Венелин Тодоров: Предизвикателствата, с които се срещнах в работата си, калиха характера ми!
С какви нови проекти си ангажиран?
Участвам в няколко проекта. Ръководител съм на проект към "Фонда за научни изследвания" на тема "Съвременни стохастични и детерминистични подходи за задачи с голяма размерност в изчислителната математика‘‘. Част от проектите са международни и са свързани с моделиране на сложни екологични системи с голяма размерност. Те са свързани с това, как новите стопански условия се отразяват в икономиката: разтопяване на ледниците, повишаване на нивото на океаните, глобалното затопляне, зелени сертификати от производители на зелена енергия. Друга част от проектите са свързани с програмата "Цифрова Европа" - нова програма, посветена на разширяването и увеличаването до максимум на ползите от цифровата трансформация за всички европейски граждани.
Изкуственият интелект ли е бъдещето?
Той не е бъдещето, а настоящето. Изкуственият интелект вече е в основата на много приложения, които използваме непрекъснато. Например той засяга пазаруването ни онлайн. Търсачките набират и обработват големи обеми от данни, за да предоставят все по-прецизни и индивидуализирани резултати от търсенията. Смартфоните предлагат виртуални асистенти, които отговарят на въпроси, правят препоръки и организират ежедневни рутинни дейности. Това също е резултат от изкуствения интелект. Дори оналйн преводачите, които използваме, са базирани на изкуствен интелект. Неслучайно той е приоритет на ЕС. Нещо много важно, той намира приложение дори в борбата срещу COVID-19. На летищата и други места се използват термални камери, които засичат хора с повишена температура.
Изкуственият интелект помага и за проследяване на скоростта на разпространението на болестта. В сфери като борба с дезинформацията, здравеопазване, транспорт, промишлено производство, дори публични услуги все повече прониква изкуственият интелект. Той може да помогне в борбата с природните бедствия като предупреждава за тях навреме и по този начин дава възможност за подготовка и намаляване на щетите. Изкуственият интелект има потенциал да трансформира основни сектори на индустрията, услугите и обществото като цяло, тъй като икономическия растеж и благосъстоянието на Европа все повече ще се опират на внедряването на интелигентни системи с много голяма размерност и на стопански ползи от обработката на големи данни.
Как квантовите компютри ще преобразят бъдещето?
В различните отрасли квантовите компютри като част от квантовата физика ще решават широк спектър от проблеми - от оптимизация до машинно обучение. Квантовата физика е физиката на 21-ви век. В действителност, много от клоновете в приложната наука са свързани с квантовата механика: изчислителната химия, чиято цел е проектиране на нови и по-ефективни лекарства, полупроводниковата физика, в която усилията са насочени към създаването на нови електронни устройства, и прочие. По-конкретно, при въздухоплаването квантовите компютри могат да помогнат да се намери най-добрият начин за разпределяне на ресурсите, така че пътниците, екипажът и графиците за техническо обслужване да бъдат засегнати възможно най-слабо.
Квантови компютри могат да помогнат на компаниите, занимаващи се с природни науки, да намалят значително периода на предклинична фаза средно от три до шест години, увеличавайки скоростта и намалявайки разходите за разработване на лекарства. Те биха могли да идентифицират най-подходящите места за вграждане на сензори за събиране на най-значимите данни, както и да ускорят процеса на машинно обучение. Квантовата технология би могла също така да определи най-ефективните траектории за придвижване на служителите или роботите из склада. Те ще могат да помогнат и на финансовите институции да решават проблемите на своите клиенти. Технологията ще помогне и на институциите по-точно да характеризират аномалии в транзакциите и бързо да откриват измами.
Каква е ролята на Бог в науката?
Всъщност огромна, може да се каже, че тя указва смисъла зад научните открития. Ако проследим началото на модерната наука от 16-ти век, част от нейните основоположници - Нютон, Декарт, Лайбниц, Паскал, са били вярващи християни. Може да се каже, че те са търсели закони в света, защото са очаквали да има Законодател, което показва, че вярата в Бога е била по-скоро двигател за науката. Дори Нютон в своя труд “Математически основи на натурфилософията“ завършва със своите изчисления и накрая казва, че от всичко, което е постановил, вижда, че този красив свят, изпълнен със слънцето, кометите, планетите, звездите, няма как да възникне в резултат на случайност, а е дело на един интелигентен разум, който той нарича Господ. Макс Планк, създателят на квантовата теория, заявява: “Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси.” А Айнщайн, избран за личност на второто хилядолетие, цитиран в Holt 1997 г., казва, че “Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече вярвам в Бога.” В една своя реч пред студентите на Юнивърсити Колидж, Лондон (1 май 1903 г.), лорд Келвин, основателят на термодинамиката и електрониката, казва: “Не се страхувайте да бъдете свободомислещи. Ако се замислите достатъчно задълбочено, вие ще бъдете принудени от науката да се насочите към вярата в Бога.” А когато питат най-големия съвременен физик, Хокинг, който е по-скоро атеист, дали между вярата в Бог и науката има конфликт, той отговаря: “Ако те бяха в конфликт, Нютон нямаше да открие закона за гравитацията.” (ХОКИНГ, цитиран в White and Gribbin 2002, 166). Айнщайн казва, че “Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим.‘‘ Учените и философите често сравняват света около нас с часовник, а самия Бог – с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм.
Казано по друг начин, няма как един двигател да стане от само себе си - той е плод на години изчисления, чертежи, дизайн, производство на прототипа и после тестове с пресмятания, няма как една сложна изчислителна машина да се конструира без намесата на интелект и множество сложни пресмятания, няма как да възникне случайно машина / организъм който да не е проектиран в детайли, било то процесор, входове, изходи, сензори, изпълнителни механизми, отделно софтуерът - плод на много работа - а колко по-сложна е една клетка, ако разгледаме вградената й система за възпроизводство например - може да го сравним с много сложен робот, който чете ДНК кода от ядрото на клетката и синтезира белтъчни структури за дъщерната клетка - тук има много математика, и не само! Ако разгледаме човешкото око или ухо - всяко едно е много сложно устроена система от механизми, всеки от който е изграден от множество сложни клетки.
А защо клетката или организма прави това или онова - има софтуер, проектиран и написан от Някого. Светът е много сложно устроен и подреден, което само по себе си говори за разумна намеса. Макс Планк обобщава (ПЛАНК 1992, 58; Eggenstein 1984): "Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания "вечен двигател"), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.”
Всички тези учени ме убедиха, че науката и вярата в Бог се допълват и правят човешкия живот пълноценен. Науката ни показва как да подобрим материалния си живот, а вярата – как да имаме духовен живот. Човекът не е само материално същество, а се нуждае от отговори на моралните въпроси, които вярата в Бог дава.
Какво ще пожелаеш на читателите ни?
На първо място им пожелавам да са здрави в тези смутни времена. Мечтайте, дерзайте и никога не спирайте да опитвате! Всяка мечта заслужава да бъде реализирана! И накрая, на читателите пожелавам с мислите и мечтите си да променят света около тях според примера на Джон Атанасов, който казва: “Най-голямата смелост човек може да прояви не в открития космос, а в мисълта!”