От сърце

(Този текст беше някъде в другия по-рано, но не ми се стори редно така, някак разваляше идеята ми. Все пак ми се иска да го споделя, затова в края ще отворя тази голяма скоба. Случва се и обратното. Когато станеш (модерна) майка, започваш да мислиш как всички онези „стари“ методи, по които си била отгледана ти са напълно грешни. Ти знаеш по-добре, прочела си повече книги и най-важното – ИМАШ ИНТЕРНЕТ! Това те кара да се чувстваш по-висшестояща от твоята майка, чиято вина се състои основно в това, че е живяла „в друго време, в друг свят“. Така се стига да един напълно нов сблъсък.

Оказва се, че твоята майка живее в миналото и не приема нищо ново, а ти живееш в настоящето и не приемаш нищо старо. В крайна сметка и двете не разбирате, че разлика между вас няма – просто мислите, че сте прави. 

Обаче периодът, в който детето ти е бебе е една миниатюрна част от целия му живот. Важна част, да, но все така малка. И вместо да спорите за „правилното захранване“, може да погледнете нещата в дългосрочен план – никоя от вас няма да живее вечно. Нима няма да е толкова по-добре да погледнете към общите неща? Първият път, когато сте видели бебетата си, най-вероятно и двете сте се разплакали. И първият път, когато детето е вдигнало темепература, и на двете сърцето ви се е свило от притеснение.

Всички майки имат нещо общо и то е, че са майки. А ти и твоята майка, независимо от отношенията и различията ви, сте по-свързани от които и да било други хора на света. Оставете егото и желанието да сте прави настарана и бъдете добри една с друга. Подхождайте с любов и разбиране, уважавайте взаимно усилията си. Защото когато животът минава на лента пред очите ви, едва ли ще си мислите за захранване и дали е било по-добре бебето да пие вода или не. Обаче гушкането, игрите, да си там, когато е важно или трудно – това се помни. И точно тази част от майчинството не се е променяла от стотици години насам.)