Интервюта

Габи Петрова е доктор по психология, консултант по сексуални отношения, както и експерт по полово възпитание. Тя е практикуващ психолог с опит над десет години. Като експерт при полово възпитание има амбициозната цел и стремеж да подпомогне повишаването на сексуалната грамотност сред децата, подрастващите, мъжете и жените - като родители и партньори. В практиката си се е срещала и е помогнала на голям брой личности, с техните различни човешки истории, болка и трудности.

В интервюто засягаме изключително важната тема за половото възпитание при подрастващите. Полезна информация и насоки по различни важни и актуални теми, можете да намерите и в нейния сайт или във facebook страницата ѝ Gabi Petrova - PhD Psychologist / Sexologist.

Как пандемията повлиява на психическото ни здраве, на възрастните и на децата?

Толкова много се изписва и казва по тази тема от гледна точка на негативизма – стрес, несигурност, страх, ужас, тревожност, паника, мъка, загуби. Какви ще са последствията, мисля, че предстои да видим в близко време. Тогава ще правим анализи. Никой не е готов за такава динамика. Отчитат се повишаване на депресиите, тревожните разстройства, асоциалното поведение и изолация. Преди година и половина притесненията бяха как да се остане у дома, а днес - как да се отиде на работа. Какво ще е утре – никой не знае. Аз бих желала да кажа нещо за другата страна на ситуацията:

Пандемията ни направи много адаптивни. Накара ни да променим ценностната си система, като обърнахме внимание на най-важното - здравето си. Спряхме се в домовете си, започнахме да се грижим един за друг в семействата си. Започнахме да общуваме помежду си, да си приготвяме храна, да я споделяме, да се преоткриваме един друг. Да уважаваме и да се грижим за по-възрастните, да ги пазим и ценим.

Много хора започнаха обучения в други градове, дори държави, за които не се налага пътуване. Преоткрихме прекрасната ни природа. Много от хората станаха отново интимни, родиха се толкова много бебета. Много българи се прибраха в страната ни. Осмисли се живота на по-възрастните с възможността да ползват интернет и социалните мрежи, чрез които общуват с деца, внуци, приятели.

Някой станаха по-човечни. И много други позитиви, които вървят едновременно с трудностите от цялата ситуация, в която сме и ние.

Какво да очакват момичетата и момчетата в пубертета, как родителите могат да помогнат тази трансформация и промените да бъдат приети по-добре от подрастващите?

Те очакват разбиране, подкрепа и успокоение на тревожността им. Това е период на най-много промени, които се разгръщат във времето и траят години. Подрастващите според мен трябва от 7-8 годишни да са подготвени за това, което предстои да им се случи в пубертета – появата на вторични полови белези като окосмяване, мутация на гласа, наедряване, промени в структурата на тялото и емоционионалния регистър, както и много други. Когато децата са информирани за това, което им предстои, те не са толкова тревожни и при различни ситуации могат да се обръщат за съвет или помощ към родителите си.

Как трябва да се подхожда относно информацията и обучението на децата за интимността?

Честно, без неглижиране, ирония и подигравки. Децата са много любопитни и по-добре родителите да задоволят това тяхно любопитство, отколкото някой съученик, приятел или непознат. По-голямата драма е, че се учат от интернет, където има и положителна, и много, изключително много отрицателна и грешна информация. За съжаление, родителите са много ощетени на тема интимност от своите родители и това сега достига до техните деца. Такъв родител на какво би могъл да научи детето си?! В обучителните ми програми при терапевтичните групи се отработва темата „аз и моята сексуалност".

И мъжете, и жените в групите разбират митовете и легендите, различните измишльотини, на които са били подвластни относно собствената си интимност. Едва след това се обръща внимание на това, как като родители да говорят с детето си за сексуалността му, как да го информират, какво да му казват през различните му стадии на израстване. Разговорите на тема сексуалност с децата започват, когато са 2-3 годишни, когато се появява любопитството им към различията между момче и момиче.

Трябва ли да се говори на тема секс в семейството и коя е най-подходящата възраст при децата за такива разговори? Всъщност каква е ролята на родителите и училището относно сексуалното здраве? И при какви проблеми трябва да се потърси психолог?

Категорична съм с това, че темата трябва да присъства в семействата. Но да бъде представена не цинично, а внимателно, с цялата ѝ важност. На около 3-годишна възраст детето трябва да знае каква е разликата между момчетата и момичетата, защо момчетата ходят по малка нужда прави, а момичетата клекнали. През различните жизнени цикли темата се обсъжда отново - според възрастта на детето.

Родителите са тези, които въвеждат темата за интимността - че това е напълно нормална част от живота на всеки индивид. Ролята на училището би могла да бъде много ценна, ако се създаде система за „Сексуално здраве“, която да се преподава масово. Но не смятам, че това трябва да става от педагозите, а именно от психолозите, които да са много обучени по темите, свързани със сексуалността сред подрастващите. Това би намалило рисковете от полово предавани болести, за които нищо не се говори, от нежелана бременност, от насилие и други.

Самото словосъчетание от думите "проблем" и "психолог" изпраща темата за интимността и сексуалния интерес към графата "проблем", което аз не приемам. Ако на децата физиологически се случват: менструален цикъл, полюция, мастурбация (което е напълно естествен процес от развитието им), и те искат да задоволят интереса си, кой да направи това? Мисля, че е редно това да направят родителите или поне близък на семейството.

За съжаление, все още нямаме единни масови системи за „сексуално ограмотяване“, а нуждата е огромна. Чувам от гневни родители, че представители на странни организации се опитват да пропагандират наложените от ЕС идеи за съществуването на трети пол. Но това е свободата на словото. Дисциплина относно половото съзряване и здраве е необходимо да бъде изготвена от екипи от педиатри, невролози, психиатри - сексолози, психолози-сексолози и педагози.

Как да подберем правилните думи за обсъждане на такива теми?

Съветвам родителите да наричат половите органи на децата си с истинските им имена (за момчетата пенис, за момичетата вагина), а не с имената на различни плодове и животинки, което е много безлично и неуважително. Както учим децата, че това е ръка, крак, нос, уста, ухо, така учим и половите органи. Момчетата имат пениси, момичетата вагини, татко е момче и има пенис, мама е момиче и има вагина.

Какво е правилното поведение и разпределение на ролите на майката и бащата в семейството? Как то влияе на децата?

Кое е правилното поведение, не знам. Всяко семейство има своя динамика, свои правила.

В определена възраст децата започват да искат да подражават на родителите си. Родителите и взаимоотношенията им стават обект на внимателен контрол и имитация. От детето се възприемат като модел на мъжественост и женственост, като пример за отношения между половете. Разгръща се полово-ролеви модел, който се формира в игрите и ежедневието. Затова ролите на родителите и взаимоотношенията в семейството са много важни за психосексуалното развитие на детето.

Би ли пожелала нещо на читателите ни?

Да са здрави, да са любопитни, да не спират да търсят отговори. Да се осведомяват и ограмотяват, но да проверяват източниците си на информация. Да не се притесняват от темата "сексуалност" и при нужда да потърсят специалисти!

Снимков материал: Личен архив Габи Петрова