Кой остави сърцето си за теснолинейките в България?
Скоро се проведе такова пътуване и за Гергьовден – пак до Якоруда, когато е и празник на града. Също голям успех. До есента основахме Гражданско сдружение с нестопанска цел и в обществена полза „За теснолинейката” – аз станах председател, а до мен застанаха 19 души от цялата страна, пленени от каузата и доскоро непознати за мен, но вече приятели.
В първата неделя на есенния месец септември се случи най-голямото и грандиозно пътуване досега. Поводът беше 100 години от раждането на идеята за построяване на линията и 90 години от заминаването на първия влак в първия открит участък. Рекордната 12-вагонна композиция, пълна с над 360 души от цялата страна, музика, емоционални посрещания по гарите, концерти във всеки вагон по време на пътуването и признателни думи от самодейците в градовете по линията.
Събитие, което трябва да остане в историята, събитие, което направи над 1000 души от София, Пловдив, Пазарджик, Септември, Варвара, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско, Добринище, Гоце Делчев и много, много други съпричастни към съдбата на теснолинейката.
Събитие, което накара хората да се замислят, да повярват, че когато сме заедно, можем да променяме живота си. Аз бях щастлив. Плаках от щастие. Случи се. И се случи по най-чистия начин, без никой да получи пари за това, без никой дори да попита какво ще получи в замяна. Момичета, момчета, баби и дядовци в народни носии, мажоретки и духови оркестри от къде ли не свириха, пееха и танцуваха в името на влакчето. Те повярваха колко е важно то, повярваха, че трябва да го пазим.
В следващите години до днес вече 4 пъти се проведоха пътуванията за 3 март и 6 май с многократно по-голям интерес, а Якоруда се превърна в толкова скъпо за мен място, сякаш преди съм живял там. Срещнах много будни и топли хора, които днес са скъпи мои приятели. Организирахме и организираме редица други мероприятия и създадохме културен календар на линията, изпълнен със събития през март, май, юни, юли, август, септември и декември месец.
Резултатът – повече пътници по теснолинейката, повече туристи, повече надежда за добро бъдеще. С наше настояване и по наше предложение БДЖ направи множество подобрения по обслужването по теснолинейката и днес тя е еталон за пътуване с влак в България. Хората идват и се дивят на красотата, на поддържаните чисти малки вагончета, украсени с пердета и килими.
Благодарен съм на хората, на малките и непознати служители, които срещу символични възнаграждения се грижат всеки ден 4-те влака нагоре и 4-те надолу да се движат безопасно, сигурно и в удобство на хората. Така през 2015 г., измежду всички други случки, ми дойде и поредната идея – да се възстанови спирка Цепина и там да се направи музей на теснолинейката.
Наред с всичко останало, по случай 101-вата годишнина от раждането на идеята за построяване на линията, нашето Гражданско сдружение „За теснолинейката” откри Дом-музей на теснолинейката Септември-Добринище в изоставената през 2002 г. спирка Цепина. За две години с доброволния труд, дарени средства и материали на хора от цялата страна превърнахме една руина в образцова сграда. Две години, в които подарих свободното си време на тази гара. И не съжалявам.
Днес, когато се връщам мислено назад, се чудя с какъв акъл съм се захванал. И си давам сметка, че ако не бяха приятелите на каузата и моите, ако не беше зад мен семейството, нищо нямаше да направя. Защото тръгнах сам, без никаква подкрепа, но я намерих и това ми даде сигнал, че вървя по правилния път. Възраждането на една полуразрушена и обезобразена двуетажна масивна сграда не беше никак лека задача, но се справихме. Ако бях стоял по кафенетата и баровете, ако бях ходил по екскурзии, днес теснолинейката нямаше да си има музей. Мисля, че не сгреших и не съм пропуснал нищо.
