Успелите споделят

Вдъхновяващите истории на 2017! НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ ИНТЕРВЮТА - част I

2017 година е към своя край и обичайно идва времето на равносметките – кой, какво, как е свършил, свършил ли го е изобщо. И докато 2018 чака да влезе с гръм и трясък след последните 10 секунди и изхвърчащите тапи от шампанско, идва и време да си припомним всички онези вдъхновяващи хора, за които ви разказваме ежедневно. Да си припомним тези, които се поспряха за малко в Успелите и оставиха частица вдъхновение не само у читателите, но и у нас като автори.

Затова продължаваме с втората част от най-четените 10, въпреки че бихме споделили далеч повече. Несъмнено бихме ви разказали отново всяка една история и то многократно, защото истински вярваме, че доброто го има и то се предава чрез вдъхновението от уста на уста и от усмивка на усмивка. 

Кой е китаецът, който засне видеото „Hello Bulgaria“ и ни накара да се гордеем?

Йен Чан е видео оператор от Китай. Бил е професионален сватбен фотограф. Член е на Международната асоциация на професионалните сватбени фотографи (ISPWP). Това е голяма чест за него, защото членството там е специално постижение и голяма рядкост. То не се купува, а трябва да си го заслужи. За да бъде приет като фотограф, е трябвало да представи портфолио с поне 50 заснети сватби, съгласно Етичния кодекс. След това да премине през гласуване между настоящите членове.

На този етап се занимава с продуциране на туристически видеа. Както и с пътувания и преоткриване на всякакви интересни, креативни и вдъхновяващи преживявания. Такива например са time lapse, кинемотография, фотография от въздуха, VR (да пресъздадеш истина чрез компютърна илюзорна симулация, последно) и фрийланс.

Какво знаеше за България преди да дойдеш тук? Оказа ли се вярно?

България беше почти непозната за мен страна преди да я посетя.

Единственото, което знаех, беше киселото мляко.

В моята държава има китайска компания, която е производител на българско кисело мляко под марката „Момчиловци“. Марката е една от известните в нашата страна, има и рекламен клип, който е заснет в България от младежка група от Шанхай.

Неотдавна попаднах и на снимка от известна китайска фотографка, която е уловила монумент на паметника „Бузлуджа“ в град Шипка. Точно тази снимка ме накара да опитам от вкуса на българската красота и да заснема тези кадри в моето видео.

Кое е най-красивото нещо в нашата страна, което ние не оценяваме?

За краткия си престой в България, не успях да я обиколя цялата, но посетих различни краища на страната. Истински възхитен съм от Розовата долина в центъра на Балканите. В Китай използваме цветовете и плодовете на българската маслодайна роза за производство на ароматни масла, вино, чай и с различни лечебни цели.

Природата ви крие невероятни възможности, с които трябва да се гордеете и обичате.

Нямаше как да не ви разкажем отново част от историята на Йен Чан, който буквално взриви социалните мрежи с вдъхновяващото си видео за България. Цялото интервю може да прочете тук. А ето го и видеото.

Николай Николов: Искам да докажа,че и тук всичко е възможно

Николай: Възпитаник съм на Математическа Гимназия Д-р Петър Берон, а през 2014г. завърших Медии и Комуникации в Birmingham City University. Обичам английския футбол, българската кухня, родните планини, а най-вече семейството и приятелите си.

Основател съм на Adventif – проект, целящ да популяризира родните планини като туристическа дестинация сред чужденците – идеята ми дойде в един летен ден, когато се “прибрах” във Великобритания след поредния поход в Стара Планина с приятели – колегите ми дни наред ме навиваха да им организирам нещо в България, за да могат и те да се докоснат до красивите места, които предлага нашата страна. Реших, че щом интересът, който породих с 2-3 снимки в социалните мрежи е толкова голям, мога да започна нещо, което да ми доставя удоволствие. И така се роди Adventif.

Част съм от екипа на Innovator Creative Spaces – първата по рода си мрежа от креативни пространства, която съвсем скоро ще стартира от моя роден град -  Варна. Когато се прибрах в България, моят скъп приятел Боян Симеонов ме покани да стана част от тази уникална инициатива. На такова предложение човек няма как дори да си помисли да откаже, още повече когато екипът е изцяло съставен от млади и амбициозни хора, които те зареждат с идеите и предприемаческия си дух. 

Прочетете цялата вдъхновяваща история на Николай тук.

Оля и Борис: Настървете се и станете най-добрите в това, което обичате да правите!

Оля и Борис са младо семейство с детенце на 5 години. От 14 години семейството на Борис отглежда био малини в Стара планина, а от 10 години правят вината с марка Трастена и дават всичко от себе си, за да сложат най-качествената напитка в бутилката, която достига до клиента.

Кaк решихте да се занимвате с производство на вино? Разкажете ни за идеята и как започна всичко.

