Интервюта

Коя е локацията, от която се е получил най-хубавият ти кадър, и къде си имала несполучлив такъв? Разкажи накратко какви са били причините.

Тъй като вече изобщо не си харесвам снимките от миналите години, ще спомена две места от това лято. Първото място се намира в Родопите, язовир Широка поляна. Там е толкова тъмно, че се вижда невероятно много детайл в Млечния път. Язовирът е страшно красив и по изгрев, особено когато има мъгли. Другото място, от което имам приличен кадър, е в Националния парк на Тенерифе - Тейде. Въпреки че небето беше леко мъгливо и звездите не изпъкват страшно много, ми харесва много композицията, която успях да открия.

Относно несполучливите кадри – в 99% от случаите ги запазвам за себе си. В доста случаи, когато снимам Луната, се случва да има мараня или облаци и тя да не се покаже точно там, където ми трябва. Но ще споделя един провал с любимото ми самотно дърво.

Вече 1 година и 8 месеца чакам перфектната светлина, за да го снимам, остава само още месец, през който ще си стискам палци и на краката за хубаво време. Преди 1 година все пак отидох да го снимам, въпреки че знаех, че светлината ще е кофти. Кадърът определено е провал, но все пак ми помогна да задържа емоцията от голямото чакане и да направя една тренировка за истинския момент.

Кой е проектът, с който най-много се гордееш и защо?

Със сигурност любимият ми проект е „Танцът на Луната в 30 дни“. Когато започнах да го снимам, нямах абсолютно никаква идея как се движи Луната, нито как ще изглежда крайният резултат. Започнах да снимам фазите една по една, но понеже времето не беше на моя страна ми отне цели 7 месеца, за да снимам всички 30 фази.

През това време малко по малко започнах да си изяснявам какво трябва да се получи – подчертавам, не какво искам, а какво трябва. Има много монтажи с фазите на Луната из интернет, които са много нереалистични, а аз исках да видя реално как изглежда това движение. Затова и се консултирах с астрономи, използвах астрономически софтуер за изчисленията, направих си графика и после много прецизно наложих фазите. Разбира се, тази графика е само за февруари месец, през другите месеци „сърцето“, което се получава, е с различен наклон.

Посетила си над 21 държави. Сподели едно нещо, което е преобърнало представите ти за поне 5 дестинации.

Канарските острови – не са само плажове. Даже там изобщо не става за плаж – Атлантическият океан е страшно студен (поне за мен). Но пък Канарите са едно от най-хубавите места в Европа за астрофотография. Там прекарах поне 15 часа в нощни снимки и сигурно само 2 часа на плажа. И мисля, че това беше най-добре оползотвореното ми време.

Сицилия – невероятно, невероятно бях изненадана от хората там! Тогава пътувахме със 7-месечно бебе и винаги имахме нужда от помощ. Местните спираха, помагаха, говореха и се усмихваха на детето. Изобщо не го очаквах, не ми се е случвало на друго място в Европа да срещна толкова приветливи хора.

Амстердам – всички знаем, че този град е известен със специалните цигари и с червените фенери. Но за мен той е топ дестинация в континентална Европа за преживявания – от въртящия се тунел – черна дупка, през най-високата over the edge люлка в Европа, музея на Хайнекен (който наистина си е Heineken experience), до музея на Ван Гог, в който си поплаках.

Исландия – Северното сияние не е даденост. Никак даже! Специално избрах да посетя Исландия през октомври, когато денят и нощта са балансирани и има добри шансове за Северно сияние. Мислех си, че е доста лесно да се види, но за 10 дни нито веднъж не се появи. Оказа се също, че човек трябва да го „гони“ – да е в готовност да тръгне с колата на друга локация, щом получи известие от някое приложение или уебсайт, че там има сияние.

