Успелите споделят

Днес ви срещаме с две прекраснии млади дами, които са решили да създадат собствен бизнес в сферата на образованието. Мястото е Стара Загора, а Надежда и Елена са основателките на образователен център "Кукуряк", който приютява ученолюбиви малчугани и развива техните способности. 

Елена Господинова е учител, част от алумните на “Заедно в час” и член на спелео клуб “Саламандър”. Надежда Георгиева е учител по български език и литература и руски език. Работила е в „Спасителен център за диви животни“, гр. Стара Загора, по проект „Зелено общество в действие“, и като инструктор по сноуборд в гр. Банско. 

От една година развивате собствен бизнес в сферата на образованието. Разкажете ни какво точно правите и как се разви вашата идея?

Елена: Преди точно 1 година създадохме “Кукуряк”. Място, в което искаме да съчетаем образованието, туризма и спортната дейност, предоставяйки разнообразни възможности на учениците си. Вярваме, че макар и различни, тези сфери могат да вървят ръка за ръка, защото изграждат ума, културата и характера на децата. 

Надежда: В „Кукуряк“ съчетаваме всичко, което обичаме, създавайки пълноценна и спокойна среда за работа. Освен че подкрепяме нашите ученици в образователната дейност, организираме събития, насочени към най-различни сфери и професии - от наука и култура до екология, спорт и туризъм. Показваме на децата разнообразието и вълшебството на света, който ни заобикаля. И виждаме, че когато те са въведени в поредното приключение отблизо и се запознават с редица интересни личности, развиват своето любопитство все повече. Оттам идва и желанието да бъдат дейни участници, да творят и да учат.

Беше ли страшно да оставите комфорта на работната заплата и да започнете да градите нещо свое? Какво ви мотивира да го направите?

Е: За мен не беше особено страшно да оставя комфорта на работната заплата, защото работих в училище с изключително предизвикателна и трудна среда, където стресът, който изпитвах като учител, не можеше да се сравни по никакъв начин с редовната заплата, която получавах. 

Хубавото беше, че преди да стана учител, работих с деца на стена за катерене. Усещах, че те ме харесват и ми се доверяват, което е изключително важно. От друга страна, на мен ми доставяше голяма радост, когато виждах как напредват, и още тогава бях започнала да създавам разни предприемачески планове в главата си.

Тогава с Надето още преди 3-4 години си споделихме идеите, които имаме, като успяхме да създадем един общ план (доста нешлифован) и го оставихме да отлежи известно време. Така преди 1 година дойде идеалният момент да го осъществим. 

Страшното за мен беше това дали ще успеем да изпълним всичко, което си бяхме поставили като цели, и дали нашите идеи ще се харесат на родителите и децата, което е основният фактор за оценяването на един план като успешен.

Н: Все още не съм на пълно работно време в школата и продължавам да преподавам в училището в затвора. Но се е случвало да напусна сигурна работа и доходи. Не е лесно да излезеш от зоната си на комфорт. Но пък промените са нещо съвсем естествено и градивно. Добре е човек да опитва и да следва целите си.

С Елена например направихме първите си крачки като учители в „нестандартни“ училища. Тя работеше в училище, в което се обучават деца от ромски произход, а аз - в училището в затвора, в гр. Стара Загора. Често споделяхме трудностите и перипетиите от професията.

Впоследствие започнахме да обсъждаме алтернативни варианти и методи на преподаване с идея, че искаме да създадем интересно място, където да бъдем полезни за децата. Хубавото е, че мечтите се сбъдват и когато човек има желание и е целеустремен, нещата се случват.

На какво се стремите да научите децата и кое е нещото, което наистина искате да им предадете?

Елена: Искаме да покажем на децата другата страна на ученето, която се случва извън училище и която може да бъде изключително интересна и вълнуваща. Организираме преходи в планината, катерене на въжени градини, каране на каяци в язовир, посещение на пещери, срещаме ги с хора на науката, изкуството, спорта и всичко това с цел да научат повече за света около себе си и да открият точно това, в което биха били най-добри.

Вълнуващо е, когато видиш как децата обезпаразитяват щъркели и след това ги освобождават в природата, как се радват, когато гледат през прозореца на влака и махат с ръка на хората по гарите, как преодоляват страховете си от високо и след това се възхищават на гледката, гордеейки се, че са успели да стигнат дотам.

Не от всеки става отличен математик или футболист и за щастие не е задължително, просто трябва да намери своето призвание. Ние се опитваме точно това.

Как мислите - оценени ли са достатъчно учителите и как можем още да повишим престижа на учителската професия? 

Надежда: За съжаление – не… Учителите са доста пренебрегвани и принизявани в днешно време. Парадоксът е, че това е една от най-важните и съществени професии, която може да окаже влияние за благоприятното развитие на обществото. Доброто образование и възпитание създават интелигентни личности, които умеят да мислят самостоятелно и критично и са готови да поемат отговорност за живота си.

Има доста млади и съзнателни хора, които биха искали да дават пример на децата, да ги вдъхновяват всеки ден и да ги учат по разноцветни ефективни методи. Но затова е необходимо те да се подкрепят и приемат, а не да се отхвърлят всячески. Защото е явно, че „старите стереотипи“ вече не са подходящи.

За да се повиши престижа на учителската професия, не трябва да говорим само за качество на кадри, а вече и една по-висока оценка и уважение още от страна на цялата ни държавна система… и “слизайки надолу по шапката”, да се признава и от родители и ученици. 

Образованието е най-важното нещо, защото...

Елена: ...може да изгради хора с креативно и критическо мислене, които да бъдат акумулаторът на обществото, но може да създаде и идиоти. Както казваше един мой преподавател в университета:

“Грешките на лекарите са по моргите, а грешките на учителите са по улиците”.

От нас зависи в какво общество искаме да живеем.

Надежда: ...може да ни покаже различни гледни точки и перспективи. Разкрива ни нови възможности и всеки индивидуално може да направи своя избор в бъдеще към онова, което вълнува душата му. Това са наченките на едно израстване на многопластово ниво за развиване на личността.