Свободни

Заминава на 18 години с пълна стипендия да учи в Принстън, университета, където са учили Джеф Безос (шефа на Амазон), Мишел Обама и Джон Ф. Кенеди. През четвъртата година в Ню Джърси създава Тук-Там, платформа за младите българи в чужбина – явно Принстън не успява да ѝ уплътни времето. След като се дипломира с пълно отличие, работи в инвестиционна банка по-известна от самия университет.

И какво следва? Вместо кариера на Уолстрийт, нашето момиче се връща в България за да се отдаде на каузата си: да съдейства за връщането на възможно най-много българи в България. Pro bono, за без пари, за народа, също така и за себе си. Познато ми е. Познато им и на много от Свободните. Правим това, което правим, защото един глас вътре в нас ни е казал, че сме тук да свършим дадена задача. Това ни прави силни. Тотална липса на колебание за избрания от нас път.

Осъзнавам, че не всеки има възможността да се отдаде на каузата си. Не всеки има акъл за Принстън и не всеки има работеща и търпелива половинка, но това не е причина да не се радваме и да се възхищаваме на хора като Мариела. Млади хора, които се възползват от таланта си по най-благородния начин.

Така, Мариела се прибира в България на 22 години и се отдава на каузата си Тук-Там, чрез която насърчава студенти и ученици, когато придобият опит в чужбина, да се приберат и да се реализират в България. Например, Фондът за стипендии “Иди, учи и се върни” е една от инициативите.

Но, както му е редът в Щатите, нещата трябва да бъдат мащабни. Затова, вече 10-та година, всеки септември, сдружението Тук-Там и Back2BG наемат голяма част от Експо центъра в София, за да организират събитието “Кариера в България” – форум, по време на който работодателите от България се срещат предимно, но не само, с млади хора, избрали да се върнат или да си останат тук, за да създадат живот, кариера и семейство.

Компаниите са предимно от София, но силно се надявам, че скоро големите фирми ще се сетят, че има и други градове в България, които са перспективни. И не само за шиене на тениски, сглобяване на фризери и разни химически обработки, които в Европа вече не стават, защото там са длъжни да се съобразяват с околната среда…

Преди няколко години ѝ се роди син - Мартин, повод да се замисли, че нито един човек не е готов за най-сложната задача на света, а именно – да бъдеш родител. И така се появи още една кауза Академия за родители.  Безплатно – да, безплатно за млади родители, бременни жени и всеки, който се интересува от това, как се гледат деца.

Търсим визионери за България, за да намерим новата посока. Не искаме да сме държава синоним на корупция и мутри. Не искаме да сме страна, известна с евтината работна ръка и почивките на море за 3 стотинки. Затова са нужни визионери с практично мислене и хора с каузи. Хора, които вярват в обществеността и в принципа на имането не само за себе си, но и за другите. Отгоре на всичко, тези хора трябва да бъдат с чисти мисли и да имат желязна воля. Това са много изисквания, ще кажете. Откривам ги обаче, и то все по-често.

Патрик Смитьойс

Сложила си летвата за себе си високо. Откъде ти идва този “drive” – този хъс? В името на какво правиш всичко, което правиш?

Когато бях на 17 години, един мой съученик почина по изключително нелеп начин – скочи от едни скали, но не уцели морето. За пръв път се сблъсках със смъртта и осъзнах, че никога няма да знам кога ще е моят последен ден, а едновременно с това определено не исках да съм от хората, които са пропилели живота си за безсмислени неща. Докато учих в Щатите, се срещнах с много хора, които се раздаваха за различни каузи, и тогава осъзнах, че това е моето нещо – да се боря за хора и неща, в които вярвам всеки ден, така че дори и утре да ме бутне кола, да съм щастлива с това, което съм постигнала до този момент.

Затова и от десетина година ми е трудно да отговоря на въпроса какви хобита имам или какво правя в свободното си време – винаги има какво още да се направи за някоя кауза.

Кариера в България е голямо събитие през септември месец, където работодателите и търсещите работа, се намират.  Много съм любопитен, как се развиха нещата от първия форум преди 10 години до сега. Говоря за посещаемост, брой хора, които наистина намират работа чрез събитието, дали се намалява или се увеличава броят на хората, които искат да се приберат в България. Дай един кратък анализ, а може би и прогноза за близките години.

