Общество

След няколкото статии, които съм писала за Северозапада (последната можеш да видиш ТУК), съм изключително щастлива, че най-после мога да напиша истински позитивна новина, която не е просто от региона, а от моя роден град!

Сигурно се чудиш каква е тази перка и кое ѝ е специалното? Перката е един от може би не чак толкова известните, но много интересни паметници в Северозападна България. Намира се в гр. Бяла Слатина и е точно това - 15-метров бетонен паметник във формата на перка от самолет. Издигнат е в чест на загиналите в региона съветски бойци, чиито самолет се е разбил в близост. До него се стига като се мине през Лесопарка (има и друг маршрут, но той не е интересен), почиваш си (ако имаш нужда) на чешмата до езерото и Хана и продължаваш нагоре по 160 стъпала, за да стигнеш до Перката.

Това е любимото място на повечето жители на града - място за отдих, разходка, разговори. Аз съм имала повече от интересни преживявания на това място, които включват тичане, дебнене на хора (звучи зловещо, но бяхме на 16 и просто искахме да се уверим, че една приятелка има хубава първа среща) и скъсана джапанка. 

Сигурна съм, че ако не си ходил до Перката, няма как да те е грижа за местността около нея (която чак днес разбрах, че се казва Миляков рът), колкото мен. Но е важно да запазим природата си чиста, а паметниците - непокътнати.

Точно по тази причина, когато видях един пост в социалните мрежи, споделен от десетки хора и харесан стотици пъти, сърцето ми подскочи от радост. Група млади хора, съвсем самосиндикално, решават да изчистят боклуците около Перката.

"Боклукът, който събрахме беше доста - повече от 25 торби с обем над 80 литра, а замърсяванията бяха от всякакъв вид - опаковки, бутилки, дори дрехи. Най-странно от всичко бяха венците, които бяха поднесени преди това за почести, те също бяха изхвърлени зад самата Перка."

Това ми сподели организаторът на почистването, с когото се свързах, за да разкаже повече. Ето какво още научих от него.

Представи се накратко.

Здравей, моето име е Цветан Асенов, родом съм от Бяла Слатина, но от 5-6 години работя и живея в София. Тук завърших Академията на МВР и сега работя в ГДБОП.

Как и защо решихте да почистите около Перката?

Идеята за почистването дойде след като с мои приятели излязохме на разходка. Времето беше много хубаво и решихме да отидем до Перката. Там беше приятно, но и много мръсно.

На тръгване от там отидох да изхвърля боклука, който имахме и установих, че не само моят боклук е за изхвърляне, а и много други около коша за боклук, пейките за седене и самата Перка. Останахме с един приятел и се разбрахме на следващия ден сутринта да почистим.

Имаш ли съмишленици? Кои са те?

Идеята развихме двамата с Андрей Димитров. На път към самата Перка срещнахме и други двама приятели - Ива Георгиева и Борислав Борисов, които бяха на разходка с тяхното куче, но веднага след като им споделихме целта, с която отиваме, изявиха желание да се включат.

Това единична акция ли е или планирате продължение?

Планираме следващия път да дадем гласност и да го направим дори като малка организация, разбира се, за тези които имат желание, но обмисляме идеята да бъде обсъдена и с Общината - да се включат с допълнително финансиране. Със сигурност няма да е за последно, предстоят все повече и на различни места подобни инициативи.

Какво ще кажеш на хората, които се оправдават, че щом не правят боклук значи не трябва те го да чистят?

На хората, които се оправдават, че не цапат и не правят боклук, нека продължават в същия дух, но нека това, че го е направил някой друг, не ни кара да се примиряваме с все по-отчайващата ситуация, в която сме.

Нещо, което искаш да кажеш за финал на читателите ни, а и на хората от Бяла Слатина?

Имаме прекрасна природа, прекрасна страна, нека спрем да чакаме някой да я оправи и нека вземем нещата в свои ръце.

Нека бъдем една идея по-добри, не само към хората, а и към всичко, което ни заобикаля.

Има надежда за Северозапада все пак!