Успелите споделят

Владимир Павлов: Вечно се стремя към планината, защото тя вади най-доброто от мен (I част)

Казват, че тръпката от екстремните спортове е като наркотик, а твоята следваща доза адреналин е свързана със спускане от връх Шиша Пангма. Мислиш ли, че скоро ще спреш да търсиш тръпката по планинските склонове и ще приключиш със сноуборда?

Със сигурност някой ден ще се откажа от тези много високи и рискови цели, но никога не съм мислел да се откажа от който и да е от любимите ми спортове или занимания – те ме правят жив и това би било предателство спрямо мен самия.

Отказвал съм се от някои цели в дадени моменти, когато се е налагало или когато рискът е ставал твърде голям за поемане, но съм се отказвал, само за да се върна още по-силен и подготвен. Например към спускане от връх Ленин се стремях в продължение на години, а дълго време не се получаваше и не можех да тръгна, но ето че не се отказах, и в крайна сметка успях.

Според мен човек трябва да може да отстъпи, да направи крачка назад, да наведе глава и дори да падне, но никога да не се предава и да не се отказва окончателно от значимите за него постижения и мечти.

И все пак, когато сложиш край, с какво ще замениш тази тръпка?

Както казах, ще се откажа само от най-рисковия аспект на тези спортове и дори тогава те могат да се практикуват наистина до старините на човек, стига той да е здрав. Ако имам невъзможността да практикувам който и да е от спортовете ми, има и други занимания на този необятен свят – вероятно ще се преориентирам и ще продължа да се наслаждавам на живота. Човекът е оцелял толкова стотици хиляди години и доминира на планетата ни заради интелигентността и способността си да се адаптира. Това бих направил и аз.

Какво би казал на всички, които смятат, че с подобни опасни начинания, „дърпаш дявола за опашката“?

Тази фраза я чувам твърде често, но е хубаво хората да се информират, преди да дават дефиниции. Аз съм стигнал дотук много постепенно и логично, а и с не малко труд и опит, така че едва ли някой от тези хора може да се постави на моята позиция, за да ме определи като такъв или онакъв. Това, което е възможно за мен, може да не е за тях и обратното, но това трудно може да се разбере от масовия зрител или читател.

Не мога да позволя на другите хора да поставят граници пред мен, да ме определят или да ми казват какво мога, или не, просто защото те не знаят.

Благодарен съм на приятелите ми, които застанаха и продължават да стоят зад мен и ми помагат да продължа напред. В крайна сметка, ако не бяхме дърпали дявола за опашката, вероятно все още щяхме да живеем в землянки и да общуваме с междуметия.

Споделял си, че планината е твое вдъхновение и в писането на поезия. Какво те спира да публикуваш част от своите стихове?

Да, планината и сноубордът наистина ме вдъхновяват и съвсем спонтанно започнах да пиша, като останах много изненадан от широкия и позитивен отзвук, който предизвикаха пътеписите ми. Днес вече всеки може да ги открие в някои уважавани медии в интернет.

Вярно е, че пиша и стихове и честно казано никаква част от тях не е публикувана. Смятам ги за твърде лични, а някои не са провокирани само от върховете и не са писани за публика, а за себе си – просто са извирали от мен. Може би в даден момент ще ги покажа, когато и ако им дойде времето. Може би въобще не трябваше никой да знае за тях, за да няма въпроси и излишно напрежение у мен, но ето че сам се поставих в тази позиция.

В глобален аспект планината е вдъхновила хиляди писатели, издадени и неиздадени, така че това не е някаква новост. От мен лично имам чувството, че тя изважда най-доброто и това е причината вечно да се стремя към нея.

Колко крачки са нужни, за да стигнеш до върха?

Нужни са всички крачки, на които си способен, плюс тези, с които следва да се върнеш от този връх жив и здрав.

Следствието от моя опит е, че трябва да извървиш безброй крачки по планините и пътеките на тренировките, в семейството и обществото, в приоритетите и личния си живот, във физическата и психическата подготовка, във финансов и времеви план – въобще във всеки един житейски и персонален аспект. Колкото по-голям е върхът, толкова повече са крачките до него. Всеки сам преценява колко иска да върви, аз просто не поставям ограничения пред себе си, защото още не съм си стигнал лимита и не съм видял до къде мога да стигна.

Ако искате да подкрепите Владимир в неговата следваща цел – първото за България спускане със сноуборд от 8-хилядник, можете да го направите тук.