Спасителен пояс за българските медии. Радио „Свободна Европа“ се завръща в България
„Десетилетия наред Радио „Свободна Европа“ беше за българите надежда и прозорец към света. Американското правителство даваше милиони, за да държи този прозорец отворен. Комунистическите правителства хвърляха милиони, за да го запушат чрез заглушавания на предаванията. Но векът на глобалната информация идваше и заглушаванията не бяха ефикасни.“ –
Димитър Инкьов – писател и дисидент, работи в „Свободна Европа“ от 1966 до 1991 г.
През Втората световна война британските специални служби създават нелегалните радиостанции „Свободна и независима България“, „Станция на свободата“, „Васил Левски“ и „Нова Европа“. По подобен модел се създава и Радио „Свободна Европа“. През 1948 г. Българският национален комитет „Свободна и независима България“ с председател д-р Г. М. Димитров възстановява дейността си във Вашингтон, САЩ, а в Мюнхен е основан Българският национален фронт „Свобода“.
В края на 1949 г. в САЩ е основана формално неправителствената организация „Национален комитет за свободна Европа“ (National Committee for a Free Europe), ръководена от директора на ЦРУ Алън Дълес. Тя е замислена като инструмент в борбата срещу съветската доминация в страните зад Желязната завеса, която трябва да се води с помощта и участието на самите източноевропейци.
Комитетът има за цел създаването на радиостанции, които да излъчват свободна информация за Източна Европа и започва да набира средства чрез обществената кампания „Кръстоносен поход за свобода“ (Crusade for Freedom). На практика дейността на комитета се финансира от ЦРУ.
През 1950 г. започват работа първите предаватели на комитет „Свободна Европа“ в Лампертхайм и Холцхайм, Западна Германия. Предаванията на български език, обявявани като „Гласът на Свободна България“, започват на 11 август 1950 г. Първите програми са били записвани в студио в Ню Йорк, САЩ, и излъчвани на къси вълни от предавателя в Германия.
Първоначално американския комитет „Свободна Европа“ работи активно с Българския национален комитет и поддържа Г. М. Димитров, считан за предводител на българската емиграция. В следващите години американците решават, че д-р Димитров трябва да бъде сменен, тъй като поддръжниците му и самият той, не изпълняват изискванията, които са в интерес само на американската позиция.
Първият директор на българския отдел в Ню Йорк от 1951 до 1953 г. е Димитър Мацанкиев, български политик-земеделец, публицист и адвокат. Той идва от Лондон, където работи заедно с прочутата коментаторка на Би Би Си Влада Карастоянова. Неговото редовно седмично предаване „Аз обвинявам“ се спира на конкретни случаи на комунистически издевателства в страната.