Интервюта

Станислава Стефанова, или както всички я наричат Стаси, е на 28 години и вече за пета поредна година сбъдва най-съкровената си мечта – да бъде учител. Завършва бакалавър Химия, магистратура “Хранителна химия”, и има квалификация за учител по химия и човек и природа в Пловдивски университет “П.Хилендарски”, и квалификация за учител по физика и астрономия в Шуменски университет. В момента e учител по природни науки в ЧОУ “Цар Симеон Велики” в София.

Станислава вярва, че колкото повече неща научава един човек, толкова повече иска да знае, затова в момента изучава и докторантура „Методика на обучението по химия“ в Пловдивски университет. Амбициозната учителка иска да следва своята мисия -  да научи децата, че ученето не спира с последния учебен звънец, че човек трябва да се развива непрекъснато, за да успее да постигне целите си и когато постигне една от тях, да си поставя нова, още по-висока. В следващите редове ще разберете повече за мечтите на Станислава, нейните постижения и примера, който дава на своите ученици.

Какво за теб е професията „учител“?

Наистина, да бъда учител винаги е било моя мечта още от малка. Нямала съм момент в живота си, в който да не съм знаела и искала да следвам тази цел. Вярвам, че ролята на учителя е огромна, не е просто да преподадеш един урок и да си тръгнеш. Ако искаш да промениш света не пишеш във фейсбук колко проблеми има държавата ни, не мрънкаш на приятелите ти, не търсиш спасения в чужбина, а  ставаш учител, защото по този начин ще бъдеш примерът на  децата, които са бъдещето! 

Учителят е приятел, родител, възпитател, помощник, вдъхновител, които насърчава децата си да опознават себе си и другите, да откриват и знаят как да влияят на света и да го правят едно по-добро място за всички, докато успоредно с това те градят собственото си бъдеще.

Учителят е този, който е преживява всичко с учениците си, той им вдъхва доверие, изживява с тях щастието и тъгата. Вярвам, че учителят трябва да има огромно търпение и да знае, че понякога въпреки, че видимо нещата не се получават, те ще се случат.

Това, че нещо не е станало от десетия път не значи, че няма да стане на единадесетия. На това искам да науча и децата - да не се отказват пред трудности.

Каква е „стълбичката на успеха“, която представяш пред своите ученици?

Началото на всяка учебна година рисувам една стълбичка на успеха. Не нея има нарисувано едно човече, което гледа нагоре по стълбата. Под всяко стъпало пише нещо. На последното стъпало най-горе е написано “успях”. Но аз им казвам: “Най-трудно е да изкачиш първите 2 стъпала”. На тях пише “Не искам” и “Не мога”. Понякога си мислим, че не можем да постигнем нещо и дори не опитваме, а всъщност човек е способен на чудеса, ако има мотивацията и упоритостта да не се откаже от своите цели. Затова искам да науча децата си,че трябва да стигнат до третото стъпало, а именно “Искам”, тогава те ще научат как да го постигнат, ще опитат и ще успеят.

     Къде за пръв път практикува учителската професия?

Още в студентските си години бях чула за програмата “Нов път в преподаването” на Заедно в час. Знаех, че там подготвят учителите за работа с деца, които нямат достъп до качествено образование, деца, чиито родители нямат финансовата възможност да им осигурят  много неща, които някои хора приемат за даденост. Това ме провокира да подам кандидатурата си, защото исках да работя с тези деца, исках да видя техния живот, исках да им помогна да мечтаят, исках да им покажа, че образованието е нещо смислено, което ще им отвори много врати.

Започнах своята кариера на място, което дори не бях чувала, място, което не знаех, че съществува, а именно в село Камен, налагайки се да преподавам не само химия и човек и природа, но и музика и физика, на 200 невероятни хлапета, на които в началото изобщо не им беше до химия и физика.

През двете ми години в Камен се сблъсках с много предизвикателства и несправедливости на живота, но и срещнах много обич и преживях много вълнуващи емоции. Благодарение на огромната подкрепа на моето семейството и колегите от Заедно в час аз не се отказвах, въпреки, че много хора около мен не разбираха защо го правя, не виждаха смисъл как ще зарежа Пловдив и предложенията ми за работа в лаборатории за село Камен.

