Успелите споделят

Според вас кои са най-големите заблуди по отношение на хората с аутизъм?

Според нас най-голямата заблуда по отношение на децата и хората с аутизъм е липсата им на емпатия, че са лишени от емоции, както и че не разбират отношението на другите към тях. Предполагам, че тази заблуда идва и от начина, по който състоянието се описва, но е важно да отбележим, че „нарушения в социално-емоционалното развитие“ не означава липса на емоции. Означава, че тези деца функционират по различен начин и че имат нужда от повече време и търпение. От ежедневната си работа с тези деца виждаме как с течение на времето те се откриват към нас и ни допускат в „изолирания си и самотен“ свят.

Ежедневно те отвръщат на нашето отношение и търпение към тях. Именно това, което виждаме в работата си с децата, ни помогна и да намерим своето име – „АЛБЕДО“. Албедо е термин от физиката, който показва отношението между отразената и падащата върху дадено тяло светлина. Избрахме го, защото всеки ден виждаме, че приемането и безусловната вяра в потенциала на тези деца ги кара да ни се доверят, да приемат странностите на нашия свят, да се осмелят да го опознаят и да ни отвърнат със същата емоция.

Има ли подобни практики от чужбина, които бихте искали да видите реализирани в България, във вашата сфера на работа?

Терапията, която предлагаме в ЦРСИ „АЛБЕДО“, включва методи от игрови терапии, които са успешно развити в чужбина. Избрахме тази методология, защото и двете терапии залагат на разширяване на силните страни на детето, като започват от опознаването и окуражаването на неговите интереси. Според нас играта е универсалният език на всяко дете, независимо с какво или по какъв начин обичат да играят.

С нужната подкрепа и внимание интересите на детето могат да бъдат включени и насърчени в развиването на взаимна дейност или игра, която влияе върху моторното, емоционалното, социалното и когнитивното развитие. Игровата терапия залага на разбирането на уникалността на всяко дете и на познанието на етапите на детското развитие.

Какво ви предстои за следващата година?

Надяваме се през следващата година да разширим дейностите в Центъра. Нашата цел е Центърът да помага на възможно най-много деца, независимо от социално-икономическия статут на техните родители. Иска ни се да можем да предоставим необходимата терапевтична помощ на деца, които нямат възможност да бъдат включени в програмите на общинските центрове, които са безплатни. Първата и най-голямата ни цел за 2019 година е да съберем средства, с които да включим 3 деца от аутистичния спектър в неравностойно положение и техните семейства в програмите на ЦРСИ „АЛБЕДО“.

За осъществяването на тази цел на 12-ти декември стартирахме благотворителна кампания на страницата ни във Facebook. Целта ни е набирането на 10 080 лв., с които да включим 3 деца от аутистичния спектър в неравностойно положение и техните семейства в една от трите терапевтични програми на ЦРСИ „АЛБЕДО“. С набраните средства клиентите ще получат в рамките на една календарна година изготвяне на клинична оценка на състоянието на детето, изготвяне на индивидуален терапевтичен план, съответстващ на психичната възраст на децата, нуждите и потребностите им, по две терапии седмично, а родителите им ще получават ежемесечна психологическа подкрепа и обратна връзка за състоянието на децата им под формата на индивидуални консултации с нас.

Друга цел е да започнем групи за взаимопомощ, насочени към родителите. Искаме ЦРСИ „АЛБЕДО“ да стане място, където родителите да споделят затрудненията си и да намират подкрепа в лицето на нас терапевтите и други родители в тяхното положение. От проучванията си, свързани с практики в чужбина, виждаме колко позитивни ефекти имат подобни групи върху намаляването на социалната изолация, с която, за съжаление, повечето семейства се сблъскват след поставяне на диагноза на децата им.

Също така сме си поставили за цел да стартираме дискусионни срещи със студенти в град Пловдив. Искаме да приобщим още млади хора, които са заинтересовани от темата, да обогатим тяхното образование, като правим ежемесечни срещи с тях, в които ще обсъждаме теми като: „Историческата перспектива на аутизма“' и „Защо често момичетата от аутистичния спектър не са диагностицирани навреме“.

Опишете България на своите мечти?

Ния: Наскоро прочетох една много хубава книга по Карл Юнг, която мисля да цитирам, защото прочетеното в нея сумира добре какво мечтая да видя в България. Книгата говори за разграничаването, което социолозите правят между общество и общност. Обществото се дефинра като група от хора, организации, които служат за някакви краткосрочни цели, а след постигането им се разпадат, оцеляват само дотогава, докато членовете имат обща цел и интерес. От друга срана е общността, която се формира тогава, когато издига човека над изолацията му, за да участва в трансформацията.

Трансофмация, която стои по-високо от постигането на краткосрочни облаги. Мечтая за България, в която повече хора правят неща за постигането на лични цели, които същевременно облагодетелстват общността. С други думи, повече хора да намерят личния си смисъл. Мечтая за система, която пробужда любопитството ни, а не мнителността ни. Мечтая да видя България по-толерантна към различните. Мечтая за България, която се грижи за децата и ги вижда като най-ценното за бъдещето си. Мечтая за България, в която с приятелите ми, с които отидохме да учим в чужбина и се върнахме, да не се прокрадва шеговито разговорът: „Балъци ли сме, че се върнахме?“.

Жани: С течение на годините все повече хора ме питат защо съм останала в България, защо не замина извън страната, където да работя и където да се чувствам по-спокойна финансово. Истината е, че въпреки трудностите, които срещам както аз, така и другите хора, винаги съм намирала причина да остана тук. Според мен България е държава, която има потенциал да бъде развита, но това може да се случи, когато хората започнат да проявяват по-голямо внимание, желание и бдителност спрямо въпросите, касаещи днешната общественост.

Намирам смисъл да остана тук, именно защото започвам да виждам във все повече хора това желание и мотивация да променят мястото, на което са, да изследват нови възможности за развитие, да гледат в посока, различна от тази досега, да рискуват, да дават глас на всичко, което смятат, че трябва да претърпи промяна. Участието ми в основаването на Фондация „АЛБЕДО“ е породено от това, че искам да развивам себе си именно тук. Големите трудности са свързани с големи предизвикателства и отговорности, но те носят в себе си шанса за по-голямо личностно израстване и развитие. 

Завършете с послание към читателите

Играта е универсалният език на всяко дете!