Когато стартирахме кариерния форум през 2008г., компаниите бяха скептични – първо, това беше по средата на финансовата криза, второ, работодателите смятаха българите с опит в чужбина за хора с нереалистични претенции, които ще напуснат България в рамките на 6 месеца. С времето двете страни се опознаваха все по-добре и сега мисля, че очакванията и разбиранията от двете страни са доста по-реалистични.

Започнахме с 32 компании през 2008 година, а тази участваха над 100 – фирмите все повече оценяват опита на българите зад граница и все по-често търсят такива хора. Посетителите ни също се увеличават – все повече хора са отворени да разберат повече за възможностите тук, все повече успешни истории има на завърнали се българи, което помага на много други да вземат това решение и да се реализират тук.

И понеже по-рано ме пита за международните фирми – разбира се, че има много такива, но на форума се включват все повече малки български фирми, както и стартъпи, и неправителствени организации, където работят много завърнали се и виждаме все повече хора, които са готови да се върнат заради такива вдъхновяващи примери.

Имат ли твоите дейности бизнес модел? Или под чертата си всеки месец на нулата?

Все пак съм финансист, би било срамно да няма бизнес модел. И двете организации, които управлявам, се развиват положително, имат стабилни парични потоци, независими от еврофондове и друго външно проектно финансиране (опитвали сме много пъти, но образованите хора рядко са таргет група за финансиране и към момента не сме печелили финансиране по такъв начин). В Тук-Там имаме 5 човека на заплата, а във Фондация Три – двама.

На мен ми отне близо десет години работа в Тук-Там, за да се реша да си плащам заплата – не защото не можехме да си го позволим, а защото винаги ми беше гузно, че ще отнема финансов ресурс и че ще се намери някой, който да каже, че съм го създала заради парите. Надявам се с Фондация Три да не ми отнеме толкова време, защото въпреки че организациите са финансово стабилни, аз съм с доста ниски доходи и мъжът ми издържа семейството ни.

Сигурно 90% от фирмите, които участват във форума, са базирани в София. Не разбраха ли по-големите фирми, че бъдещето за тях е другаде в България? Хората имат там, подчертавам, изплатени жилища и разходите да поддържат нормален стандарт са по-ниски. Без това са по-щастливи (и производителни), когато са у дома. Защо още няма “модерни” големи фирми в Русе, Стара Загора, Монтана, Видин, Дупница и т.н.?

Факт е, че голяма част от бизнеса е базирана в София, но все повече се забелязва изнасяне в посока Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. Предполагам, че важни фактори при избора на локация са наличието на квалифицирани хора и инфраструктурата, като и за двете неща има още много какво да се направи.

За съжаление, движението от малки населени места към по-големи заради работни възможности не е български феномен и се случва навсякъде по света. За този проблем според мен решението не е в големите компании, а по-скоро в малки местни инициативи, които да възродят даден район, за да може след време да има налична бизнес логика и голям бизнес да се премести натам.

Твоята формула е входът за събитията на посетителите да бъде безплатен или на възможно най-ниската цена. Разходите за организацията се плащат от участващите фирми и от спонсорите. Готови ли са фирмите в България да даряват и да инвестират в събития, в които нямат пряк финансов интерес. Работила си и в Америка, различни ли са нещата?

Все повече фирми са готови да подкрепят различни каузи в България, като каузата „образование“ със сигурност е една от най-популярните в момента. Но е важно, каквото и да се прави да е смислено за всички страни, затова винаги търсим добавена стойност за фирмите, които ни подкрепят, и вярвам, че го оценяват. Бизнесът в Америка има много повече опит с даряването и подкрепянето на различни каузи (но има и данъчни облекчения за целта), докато към момента в България това го осъзнават само по-големите фирми.

Тук-Там ти беше първият благотворителен проект. Една от по-големите цели на организацията е да накараш хората да се върнат в България. Всички осъзнаваме, че това е от най-големите предизвикателства за страната в момента. Аз самият все по-често се замислям, че цялата ни политика целенасочено се опитва да разкара хората от България. Ти се занимаваш вече 10 години с този въпрос.

Имам 2 питания. Първо: Какъв е, според теб, най-големият “мотиватор” хората да се върнат? Нали не всичко е до парите, или?

