Интервюта

Представям ви още един от лекторите на TedX Стара Загора тази година. Основател на "Трастена" - едно от любимите ни вина, маркетинг специалист, пътешественик и изключително силна личност - Оля Антонова. 

Защо реши да говориш пред публиката на TedX Стара Загора?

Защото мисля, че преживях доста необикновено приключение, което за малко да ми коства живота, и искам повече хора да научат за опита ми, как да се предпазят от подобни случки, а и да споделя всички въпроси, които си задавах, докато се борех за мозъка си.

Нека не се лъжем, вие подарявате малинов дъх и романтичен поглед в очите на хората. Всички познаваме "Трастена", но бих искала да опознаем теб. Коя си ти?

Аз съм хиперактивна, емоционална, издръжлива и иска ми се да вярвам - много забавна. Аз съм Оля - съпругата на Борис - мъжа на Оля. Заедно сме "Трастена", поотделно вече не помним кои сме. Имам прекрасно дете и семейство, всичките ми роднини са откачени, приятелите ми са доста толерантни. Имаме страхотен бизнес, работим в много трудни условия и зависим от всевишния и градушките. Ако дотук не звучи като описание на индианско племе - най-добре се чувстваме в планината, където гледаме биомалини, берем гъби и философстваме относно щурците, пчелите и формите на облаците.  

Какво е "Трастена" за теб?

Трастена за мен е семейството, което създадохме с много внимание и високи лични критерии. Работим много, за да го запазим, и се гордеем с това, което сме постигнали. "Трастена" представлява всичко, зад което заставаме, и фактът, че е пример и модел за много колеги, ни връща вярата, че в България може да има устойчива бизнес среда.

Ти си успешна бизнес дама, винаги позитивна, винаги усмихната. Как се става Оля?

 С много бачкане, много принцеси с кайма, голяма увереност и трудно детство, разбира се. Човек е най-добър в бизнеса точно когато свършват парите и най-забавен точно преди да си загуби предните два зъба. Лавирам между тези две граници.

Знаем от сигурни източници, че смехът е много важен за теб. Затова - накарай ни да се усмихнем!

Това го направих в по-горния въпрос. Ще бъда конкретна - по седем принцеси с кайма на хранене.

Ако има нещо, което искаш да кажеш на света, да оставиш следа, свой почерк, какво би било? 

Искам да кажа на света, че е добре, вместо да стои и да чете какво казват хората на света, да стане от компютъра и да направи нещо смислено, добро, съзидателно. Защото всеки човек е една малка вселена. Не е въпрос на почерк, просто трябва да се оставят телефоните за малко.