Общество

В периода януари и февруари 2025 Uspelite.bg проведе нова вълна от анкетиране сред украински граждани, потърсили убежище у нас. Инициативата е част от доброволческия проект по Европейския корпус за солидарност (проект № 2023-1-BG01-ESC51-VTJ-000144679), който се реализира в рамките на програмата на Европейския съюз за солидарност и включване и Uspelite.bg са партньор по него.

======= Text in English ======= Текст українською ======= Текст на русском =======

Целта е да се събере достоверна картина на живота, предизвикателствата и нуждите на украинските бежанци в България. 

Анкетите се попълват анонимно и на четири езика – украински, руски, български и английски, което улеснява участието и гарантира пълна конфиденциалност.

Основни наблюдения дотук: януари и февруари 2025 г.

Проучването сред българските емигранти, напуснали Украйна вследствие на войната, продължава да разкрива дълбоки пластове от преживявания, адаптация и нужди. Настоящата статия се стреми не просто да обобщи, а да анализира тенденциите, които все по-ясно очертават профила на тази уязвима, но и решителна група от хора.

Профил: от млади майки до възрастни в изолация

Участниците в анкетите идват от разнообразни региони: Киев, Одеса, Николаев, Херсон, Лвив, Харкив, Запорожие, Днипро и Измаил. Възрастта варира между 28 и 62 години, а почти всички отговарящи са част от семейства с 1 до 5 членове.

Мнозинството са жени, често самотни майки, принудени да се справят с изцяло нова действителност: нова държава, език, институции.

Регистрация и сигурност: формално защитени, но не и социално включени

Всички анкетирани имат временна закрила в България. Макар процедурата да се описва като „ясна“, усещането за временност, несигурност и административна неразбираемост присъства силно в отговорите.

Настаняване: ключът към всичко останало

Настаняването продължава да бъде най-критичният фактор, от който зависят интеграцията, достъпът до здраве и училище, дори самочувствието.

• Част от анкетираните са настанени временно
• Други – дългосрочно (в частни квартири или при роднини)

Чести са случаите на принудителни премествания, отказ от регистрация на адрес и дори дискриминационно отношение при наем на жилище.

Работа и независимост: желание има, пречки – още повече

Много от респондентите не работят, въпреки че активно търсят работа.

Основни бариери:

• Езикова – липса на безплатни курсове
• Легална – непризнати дипломи, административна неяснота
• Логистична – нужда от грижи за децата

От работещите, повечето са под нивото на квалификацията си и споделят за несигурни условия на труд, краткосрочни договори и ниско заплащане.

Здравеопазване: формален достъп ≠ реален достъп

Само малка част от анкетираните заявяват, че имат пълен достъп до здравни услуги. Повечето определят достъпа като частичен или никакъв, а често изобщо не знаят към кого да се обърнат.

• Липса на превод при лекар
• Невъзможност за намиране на джипи
• Отказ от прием по документи
• Скъпи медикаменти

Социална и психологическа интеграция: невидимото страдание

Дори когато формално „всичко е наред“, участниците описват социална изолация, липса на принадлежност и психическо натоварване.

Най-често заявени нужди

Заключения и препоръки

1. Интеграцията зависи най-много от жилището и езика – без тях няма работа, няма достъп до здраве, няма общност.
2. Индивидуалните усилия са силни, но институционалната подкрепа е слаба – хората искат да се включат, но не знаят как.
3. Психическата тежест е подценена – изолацията, несигурността и ролята на „невидим чужденец“ се трупат ден след ден.

Доброволци на терен: доверие чрез съпреживяване

Анкетите се провеждат от нашите украински доброволци, преминали през процеса на адаптация в България преди войната. Това изгражда доверие между анкетираните и анкетиращите и допринася за по-откровени отговори – особено на въпросите, свързани с психо-емоционалното състояние и очакванията за бъдещето.

Какво следва?

Събраната информация се анализира и ще бъде обобщавана периодично, като резултатите ще бъдат споделяни публично и с компетентните институции, за да допринасят за по-адекватна и информирана интеграционна политика. Отворените отговори очертават картина на силна воля за интеграция, съчетана с конкретни нужди, които изискват по-добра координация между държавата, общините и гражданските структури.