Проучвали сме и сме говорили с много хора по този въпрос. При всеки връщането е супер индивидуална смесица от причини. Най-честите причини са лични (желанието да си близко до семейство и приятели или да има кой да ти помага да отгледаш детето си), кариерни (тук можеш много по-бързо да израснеш и учиш или да стартираш собствен бизнес), културни (в България имаме всичко от природа до култура и то много по-достъпно, отколкото навън, освен това социалният живот е много по-балансиран).

Често подценяван фактор, но все по-силно застъпен напоследък ми се струва, че е това, че сме неразвити. Да, точно така – България е рай за хора, които искат да виждат динамика и да са част от промяна, точно защото има много какво да се подобрява, а има все повече хора, които подкрепят и оценяват работата на идеалистите.

Ти също си такъв идеалист, а със сайта си подкрепяш и много други, благодаря ти за което!

Второто ми питане е, дали през годините има някаква промяна на този баланс на човешките ресурси, с идващите и заминаващите? Можеш ли да направиш съпоставка между ситуацията преди 10 години и сега? Говоря за броя на хората, които заминават или се връщат, кои са хората, млади, стари, високо или нискоквалифицирани, кои държави са били по-желани, причините да се местят…

За съжаление, извън непълната статистика на НСИ всичко останало са импровизации по темата. Заминаващите е по-лесно да бъдат проследени, отколкото връщащите се, но дори и тогава данните са неточни. Според НСИ аз никога не съм живяла в чужбина, защото никога не съм си сменяла адресната регистрация, но също така и никога не съм се върнала поради същата причина. Въпреки това данните на НСИ са най-доброто, което имаме, и то показва, че на годишна основа намалява броят на хората, които заминават, и се увеличава броят на завръщащите се.

Последната статистика показва средно 25 хиляди заминаващи на година, докато завръщащите се са средно 10 хиляди, което е много по-добра тенденция от това, което се е случвало преди 2000 година. Заминават всякакви хора основно към Западна Европа и САЩ – и ниско, и висококвалифицирани, и млади, и стари, защото търсят по-добро заплащане. Заминават и много студенти, за които образованието в чужбина е по-добро от това тук. Мнозинството от тези, които се връщат, са млади 25-35-годишни, но все по-често се запознавам с хора, които след 10+ години навън решават да се върнат с цялото си семейство.

Учила си в Америка, избрала си да живееш тук. Изброй няколко неща, които можем да научим от американците. Няма значение дали са в личен план или в сферата на бизнеса или организацията. Просто няколко неща, които ти направиха силно впечатление.

Това, което най-много ми хареса, е че имах усещането, че всеки се занимава с някаква кауза – независимо какво работи или учи, всеки помагаше на някой спортен клуб, неправителствена организация или кауза. Никой не се подпираше, мрънкаше или не очакваше, че това е работа на някой друг или на държавата. Хората просто се обединяваха и решаваха проблемите си заедно – дали за дупка на пътя, агресивен съсед или завод, който замърсява.

В другата крайност са ми впечатленията от здравната им система, която е безумна и която често оставя болни хора да умрат, ако нямат допълнителна застраховка, а много хора не могат да си позволят елементарни прегледи. Още помня един съученик, за когото беше по-евтино да си купи самолетен билет и да се върне в България за уикенда, за да си оправи зъбите, отколкото да плати 700 долара за една пломба.

Щом толкова усилено се занимаваш с твоите каузи, Америка е съумяла да ти наложи основното си мислене, че по принцип всеки е равен и free, но най-вече всеки има грижата за себе си. Какво мислиш, че може да предприеме нашето правителство, за да стимулира хората да се прибират в България?

Единственото, което всички в България, а и извън нея искат от правителството, е да си върши работата. Това според мен означава да се преборим с корупцията и неработещата съдебна система и да намалим още бюрокрацията. Тези три фактора ще доведат до реализиране на перспективата още повече международни компании да изберат България, но и още повече предприемачи да се чувстват спокойни да стартират различни инициативи тук. И когато държавата не пречи на бизнеса и на хората, а напротив, помага, това е напълно достатъчно да помогне на колебаещите се да се върнат.

Ако искате да разберете повече за визията на Мариела за страната ни, можете да прочетете цялото интервю и да разгледате останалите вдъхновяващи истории, които съм събрал в сайта на моята кауза - svobodni.bg

Искрено Ваш,

Патрик