Йоанна Костова
Странен човек. Привидно винаги хвърчаща. Влюбена в прекрасната шир и спокойствие на планината. Там, където отваряш очи колкото се може повече, за да побереш онази красота. Вдишваш колкото се може по-дълбоко, за да запазиш мъничко и за когато вече не си там. И никога не е достатъчно.