Интервюта

Нека ви запозная с една вдъхновяваща за мен дама - Снежина Маринова. Психотерапевт, специализиращ Гещалт психология и съосновател на Hour Space - Therapy Coworking Community - споделено пространство, което дава възможност на психотерапевти, психолози, кинезитерапевти да упражняват професията си. Освен това е изключително лъчезарен човек, който освен всичко по-горе изброено обича да пее.

Нямаме търпение да я видим на TedX Стара Загора!

От собствен опит знам, че всеки, който започва да учи психология, има причина за това. Каква беше твоята?

От малка съм останала с идеята, че всеки има специфични таланти и силни страни, които може да превърне в своя професия. Като разсъждавам по тази логика, спомням си как преди 10 години се чудех с какво да се занимавам, и си казвах: “Аз съм добър слушател, хората са ми много интересни, лесно разбирам как се чувстват и ми е много любопитно да разбера какво ги кара да са такива, каквито са. Пфф, прецакана съм - такава професия няма”.

Тогава конкретно имах много тясна рамка, в която си мислех, че трябва да вляза - адвокат, доктор, IT специалист, журналист, а психотерапевт стоеше в графата “За нищо на света”. Радвам се, че имах срещи и примери, които ми позволиха да я преместя в “Защо пък не”.

Психотерапията разпространява ли се? Започваме ли да разбираме, че не трябва да си болен, за да ходиш на терапия?

От това, което наблюдавам аз, със сигурност се върви в тази посока. Сред някои хора все още стои идеята, че само “лудите” посещават психотерапевт или “хора, които не могат сами да се справят с проблемите си”. Но според мен постепенно и тази “норма” започва да отпада.

Хората разбират, че психотерапията може да е страхотен ресурс да опознаеш себе си, да получиш подкрепа за проблеми от всякакво естество - от загуба на близък или стрес на работа, до това да придобиеш нов опит в защитена среда, да отделиш време изцяло и само за себе си. 

Стартирахме проекта “Психотерапията е за всеки” именно с идеята да покажем, че грижата за психичното здраве не е срамна или табу, а нещо необходимо. Всеки един от нас изпитва трудности, среща препятствия и се сблъсква с на пръв поглед неразрешими проблеми.

В рамките на проекта организираме ежемесечни отворени събития на различни теми, свързани с психическото здраве, в които в ролята си на лектори взимат участие редица специалисти и организации, работещи в областта на засегнатата тема.

Основната цел е да представяме пред широката публика полезна и достъпна информация за проблеми, с които всеки един от нас неминуемо се сблъсква в ежедневието си, както и да създадем мрежа от съмишленици, с които взаимно да си оказваме подкрепа в борбата срещу стигмата около психотерапията в България.

Приходите от всяко събитие се даряват на хора или организации, които работят в избраната сфера с цел подобряване качеството на техните услуги и подпомагане на развитието им. Всички лекции от събитията се записват и на видео, а след това се предоставят за свободно ползване и гледане чрез нашите социални канали.

Кое е най-трудното нещо в професията ти?

Каквото и да си говорим, трудно е да се срещаш с човешката болка и понякога изключителната несправедливост, през която много хора е трябвало да преминат. Но редом с болката има и много сила, смелост, адаптивност, вяра и любов, които понякога не можем да видим измежду всичко друго, но те са там. Много силно ми въздейства винаги срещата с тези наши страни - в мен, в близките ми хора, в клиентите ми. 

Ако има нещо, което искаш да кажеш на света, да оставиш следа, свой почерк, какво би било?

Имам си една много любима идея, а именно, че всеки може да промени света около себе си към по-добро, нужно е просто да се огледа. Не е нужно с един замах да разрешим всичките проблеми на човечеството, може да започнем с това да вдигнем един боклук от улицата, да засадим градинка, да се погрижим за себе си и нуждите си, да подкрепим близки приятели в търсенето на помощ. Имам любима приказка, която илюстрира точно това:

Някъде, далеч оттук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез-слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря.

Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата.

Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж беше обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току-що промених нещата за тази морска звезда!