Октаново число

Ловец на смисли и нюанси, посредник между българската и турската култура, Таня Благова е преводач, редактор и радиоводещ в турската секция на Радио България. Като старши редактор там, заедно с колегите си, изпълнява изключително важна задача - да информира турскоговорящите слушатели за най-актуалното в обществото ни, с гаранция, отговорност и достоверност, каквито в днешната медийна среда все по-трудно се разпознават. 

Деликатното присъствие в ляво от официалния гост, мелодиката, идваща от кабинката за превод зад вас, гласът зад микрофона или редовете на преведения турски роман или сериал са все нейни проявления и причина за поток от въпроси към една от най-добрите познавачки на турския език у нас.

Какво работите, Таня?

Не ми е лесно да дам кратък отговор на този въпрос. Импулсивно ми иде да отговоря с една дума - "преводач", защото това е основната ми дейност. Но дори и така да отговоря, ще трябва да поясня - преводач от/на турски език. В разговор обикновено събеседникът ми решава, че не е чул добре и доуточнява като пита "на руски език?". Тогава отговарям "Не, на турски" и срещам учудване - "Ама как?"...

Предполагам, че и вие ще ме питате "как стана така, че...", затова преди да отговоря, искам да кажа още малко за професията си. У нас е достатъчно да кажеш, че си преводач, за да не ти задават повече въпроси. Това е като да кажеш, че си медик, без да уточниш в коя област работиш. Мисля, че се дължи на факта, че това поприще е непознато и недооценено тук. Преводачите, в нормалния случай, имат област, в която работят, и дори посока, в която превеждат.

Делят се на устни и писмени. Е, аз превеждам и в двете посоки, устно и писмено, специализирала съм се най-вече в превода на новини и текстове от областта на политиката, икономиката и правото, документи. Имам и малък опит в областта на художествения превод. Бих искала да мога да се похваля с повече такъв, но за това друг път. Да не намесваме издателите и хонорарите. Тъжна история. Иначе, литературният превод "ме кефи". Страшна главоблъсканица е.

Познават ме повече като устен преводач, защото там колегите се броят на пръсти. Правя както симултанен (не симулантен, моля) така и консекутивен превод. Първото е голямо предизвикателство, предвид факта колко различен е словоредът в турския език.

Но вие не сте само преводач, нали?

Разбира се, след като казах, каквото можах, за да промотирам преводаческото поприще, ще продължа - работя в турска редакция на Българското национално радио (Радио България). Тук събеседникът следва да възкликне втори път. Истината е, че редакцията съществува повече от 60 години, но тъй като емисиите са насочени към районите с компактно турско население, почти не се знае за нашата работа.

Е, в днешно време имаме сайт и онлайн излъчване, така че каня всички да ни слушат и четат. Радиоводещ съм - водя новини и предавания на турски език. От четири години съм и старши редактор в екипа. 

Надявам се, сега разбирате защо понякога предпочитам да излъжа, вместо да кажа какво работя - дълго е за обяснение.

Радио България е уникална медийна платформа, която превежда и публикува информация от България както на езици като английски, немски, руски, френски, испански, така и на езиците на нашите "съседи" като сръбски, гръцки, турски и албански език.

Защо това е толкова важна мисия в глобалния свят?

В контекста на динамичните обществено-политически процеси в Югоизточна Европа, с балканските си езици радио България е ценен източник на информация за европейската интеграция на страните от Западните Балкани, както и по въпроси от различно „проблемно“ естество.

Радио България няма аналог у нас. То предоставя актуална информация за обществения живот, възможностите за работа и бизнес, за туристически пътувания и почивка, за значими културни и спортни прояви, както и за събития от България, представляващи интерес за чуждестранна аудитория, част от която могат да са и чуждите граждани, живеещи в или посещаващи страната ни.

Екипите на радиото създават продукция, насочена към българските общности в чужбина, което спомага за поддържането на връзката им с родината. Подготвят и разпространяват програми за български граждани, за които българският език не е майчин.

От колко души се състои екипът на турската редакция? И как изглежда ежедневието там?

Екипът ни се състои от седем души. Ежедневието е доста динамично - денят започва и завършва с новинарски бюлетин, а по средата, в 13.00 часа, е едночасовият ни жив ефир. Освен че всеки ден имаме 3-часов ефир (по един час сутрин, на обед и вечер), поддържаме и страницата ни в интернет. Това налага доста сериозно планиране и координация, а също и бърза реакция спрямо събитията от деня.

Отделно върви планирането на не така актуални, но също толкова важни и стойностни материали. Честно казано, на моменти се чувствам като диригент. Мисля, че симфонията ни се получава. Щастлива и горда съм да ръководя този екип от работохолици, които се състезават със самите себе си. 

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате?

Да намерим още работохолици. Използвам случая да кажа, че набираме хора. Най-голямото предизвикателство е да достигнем до младите. Трудна работа, признавам. Като майка на две тинейджърки съм съвсем наясно.

А най-удовлетворяващите неща?

Най-удовлетворяваща е благодарността на слушателите. Преобладаващата част от тях са възрастни хора от селските райони. Изключително интелигентни хора. Природно интелигентни. Скоро един мъж се включи на живо, говореше впечатляващо добре и след като се изказа, допълни: "Имам нужда от емисиите ви като от храна - сутрин, на обед и вечер". Много ни звънят, пишат ни, изпращат писма и подаръци. Имаме невероятна обратна връзка от тях.

С интерес следим и рейтинга на публикациите на сайта ни. Удовлетворяващо е да видим, че успяваме да се позиционираме добре в океана от информация.