Образование и наука

През последните 3 години все повече българи с висше образование успяват да намерят работа.  България надминава средните нива на ЕС по този показател.

Данните от годишния обзор на Европейската комисия за 2016 г. сочат, че в последните три години делът на висшистите, намерили работа се увеличава с 8% до 87%. От ЕК направили изследването сред лица на възраст между 20 и 34 години, завършили образованието (общо за средно и висше) между една и три години преди референтната година. В изследването се откроил и показателят за нивото и качеството на образованието, които се предоставят.

В доклада се вижда, че заетостта при наскоро излезлите от системата на образованието се е увеличила - от 67% през 2012 година на 74% през 2015 г. Въпреки това той остава под средните за ЕС нива - 77%. Завършилите висше образование дават по-добри показатели като заетостта при тях се е увеличила до 87% през 2015 г., което надминава средното ниво за ЕС - 81,9%.

Експертите сочат, че една от причините за положителните резултати е подобряването на перспективите на пазара на труда. Също така се вижда, че студентите все по-често решават да се съобразят с търсенето на бизнеса в избирането на специалност, която да следват.

Европейската комисия от своя страна оказва подкрепа на държавите членки при реформирането и подобряването на образователните им системи. Това се вижда в сътрудничеството по съответната политика, сравнителните проучвания и програми за финансиране (като "Еразъм+").

Подобряване реализацията на висшистите на пазара на труда отчетоха и при изнасянето на данните от рейтинговата система на висшите училища в България. Те бяха представени петък в Министерство на образованието и науката.

"Данните потвърждават, че наблюдаваме, макар и крехка, положителна тенденция - всички индикатори, които измерват реализацията на пазара на труда, се подобряват през 2016 г."

Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество"

Средният осигурителен доход при завършилите в български университети през последните пет години нараства от 925 лв. през миналата до 1020 лв. през 2016. Най-висок е при завършилите информатика, математика и проучване и добив на полезни изкопаеми. Делът на регистрираните безработни висшисти  от своя страна бележи спад - до 3.38% в сравнение с 3.74% година по-рано.

Рейтинговата система има за цел не само да помогне на кандидат-студентите да се ориентират, но е насочена и в помощ на държавните политики в сферата,  и стратегиите в университетите. Данните от 2016 г. дават известни надежди, че се работи в тази посока. Може да се види рационализирането на избора при кандидат-студентите, поведението на висшите училища и структурата на висшето образование.

Според Георги Стойчев има положителна тенденция за преструктуриране на висшето образование с оглед нуждите на пазара на труда. Данните показват намаляване на броя на студентите в най-масовите професионални направления като икономика, администрация и управление, както и правото. Специалности за инженери и компютърните науки привличат все повече интереса на зрелостниците.