Рори Милър: Истинската истина за една националност и култура се крие в нейните села
Сподели за най-интересния и "цветен" човек и история, който сте срещнали досега по повод проекта?
Ще трябва просто да спомена съпруга на първата ни сътрудничка от Неговановци. Името му беше Емил, но всички го наричаха Дядо България, което прозвище му беше дадено заради някакъв футболен мач от миналото.
Според мен този човек е наистина феноменален. Който наистина може да седне на сенчестата си маса навън, под лозите, в износените си гумени сандали, много употребявана, но много чиста тениска, да пие третата си чаша наполовина вино, наполовина лимонада и да пуши тежка и удовлетворяваща цигара... и да седи напълно доволен.
Оженил се е за жената, която обича, имал е няколко деца и ги е гледал как растат щастливо. Работил е през целия си живот, само за да се пенсионира и да му се наложи да работи още малко... но така или иначе не би могъл да понесе да не работи. Страда, но това е поносимо, защото обича и е обичан. Защото макар животът да е постоянно труден и винаги да се опитва да открадне усмивката му, той продължава да е радостен и спокоен - мъдър и доволен.
Този човек седи върху съкровище за цял живот и въпреки че всяка сутрин трябва да кара съветския си трактор на работа и да се бори да оцелее с пенсия и страда от инвалидност - той е благодарен. Той е благодарен. Не е пил вода от 15 години, защото водата е за миене на чинии и дрехи, а не за пиене. Яде боб всеки ден за закуска и пуши само обикновени цигари - никакви от другите леки глупости.
Той живее ‘‘на око‘‘ и всеки ден е поредната красива изненада.
Ти си от Сиатъл, САЩ. Откъде идва интересът ти към българската кухня и култура?
Интересът и любовта ми към България се развиха през годините, през които съм бил тук, а не преди... Знаех много малко, преди да дойда за първи път. Чрез моите приятелства, които имах и съм имал тук, както и опитвайки се постоянно да изследвам страната и нейната култура със сина си, за да може той да разбере по-добре корените си, осъзнах и събудих собствената си голяма любов и признателност към тази страна, културата и нейните зашеметяващи и впечатляващи народи.
Нещо в мен винаги ме е привличало към Балкана и тук се чувствам като у дома си, независимо дали е сред хаоса, или е сред спокойствието, спиращия дъха баланс на крайностите и страстите.
Кое качество отличава българите?
Странно, често ме питат това... странно e, че не знам. Виждам много от себе си в хората тук… Разпознавам се в тях и се чувствам изключително у дома сред хората. Често съм впечатлен от българското гостоприемство и готовността да утешават или помагат на другите - черта, която намалява, колкото по-близо сте до големите градове.
Винаги съм бил впечатлен как такъв набор от различни качества и черти са в един човек, често противоречащи си качества, като например едновременно плах и скромен, но също така горд и превзет... тази сложност винаги ме е интригувала. Българинът никога не позволява една черта да надделява над друга - те, изглежда, могат да съдържат множество противоположни такива едновременно.
Животът трябва да се живее "на око" - какво искаш да кажеш с това?
Това е също като готвенето - всеки трябва да намери свой собствен начин да измерва и преценява нещата, главно като изобщо не го прави! Количеството захар, което слагате в тази бисквитка, зависи изцяло от човека, който я поставя и колко много харесва захарта, или за кого я приготвят, или къде се намират по време на готвене, или вида захар, която използват... има толкова много причини, поради които количеството ще бъде различно всеки път в зависимост от множество елементи и причини.
Свободното готвене е много по-пълноценно от готвенето при ограничения и указания – няма да се случи нищо изненадващо - добро или лошо... и нито ще научите нещо, нито ще изпитате нещо. Това е и животът – всеки от тези аспекти може да бъде приложен директно към живота, тъй като е съвкупност от опит, грешки, успехи – усмивки и сълзи. Трябва да живеете свободно, без прекомерно съзерцание, само че го правете по най-добрия начин – по начин, който е добър за другите, колкото е добър за вас – ако се събудите с усещане за апетит, добавете малко захар.
Българското село и селските хора съкровища ли са според теб?
Мисля, че отговорът е очевиден! Но това не се ограничава само до България. Истинската истина за една националност и култура се крие в нейните села и тези, които пазят и практикуват нейните традиции.
Необходима ли ти е някаква подкрепа за проекта?
Да, имаме нужда от подкрепа за проекта. Въпреки че е страхотна инициатива и успешно привлякохме издател за печатната и разпространителската част на нашата книга, ние все още се нуждаем от голяма подкрепа за събирането на материали и дизайна на книгата - да не говорим за маркетинга. Имаме много включени пътувания, както и отдаденост на възможно най-добрия дизайн и работа с най-талантливите дизайнери, за да свършим работата. Не обичаме да работим с хора, без да ги компенсираме напълно за техните усилия и отдаденост, тъй като това е проект на доброта, култура и стремеж към реализация, а не големи печалби.
В момента подкрепяме проекта с лични инвестиции, което е причината за изключително бавното му създаване, тъй като не можем да си позволим да организираме пътуванията, които бихме искали да направим, нито да помагаме в селата с нещата, с които бихме искали. Молим обществеността да излезе и да ни помогне - да споделим проекта в социалните медии или да разкажем на съседа си, да ни дари средства директно, за да ни помогне за финансирането на следващото ни пътуване, да поръчаме предварително книга или друг артикул, за да можем да реализираме всичко това възможно най-скоро!
Пожелай нещо на читателите ни.
Излезте от града и отворете очите и сърцата си откъде сте дошли... откъдето е дошло вашето селище. Оценявайте поколенията, дошли преди вас, защото само чрез тяхната мъдрост, любов и грешки можем да се надяваме да бъдем добри хора. Потърсете начини да бъдете мили към тези, които наистина заслужават и се нуждаят от това!
Снимки: Личен архив Рори Милър
