционалното си състояние. Нямам обяснение защо никой не ни учи как да дишаме правилно. На запад има треньори по дишане, позитивно е, че и в България вече могат да се открият специалисти по дихателни практики. 

Едно от първите неща, на които уча атлетите, с които работя, е как да дишат правилно. Правилното дишане е през корема, бавно и равномерно. При вдишване коремът се изпълва, при издишване – се свива. По време на индивидуалните консултации и груповите обучения практикуваме различни дихателни упражнения за успокояване на ума, за повишаване на концентрацията и уверността. Седнете или легнете удобно с изправен гръб. Не кръстосвайте крака и ръце. Сложете едната си ръка върху корема, а другата върху гърдите. Стремете се ръката върху гърдите да остане неподвижна, а тази върху корема да се повдига. Дишайте през носа. Експерти препоръчват: вдишване за 4 секунди, задържане на въздуха за 4 секунди, издишване за 4 секунди и отново задържане за 4 секунди. Ако в началото ви е трудно да издържите по 4 секунди, правете го с вашето си темпо. Направете 10 повторения.

Визуализацията представлява това спортистът да си представи в детайли как протича състезанието още преди да се е случило. Изследвания показват, че мозъкът ни не прави разлика между въображаемо и реално. Всеки атлет може да изиграе и изживее състезанието в главата си, до най-малките подробности – може да си представи игрището, таблото с резултата, как вкарва, как пробягва разстоянието, как прави точен удар, какво е усещането и т.н. 

Какво бихте казали на спортист, който е на прага да се откаже от всичко, което е градил цял живот?

Понякога да се откажем от нещо, може да бъде най-голямата ни победа.

Границата е тънка, и за всеки - строго индивидуална. Има моменти, в които се изисква много повече воля, усилия, болка, за да се откажем от нещо, отколкото да продължим. Това, което бих казала е човек да слуша интуицията си, да открие и да се свърже с онова вътрешно гласче, дълбоко заровено в него. 

Каква е най-голямата вътрешна борба, която сте забелязали сред спортистите и как се справяте с нея?

Да не разочароват родителите, треньорите или партньорите си, е най-голямата вътрешна борба, и страх, на спортистите, по мои наблюдения, а и лични преживявания.

Много често в стремежа си треньори и родители да мотивират, всъщност товарят атлетите с допълнителни очаквания и напрежение. Това от своя страна ги блокира по време на състезание. Затова освен работата със спортистите, спортният психолог работи и с родители, и с треньори, разбира се, в случаите, в които хората осъзнават необходимостта в името на общата цел. В другите случаи, се работи с умението на атлета сам да се справя с тревожността и стреса, предоставяйки му различни техники и инструменти, които да му помогнат в процеса. 

Смятате ли, че българските спортисти не са достатъчно оценени и се изисква прекалено много от тях, без да им се дава достатъчно?

Смятам, че са необходими драстични промени на най-високо ниво, за да се подобри българският спорт. 

Каква роля играе психиката в успеха на един спортист? Какви са най-честите грешки, които спортистите допускат по отношение на своето ментално здраве?

Доказано е, че най-великите спортни постижения се случват в съзнанието ни, а не в тялото. Както в тенис средите казват: “Всички топ играчи могат да удрят форхенди и бекхенди. Разликата между най-великите и останалите, е в главата.” Съветвам всички атлети да отделят само по няколко минути на ден/седмица в тренировки на ума. 

Най-честата грешка е, че изобщо не му отдават значение. Има и много спортисти, които знаят, че психиката е важна, но не правят нищо по въпроса. Необходимо е да се грижим за менталното си здраве точно така, както се грижим за физическото си здраве. Когато спортист счупи крака или ръката си, полага много грижи, за да се възстанови. Но не така стоят нещата, когато счупи душата си, а тя също може да се счупи. Едни от най-великите спортисти в историята – Майкъл Фелпс, Линдзи Вон, Новак Джокович, Симон Байлс - са минавали през тежки душевни фрактури. Да признаят за това, не ги прави слаби, прави ги още по-силни.