Успелите споделят

Камен Козарев е доктор по астрономия и се занимава с научни изследвания на слънчевата активност, както и с различни дейности по популяризиране на науката. Създател на първия дигитален Планетариум към Природонаучен музей Пловдив. Той е и следващото лице от класацията „40 до 40“ на Дарик радио, с което ще те запознаем днес.

Кое те запали да се занимаваш с науката и кога се случи това? Защо точно с астрофизика?

Стана малко случайно. Като малък прекарвах летата си в Хасково при баба и обичах да ходя с приятели на откритите наблюдения на космически обекти в близката народна обсерватория. Малко по малко се запалих, започнах да ходя на летни лагер-школи за наблюдения на метеори и астрофотография, и по младежки конференции по астрономия, където представяхме резултатите си. Разбира се, нужна е подкрепа и тя дойде от страхотните ми ментори Йоанна и Димитър Кокотанекови, които ми помагаха.

Те са слънчеви физици и организираха експедиция за наблюдение на пълното слънчево затъмнение през 1999 г. на северното черноморие. Направих хубави снимки на затъмнението. Те ми помогнаха при приема в елитен американски колеж, където продължих да уча астрофизика. Така и до днес се занимавам с тази прекрасна наука. А след като завърших докторантура, реших, че трябва и аз да споделям своя опит с най-младите учени (усмихва се).

Поводът да се срещнем е класацията ,,40 до 40‘‘ вдъхновяващи българи, в която попадна. Какво означава това признание за теб?

За мен това е голяма чест и поощрение да продължа в посоката, в която съм тръгнал.

А именно – да опитам да предизвикам интерес у повече млади хора към науката. Това е и едно голямо признание за труда на всички, с които съм работил и продължавам да работя.

Как се роди идеята за създаването на първия дигитален Планетариум към Природонаучен музей Пловдив и кои са хората, които стоят зад него?

По време на докторантурата си започнах да се интересувам от прожекционни системи за планетариуми и от възможностите за създаване на евтини дигитални планетариуми. През 2012 г. имах щастието да посетя един невероятен природонаучен музей – California Academy of Sciences в Сан Франциско. Освен разнообразните експонати от флората и фауната на Калифорния, там има и голям планетариум, в който се прожектират както астрономически, така и други научнопопулярни шоу програми.

Реших, че планетариум и природонаучен музей е комбинация-трепач, защото планетариумът е много успешно средство за представяне на интересни научни открития за природата като цяло. За късмет точно тогава започваше мащабен ремонт на Регионалния природонаучен музей в родния ми Пловдив. Реших, че шансът не е за изпускане, и споделих идеята си за създаване дигитален планетариум към музея на неговия директор, д-р Огнян Тодоров. Той прегърна идеята с ентусиазъм и започнахме да работим по нея.

Заедно с арх. Ели Бенкова направихме идеен проект на планетариума безвъзмездно, а след това с експерти от Общината и Музея развихме и техническия проект. Изстискахме възможно най-много от предоставеното пространство, което наложи избиване на няколко тавана и стени. Със своя ентусиазъм и енергия д-р Тодоров спечели кмета и общинския съвет за нашата идея. Той ги убеди да инвестират в начинанието, след което започна същинската работа като част от ремонта на Музея. Апаратурата и купола бяха доставени и инсталирани от италианска фирма, специализирана в изработката на дигитални планетариуми.

Какво е новото на Планетариума в сравнение с останалите в България и Европа?

Планетариумът е първият голям публичен дигитален такъв в България.

Той отвори врати по същото време като дигиталния планетариум в детския музей Музейко. Разликата е, че пловдивският е много по-голям, със седалки и с много по-функционален софтуер от последно поколение, позволяващ пътешествие из потайностите на Вселената в реално време. Подобен има единствено в детския лагерен комплекс ,,Камчия‘‘ на Черно море, но достъпът е ограничен.

Иначе всички други планетариуми в България са оптични. Това означава, че използват единствено светлина и лещи за пресъздаване на нощното небе. Тези аналогови планетариуми по-точно пресъздават точкообразните звезди на небето, но това е единственото им предимство. Те не могат да покажат уникалните кътчета на Вселената, които дигиталният планетариум пресъздава, нито позволяват зрителят да полети на пътешествие из космоса.

В Европа има много дигитални планетариуми като пловдивския. Едно от новите неща, които ще отличават планетариума от доста други в Европа, е възможността да прожектира триизмерни шоу програми.

Надявам се много скоро да предложим първата 3D шоу програма в пловдивския планетариум.

Ти си възпитаник на Boston University. Кое те върна отново в родината?

Нуждата да съм близо до роднини и приятели, желанието да съм щастлив и възможността самостоятелно да развивам кариерата си.

В България животът за мен и съпругата ми е много по-приятен. Същевременно има много малки неща, на които се ядосваме и се опитваме да променим. Но има и много каузи, по които си заслужава да се работи.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждаш?

Успехът на фундаменталната наука зависи от ангажираността на държавата и дългосрочни стратегически инвестиции в материалната база, нужна за правене на наука. И приложната наука, и иновациите се базират на фундаменталните изследвания – разликата е, че много малко компании биха ги финансирали. Същевременно фундаменталните изследвания стоят в основата на създаването на стоки и услуги с висока добавена стойност, на силна и богата икономика.

Затова е нужно държавната администрация да възприеме сериозно обезпечаването на фундаменталната наука чрез инвестиции в обновяване на апаратурата и сградния фонд на държавните изследователски организации; нужно е и многократно увеличение на проектното финансиране. За да има изследвания на високо ниво трябва да се развиват устойчиви изследователски групи предвождани от най-добрите учени, в които влизат както млади учени, така и докторанти и студенти.

Това е моят опит от САЩ. Смятам, че такова развитие в България е възможно, но всички ние, които се занимаваме или ценим науката, трябва да го търсим. Трябва да участваме дейно във формиране на политиките за финансиране на науката, да питаме политиците как точно смятат да работят за развитието на науката.

За мен науката е част от културата на едно общество и трябва да се говори за нея както се говори за изкуството.

Затова и популяризирането на науката е много важно. Хубавото е, че вече има много инициативи в тази посока, което ме прави оптимист за бъдещето на българската наука.

Твоята формула за успех е?

Успех = Визия + Знание + Упоритост^2 

Какво би казал на хората, които все още се колебаят да се занимават с наука в България?

Бих им казал, че си струва да опитат.

Няма да им бъде лесно, защото пътят не е така утъпкан, както в Западна Европа и САЩ, няма така добре установени начини на финансиране и административна помощ при писане на проекти, а и широката публика не цени научните постижения толкова високо. Но лично аз гледам на това като на едно предизвикателство, с което си струва да се преборим.

Колкото повече сме, толкова по-лесно ще стане.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.