Успехи и постижения

Това не ме спираше, защото виждах ефекта. Скромният опит да проявя гражданска съвест и действие вече се беше превърнал в кауза. В резултат от подписката излязоха официални становища на институции, че няма да се закрива линията. Бях обвинен, че разпространявам лъжи, заблуждавам обществото съзнателно, за да търся популярност, слава и лична полза… не се сърдя на невярващите, те не са виновни, че са загубили вяра. Излезе публикация в някои вестници, че Министерството е коригирало стратегията за развитие на жп сектора и теснолинейката, заедно с още няколко линии, е изкарана от плана за консервация и закриване, защото има голям туристически потенциал и обслужва население, което няма друга транспортна алтернатива.

Това беше втори успех за каузата и бях щастлив. Надъхах се още повече, че усилията си струват. Тръгнах по влаковете на теснолинейката във всеки свободен момент – да броя пътниците, да изследвам техните нагласи, събирах мнения и от онези, които не пътуват, за да знам защо не използват железницата. Събрах голям обем от реална информация, която ми даде точна представа за ситуацията. Започнах да ходя в централата на БДЖ и да искам от тях промени по разписанието, така че то да е максимално удобно на хората – туристи и местни. Макар и нелесно, постигахме консенсус и поетапно разписанието се подобри. Хората го виждаха, усещаха и оценяваха. 

След като в края на 2015 г. убедих БДЖ на база проучванията си да възстановят двата вечерни влака и разписанието по линията се променяше в положителен аспект, всички условия за увеличаване на пътуванията в региона бяха налице. Тогава си казах, че трябва да бъде привлечен интересът на останалата част от българите, които за региона са туристи. Теснолинейката е туристически маршрут, погледнат отвсякъде – свързва Родопите, Рила и Пирин, СПА и ски столиците на Балканите - Велинград и Банско, изкачва се до най-високата гара на Балканите и минава край минералните извори на Варвара, Якоруда, Баня и Добринище, там край Белица си почиват и танцуващите мечки.

Роди се идеята за отбелязване на 70-годишнината от откриването на линията до Добринище. И се случи – на точната дата, 9 декември, около 100 човека изпратихме в гара Септември с народни носии, хляб, шарена сол, здравец, сълзи и усмивки редовния влак за Добринище. С помощта на приятели го украсихме – две големи знамена, венец и табела „70 години Септември-Добринище” на локомотива, за да го видят хората от градове, села и автомобили. Беше вълнуващо. Произнесохме реч с послание, че днес ние трябва да пазим това богатство, оставено ни от дедите, построено на ръка с много ентисуазъм, изиграло важна роля за живота на хората от Тракия до Пиринска Македония.

Съвсем скоро след това, в началото на 2016 г., ми се роди следващата луда идея – организиране на празнично пътуване чрез събитие в социалната мрежа. Избрах 3 март и непознатия за мен град Якоруда по линията. Там престоят беше удобен – около 4 часа, докато влакчето отиде до Добринище и се върне обратно. Вече край мен имаше съмишленици, които ми помагаха. Поискахме от БДЖ допълнителни вагони предвид очаквания интерес и така се случи първото празнично пътуване с 8 вагона, 240 места и над 240 пътници – хора, дошли от цялата страна, за да подкрепят теснолинейката, както апелирахме.