Въпреки че е имало много моменти, в които просто съм се скривала в тоалетните на училище и съм плакала с часове - за несправедливостта... за децата ми, които идваха със скъсани обувки през зимата, за тези, които бяха в осми клас и не можеха да четат, за онези, които нямаха собствени мечти, не смееха да мечтаят, защото вярваха, че пътят им е предначертан и той няма нищо общо с образованието, за децата които нямаха пари за закуска, които не идваха на училище, защото трябваше да се грижат за малките си братчета или сестрички, или да работят, за онези, които не успяха да се включат в онлайн обучението, защото нямаха мобилни устройства. Всички тези неща, с които се сблъсках обаче, не ме демотивираха, те бяха знак, че съдбата ме доведе там, защото аз трябва да им помогна. Винаги съм вярвала, че ако човек иска да промени нещо, не трябва да стои и да се вайка, а да действа.

Дори и, когато всичко ми се струваше невъзможно, когато за пръв път излязохме в онлайн обучение и видях, че децата не могат да се включат, защото нямат мобилни устройства, не се отказах. Създадох публикация в социалните мрежи, чрез която апелирах всички мои познати - ако имат лаптоп/таблет/телефон, който не използват, да го даря за моите нуждаещи се ученици - и стана! Включиха се десетки хора, което е доказателство, че добротата и съпричастността у хората съществува

По какъв начин разнообразяваш учебната среда?

Не харесвам това да застана в центъра на класната стая и да започна да говоря. Ако някой влезе в класната ми стая, ще види нещо по-различно. Ще види едни по-самостоятелни ученици - откриватели. Те се сблъскват с проблеми и сами търсят начини за решаването им. Превъплъщават се в  различни роли. Създават сапуни, търсят отпечатъци, правят здравословен режим на свой познат, създават брошури, с които да запознаят хората за вредни навици, изследват непознати вещества, пречистват замърсена вода, конструират лодки или самолети, които да се задвижват чрез електричен ток. Правим много експерименти, залагаме си цели, рефлектираме над преживяванията. Играем на асоциации чрез понятия в науката, развихряме въображението си и измисляме нови химични елементи, работим в екип и си помагаме.

Вярвам, че училището не е просто място, където децата трябва да получават академични знания - то трябва да подготвя личности, които са готови да се сблъскват с предизвикателствата на света извън училище.

Затова се стремя в часовете ми да развивам не само академични знания, но и много неакадемични умения като сътрудничество, четивна и научна грамотност, креативност, презентационни и комуникационни умения, дигитални умения и не на последно място - емоционална интелигентност. И всичко това - в час по науки.

С какъв проект спечели първо място в конкурса "Моята добра STE(A)M практика"?

Практиката, с която спечелих този конкурс беше "Ученикът в ролята на детектив". Децата трябваше да използват знанията си по химия, физика, математика и творческите си умения, за да разкрият мистериозно убийство. Влизайки в ролята на детективи, те се научиха как да вземат пръстови отпечатъци, успяха да докажат с какво вещество е убита жертвата, изчислиха с каква скорост се е движил автомобилът на извършителя. Прилагайки такъв тип на обучение децата виждат смисъла от образованието, а не зубрят някакви формули, в които не виждат смисъл и приложимост. И всъщност този тип дейности са абсолютна реалност за учениците ми в настоящето ми училище " Цар Симеон Велики". Проектите са много, но друг любим пример от практиката ми е проектът "Можем ли да излъжем детектора на лъжата?". Чрез този проект децата успяха да научат как работи полиграфът, как отчита кога човек лъже и кога не и колко много е свързан със законът на Ом и нервната система, които изучаваме в училище. По този начин деца виждат и връзка с реалността и връзка между отделните предмети.

А ето и наградите, които Станислава е спечелила през последните 2 години:

• 1-во място в Национален конкурс „Super STEM учител на България", организиран от Edutenhflag;
• Избрана за един от успешните българи в конкурса на Дарик радио “40 до 40”,
• “Учител по химия на 2022” от Съюза на химиците в България;
• Удостоена със специалната награда на МОН - почетно отличие “Неофит Рилски”- най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България;
• 1-во място в конкурс за най-добър СТЕМ урок на издателство Просвета
• Удостоена с голямата награда в конкурса “Дигитални новатори в образованието” на БАИТ.

                                      Снимка от награждаването на Станислава за Дигитален новатор в образованието