Защото избрах България

Продължаваме разказа си за Павлина Светославова - лъчезарната млада дама, която е "хвърлила котва" в красивата ни Морска столица. Началото вижте в Павлина Светославова: България не е вулгарното и безнадеждно място, което много хора твърдят, че е (I част)

След като приключих стажа си, вече беше време да се прибера и да започна да мисля за по-нататъшното си развитие. Иска ми се да кажа, че след като съм се прибрала, всичко веднага се е наредило, но не е точно така. Ако някой ви казва, че в България е лесно, не му вярвайте - не е. Първата година беше доста тежка за мен както психически, така и в професионален план.

Срещнах доста разочарования, докато си търсех работа по специалността, и много често си задавах въпроса дали съм взела правилното решение да се върна в България. Тогава обаче, докато работех на място, което не ми носеше удовлетворението, което търсех, започнах паралелно да се занимавам с нещо много специално - Innovator - ново място във Варна, което среща хора от коренно различни сфери и ги предразполага да работят заедно, да обменят идеи, перспективи и гледни точки.

Мястото обединява няколко функции, позволяващи на обитателите му да черпят вдъхновение и знания, да бъдат креативни и продуктивни - Innovator е едновременно споделено работно пространство, инкубатор за стартиращи компании, зала за провеждане на събития и обучения, конферентна зала за срещи и високотехнологични работилници за прототипиране.

Основната му мисия е да бъде притегателен център за млади, предприемчиви и иновативни хора и да създаде общност от всестранно развити, взаимно допълващи се професионалисти и компании. Идеята за проекта беше на Мартен Демирев, в последствие се сформира чудесен екип от млади и идейни хора, като Николай Николов, който беше един от хората, с които живях във Великобритания, и приятеля ми Боян Симеонов, занимаващи се с проекта.

Моята първоначална задача беше да се заема с интериорния дизайн на пространството, а впоследствие и с графичния, както и да помагам с мениджмънта на самото място.

Сградата, в която се намира Innovator, e на почти сто години и беше в окаяно състояние, когато я наехме първоначално преди малко повече от година. Изключително много се гордея с това, което с общи усилия успяхме да сътворим, не само като интериор, но най-вече като атмосфера и общност, за толкова кратък период от време.

Мястото функционира от малко повече от половин година, а събитията и обученията, които организираме, винаги се радват на голям интерес, споделеното работно пространство добива все по-голяма популярност, дизайнери се възползват от лабораториите за прототипиране, а инкубаторът ни за стартиращи компании е пълен и непрекъснато получаваме запитвания за свободни офис пространства за стартъпи. 

Смело мога да твърдя, че работата ми по този проект ми върна, или по-скоро зароди в мен любовта ми към България. Да виждаш как нещо, което правиш и от което си част, особено заедно със свои приятели и близки хора, влияе на родния ти град по положителен начин, без значение дали се определя като мащабно или не, е незаменимо чувство, което винаги досега съм търсела и ми е липсвало.

А фактът, че има толкова много хора, които се радват на това, което се опитваме да правим, идват на събитията ни и ползват услугите ни, показва, че има смисъл и че България не е вулгарното и безнадеждно място, което много хора твърдят, че е. Аз никога не съм била патриотично настроен човек и никога няма да бъда, защото вярвам в красотата на многообразието на различните народности, етности и култури, вярвам, че е изключително важно да ги опознаваме и да бъдем толерантни дори към аспектите им, които не разбираме, за това и толкова обичам да пътувам и се опитвам да го правя при всяка възможност.

Въпреки това за мен България се оказа едно прекрасно място за живеене, ако имаш идеи, които искаш да развиваш, тъй като именно тук успях да стана част от проект с кауза, която обединява всички аспекти на това, с което исках да се занимавам и да намеря някаква форма на баланс в живота си.