Истината е, че малините ги има много преди виното. Там където се гледат малините има останки от манастир, за който се говори, че навремето е предлагал вино от диви горски малини, направено от монасите. Малиновото вино е национално наследство според нас, защото няма човек, който да не ни казва „навремето баба/дядо правеха вино от малините в двора - вие ми върнахте спомените.“ Като прибавим и един детски спомен на Борис от една семейна вечеря, на която той обръща дамаджанката с малиновото вино - процесът е доста естествен и след няколко години опити и проби се ражда виното Трастена. Такова, каквото го познавате сега.

В момента марката, която предлагате е една от най-търсените и предпочитани на пазара. Каква смятате, че е тайната, която се крие зад успеха ви?

Първото и най-важно нещо, за да правиш малиново вино е да имаш малини. Напомняме го на все по-често срещаните производители на малинови вина, в които има всичко друго, но не и плод. Ако ще правиш продукт- трябва да можеш да застанеш зад всяка дума на етикета си и зад всяка капка в бутилката си.

Според нас другата тайна за успеха ни е, че не го правим за да забогатеем, защото вече сме стигнали момента, в който виното е по-голямо от нас. Марката си има свой живот и той е доста динамичен и обсебващ за екипа. Имаме задължение да работим и да удовлетворяваме нуждите на марката и на потребителите. А това съвсем не е свързано с печалба...

Прочетете цялото интервю с Оля и Борис тук.

Константин Трендафилов: Рецептата ми за успех е да държа краката си заковани за земята

Тъй като (както и преди съм казвала) никак не ме бива в уводните думи, рядко правя интервюта. Но понеже

книгите са доказателство, че човешките същества са способни да си служат с магия

 вярвам, че трябва да се говори за хората, които ги пишат.

Кой е Константин Трендафилов? Поет, писател, криейтив директор на голяма рекламна агенция, Най-красивият българин за 2016 (това нямаше как да пропусна да го спомена), лицето зад Мърлявият блог на един спретнат човек? Той е всичко това, но и не само. Вярвам, че ще разбереш най-добре кой е от книгите му - стихосбирката „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?“ и новия му роман „Затворисърце“. А може и да се опиташ да го опознаеш от следващите редове. Което и да избереш, ще е правилното решение, защото ще е свързано с четене.

Как протича един твой ден?

Понякога си мисля, че не протича, а изтича. Ставам рано и преди да се усетя съм отново в леглото. А всичко посредата – работата, тренировките, писането – те минават за секунда.

Представи си, че не съм чела нищо, което си писал. Какво би ми казал, за да се "престраша"?

Виж сама дали положението е „много шум за нищо“.

Интервюто с Константин Трендафилов може да прочетете тук.

Запознай се с братята Владимир и Борислав - основатели на TWISTED JIU JITSU

Владимир Джаркълов и Борислав Кирилов са братята основатели и главни треньори на СК Туистед Джу Джицу. Родени в София, след гимназията пътищата им се разделят – Владимир заминава за чужбина, където учи и работи 9 години. Животът събира братята отново на родна почва, за да създадат не просто спортен клуб, а дом на дисциплината, отдадеността, честта и самоусъвършенстването. За мечтите, нагласата, търпението и реализацията, почерпете вдъхновение в следващите редове.

Kои са някои от ценните неща, на които ви научи престоят ви в чужбина?

Владо: Възможността, човек да разшири кръгозора си, да се срещне с представители на друга култура и начин на мислене, е безценна. Всичко това действа едновременно мотивиращо, смиряващо и дисциплиниращо.

Владо, след години прекарани навън, много българи изпитват културен шок, когато се завръщат на родна земя. При теб този преход беше ли съпроводен с нещо подобно и в какво се изразяваше то?

Владо: Най-стресиращото нещо в началото бе липсата на каквато и да е предвидимост, изключително лошата организация на редица частни и обществени процеси, както и доминиращата роля на отношения от типа на родово-общинните, които до голяма степен стоят в основата на господстващата форма на обществена организация, която наричам „шуробаджанашки капитализъм”. От друга страна, този хаос изисква наличието на определени качества като гъвкавост, адаптивност, търпение, постоянство, комуникативност. Всичко това направи първите 2 години от повторния ми престой в родината доста предизвикателни.

Споделете за първата си среща с Джу-джицу. Какво ви плени?

Владо: В началото покрай мой много близък приятел отидох да пробвам няколко тренировки по смесени бойни изкуства (ММА), като това се случи около 2005 година. Играта на земята обаче ми допадна и намерих в нея изключителен чар, тъй като има невероятна систематичност и ми даваше възможност да съм конкурентен на хора с много по-сериозни физически възможности или опит в бойните спортове. Така постепенно започнах да се фокусирам единствено върху граплинг и Джу-джицу, в които интересите ми днес са по-сериозни от всякога, макар и да съм много далеч от възможности за активна състезателна кариера.

Боби: Аз пък не спирах да слушам от Влади за това Бойно изкуство, което е „открил“, и което е толкова интересно, че чак започна да си купува книги, DVD-та и да ходи по семинари. Впоследствие, къде на шега, къде наистина и аз бях запален.

Една глава лук и с интервютата засега спираме дотук!

Пожелаваме си още такива срещи през 2018-а, които да разказваме със същата любов.