Банкок – злато, невероятни дворци, но и невероятни тълпи… Не мислех, че е възможно да е толкова пълно. В годината преди коронавируса на входа на един от известните им дворци бяхме буквално един върху друг. Даже можеше спокойно да се отпусна, да си вдигна краката леко от земята и да се оставя тълпата да ме носи… Това беше несъмнено най-ужасното ми преживяване по време на пътуване (а се е случвало да газим в ледена вода над коленете в Исландия, но пак не беше толкова ужасно). Явно ковид си има и някакви преимущества – сега това не би могло да се случи.

България за теб има много известни и неизвестни пътища, които чакат да ги преоткрием. Е, кои преоткри ти и с какво те впечатлиха?

Всяка година откривам по нещо ново и невероятно из България. Тази година освен язовир Широка поляна страшно ме впечатли биолуминесцентният планктон край Тюленово. Нямах никаква идея, че по родното ни Черноморие има нещо подобно. Отидох в района да снимам звездите и Млечния път, а се върнах с кадър, за какъвто не си и бях мечтала – бях успяла съвсем случайно да запечатам светещ планктон.

Това си беше живо доказателство, че си заслужава да повтаряме и потретваме местата из България – винаги можем да ги видим в нова и неподозирано красива светлина.

Имаш ли списък с места в страната ни, които искаш да снимаш и кои са те? С какво те впечатляват?

Имам списък, който мисля, че никога няма да успея да наваксам – постоянно го допълвам с нови и нови места. Точно в момента си мечтая много за Муратово езеро в Пирин – мисля да го посетя през юни или юли за звезди. Никога не съм ходила в Пирин и като цяло не съм планинар, но подобни магични места си заслужават многото часове каране от Варна.

Вече имаш планове за приключения през 2024 и 2027 година, когато ще опиташ да уловиш две пълни слънчеви затъмнения? Колко време и каква подготовка ще ти отнеме това?

Подготовката за подобно нещо ми се струва изключително невъзможна – просто няма достатъчно качествена информация в интернет как точно се снима слънчево затъмнение. Най-вероятно ще взема два фотоапарата с различни обективи и ще опитам да уловя затъмненията по различен начин.

През 2024-та слънчевото затъмнение ще се вижда чудесно от Мексико и то точно на едно от новите седем чудеса на света – Чечен Ица.

През 2027-а пък то ще се вижда от едно от старите седем чудеса на света – Пирамидите в Гиза. Ще направя всичко по силите си да направя поне подобен кадър на това, което виждам в главата си, но трябва да ми стискате много, много палци.

5 съвета, които да дадеш на бъдещите фотографи.

1. Запишете се на присъствен курс по фотография – това ще ви спести наистина години в проба и грешка и ще можете много по-скоро да правите хубави кадри. А и е много вероятно да намерите нови приятели, с които да осъществявате всякакви щури фотографски идеи.
2. Гледайте качествени фотографии – Фейсбук групите в България са чудесно нещо, но там изключително рядко се вижда качествено съдържание. За пейзажи мога да ви препоръчам да следите Иван Миладинов (Magic Hour Dreamscapes), Михаил Минков (Fine Art Shot), а от чуждестранните – Daniel Kordan, Paul Zizka, Aaron Jenkin, Stefan Liebermann и Roksolyana Hilevych. Важно е пред очите ни да минават неща, към които се стремим и които ни вдъхновяват да сме по-добри.
3. Критикувайте себе си. Важно е да можем да сме критични към себе си, да знаем слабите места на кадрите си и да работим върху тях.
4. Поискайте помощ и от друг – аз често обсъждам кадрите си с една моя приятелка, Хриси, която е карала дори повече курсове от мен. Тя ми дава много точна обратна връзка, с която да подобря даден кадър, а аз после я черпя обяд.
5. Не се отказвайте. Става по-лесно! Аз никога не съм имала добро око за композиция и за цветове – все още се уча, но колкото повече снимам, толкова повече задобрявам. И толкова повече не си харесвам кадри от минали години.

Успехът за теб е...

Томас Едисън е казал, че „геният е 1% вдъхновение и 99% труд“. Аз бих казала, че успехът е същото.

Снимка: Варна