Успелите споделят

Днес ще ви срещнем с една интересна личност.  Даниел. Често се представя на малко име – дали защото не обича излишните формалности, дали защото иска бързо да скъси дистанцията – все още не е успял да открие причината. Занимава се с PR и корпоративна социална отговорност, има опит и в сферите на организационното и устойчивото развитие на организациите. Старозагорец, който се мести в София, за да се изучи и започва да прави кариера в столицата. Казва, че постоянно се опитва чрез проекти и познанства да е в непрекъсната връзка с родната си Стара Загора. Щастливо женен, с две деца, от които казва, че учи много всеки ден.

Какво те насочи към тази професия за професионална реализация?

Исках да имам професия, която да ми носи удовлетворение от правенето на добро за другите. Собственото ми мерило за успех включва недопускане на грешки и ученето от тях (когато са неизбежни), добра комуникация на всички нива в организацията и носене на ползи за всички заинтересовани страни.

Вроденият ми идеализъм получи добра академична основа в Софийски университет - завърших две бакалавърски степени - „Философия“ и „Политология“. Така започнах да търся практическа реализация. След като чиракувах 2 години в Български икономически форум, успях да се преборя за позиция на младши пиар-експерт в „Енел Марица Изток 3“ (тогавашната компания-собственик на ТЕЦ-3, част от италианската Enel). Тогава разбрах, че комуникациите са сила и могат да променят неща, хора, процеси към добро. А когато добавиш и реализацията на смислени проекти в полза на местната общност или за колегите ти, тогава вече понятието „корпоративна социална отговорност“ придобива плътност и смисъл.

Друг водещ мотив е усещането ми за справедливост и истина. Корпоративните комуникации дават възможност на една организация да общува честно, открито и с факти със своите заинтересовани страни. Има ситуации, в които този подход не носи ползи в краткосрочен план – това кара висшия мениджмънт да е внимателен в публичните комуникации. Но в дългосрочен план, натрупването на достоверна информация, спазване на обещания и последователност в плановете и гъвкавост съобразена с реалността, изграждат доверие в твоя бранд сред обществото. Въпреки, че искаме да обясняваме нещата просто, ние пиарите, понякога не успяваме да използваме достъпни думи. Това е сред най-големите предизвикателства пред нас – от това да обясним разбираемо какво работим на баба си до това да убедим шефовете си даден проект, подход или кампания са удачни и ще донесат ползи.

Сферата на PR е една област, в която много млади хора имат желание да работят. Какви съвети би дал на тепърва стартиращите? 

Това е много подвеждащ въпрос. Сега ще обясня защо (усмихва се).

Познавам много успешни пиар-професионалисти, които никога не са учили пиар в университет. Имам самочувствието да се числя към тях. Има и други, които са също топ-специалисти и са завършили специалностите в СУ, УНСС или НБУ.

„Уловката“ на успешното представяне и на едните, и на другите е, че имат талант и бачкат здраво, за да са добри в професията. Като тук конкретното образование няма водеща роля. Те се учат от практиката, правят нещата с лекота, печелят награди, имат високи доходи. Дори по едно време беше модерно да казваш, че учиш пиар – беше секси и изглеждаше някак престижно. Това накара младите хора да предпочетат тази „модерна професия“, за да си осигурят интересна работа и приятен живот.

Но реалността е друга – изисква се къртовски труд, изисква се мъкнене на кашони дори, изисква се да работиш и след края на работното време и в почивните дни, да си често под стрес от неизвестните очаквания на шефа до супер късите срокове на клиента. Тези неща нямат нищо общо с лъскавият живот на пиара, който мнозина външни на бранша, си представят че ние водим. Споделям това, за да могат младите колеги отрано да са наясно с реалността.

С тези думи не искам да ги обезсърчавам. Напротив. Това е съвет от първа ръка (усмихва се). 

Ако ми позволиш, ще споделя няколко основни препоръки. Майсторите могат да напишат наръчник в 21 точки, но тук ще акцентирам на част от тях, според мен:

1. Постоянно да се учат и усъвършенстват. Знанието е сила, но то не е постоянна величина в динамичния и силно конкурентен свят, в който работим. Ако искат да са успешни, трябва да знаят повече от конкуренцията.

2. Да поставят етиката на първо място в стратегическото планиране и ежедневни дейности. Ние работим, за да изграждаме репутацията на нашите клиенти и компании, както и за нашето собствено професионално име. Ако те останат безупречни, тогава сме си свършили добре работата.

3. Дори и в най-тежките моменти, да откриват начини да рестартират своята мотивация и увереност. Всеки си има своя личен начин: някои тичат, други се занимават с йога, трети – готвят. Моят начин включва „отърсване от проблема“, като променя гледната си точка и възможните ползи при решаването му. „Ти трябва постоянно да се усмихваш“ – ми казваше един от висшите мениджъри, с които съм работил. И въпреки трудностите, абсурдите и неудачите, усмивката е сред начините ми да намеря себе си и да продължа напред.

Кои са принципите, на които никога не изневеряваш в работата?

Честност, дозирана с умерена прямота и реализъм.

Неподправен ентусиазъм и влагане в работата. Не казвам, че съм работохолик, но ако не възприемаш една работа за „твоя“, то защо тогава я вършиш?

Постоянно самоусъвършенстване. Нужно е да разбираш както бранша, в който работиш, така и да попиваш опита на колегите в другите компании.

Чувство за хумор – без него сме загубени. А и то често е отличен начин за общуване в екип.

Сподели с нас последната новина, която те накара да се усмихнеш.

Преди седмици узнах, че моя колега – изтъкнат пиар-специалист – е осиновила дете. Реагирах на публикацията ѝ във Фейсбук и ѝ се обадих лично. Разговорът беше силно емоционален и позитивен. Исках да споделя частица щастие от нейното щастие и да изразя своето възхищение, радост и признание за смелата и изпълнена с любов крачка. Две съдби се намериха.

По-хубавото в тази тема е, че научавам за подобна щастлива история за трети път през последните 2-3 години. Знаем, че осиновяването е изключително интимен момент за осиновителя и се минава през кошмарна процедура, която обезкуражава много хора. Но съм убеден, че ще има и още такива страхотни истории – силни жени, решават, че могат да дарят любов, време и ще се дарят своите най-силни чувства, за да променят живота на малките сироти души към добро.

И как да не се усмихне човек на подобна човечност и майчина любов?! (усмихва се)

Ако хванеш златната рибка, които ще бъдат твоите три желания за по-добра България?

Първо, искам България да има по-грамотни, по-отговорни и повече вярващи в собствените си способности граждани на страната ни.

Три отделни отговора ли са това вече? (смее се). Второ, бих искал да не мрънкаме, а да търсим качествени решения. Бих искал да търсим съюзи, а не разделение. Бих искал да не гледаме към славното ни минало, от което да търсим опора в днешните си неудачи, а за бъдещето мислите ни да стигат до това какво ще ядем и пием вечерта.

И ако имам право на трето желание – искам да видя една достойна, богата и уважавана България с кадърни, успешни, умни и добри хора, живеещи смислени животи в нея.