Свободни

Ивайло Петков е готвач по професия и филантроп по призвание. Когато не е в ресторанта или се грижи за двете си деца като модерен татко, или е по разни домове, за да помага на деца в неравностойно положение. Организира им интересни събития, готви заедно с тях, събира играчки, книги, дрехи и какво ли още не.

Неговата кауза е да научи децата да разпознават качествената храна, да имат специално отношение към нея, защото храната е здраве. Той мечтае за създаването на малки ферми или градини във всички градове в България, където училищата да водят децата, за да готвят заедно и да им бъде обяснено как и къде растат доматите, патладжаните и чушките. А това е важно, защото световното затлъстяване вече е пристигнало и в България, заедно с веригите за бързо хранене и сладкишите с безумно количество захар. 

Разговорът с Иво ми припомни, че няма големи или малки каузи. Не е нужно да си с блестящ ум, да мечтаеш грандиозно и да имаш капацитета да променяш света. По-важното е всеки от нас да е загрижен. Да дава своя принос там, където може, и с каквото може. Когато започнем да споделяме идеите и опита си с нашите съмишленици и да си помагаме един на друг, нещата в България ще потръгнат. Радвам се, че намерих още един съмишленик и благородно му завиждам за това, че успя да ми обясни тази философия само за 20 секунди, докато на мен това ми отне 20 минути на TEDx VARNA.

Разкажи за себе си, Ивайло. Кое те вдъхнови да станеш готвач?

Баща ми беше военен с голяма страст към кулинарията – той винаги ни питаше дали харесваме ястията, които приготвяше. Предполагам, че това ме запали да се посветя на приготвянето на не само качествена, здравословна и вкусна храна, но и на такава, която визуално предизвиква апетит у хората.

Важно е да осъзнаем, че в резултат на това, че консумираме некачествена храна се появяват и много здравословни проблеми. Затова създадохме зеленчукова градина на 25 км от София, където отглеждам по биологичен начин различни видове билки и зеленчуци. Горд съм с това, че предлагам на клиентите си рукола, домати, тиквичка, цвекло и други зеленчуци собствено производство.

Защо след като завърши обучението си за готвач в България, ти избра да заминеш за чужбина и да работиш там?

Да, имах нужда от още развитие и затова посетих различни държави като Норвегия, Швейцария, Италия, Франция, Япония и други, където бях на практическо обучение или стаж. Това беше изключително важен опит за моето професионално дооформяне. Сега мога да предам този опит и на хората, с които работя.

Защо се върна в България?

Смятам за своя важна лична мисия да рекламирам България и българската кухня и да предам това знание на идващите поколения.

И какво научи докато учеше и работеше в чужбина?

Научих се на всеотдайност, на труд, организация, възпитание на вкуса, борба за оцеляване. Е, имаше и весели безгрижни моменти.

Разкажи ни малко за твоите ресторанти и за работата ти в телевизията.

За телевизията мога да кажа, че колкото позитиви носи, толкова и негативи, а май негативите идват в повече. Тя носи популярност, защото все повече хора ме питат за рецепти, но в същото време, тази известност те „вкарва” и в полезрението на хейтърите, тези които от завист и злоба предпочитат да опровергават успехите на другите хора. А по този повод, като стана дума за властта на медиите ми се ще да кажа, че според мен не бива да се използват деца в рекламите. Нито за реклама на лекарства, колбаси или на перилни препарати.

Твоят ресторант е сбъдната мечта. Освен това, ти си един от председателите на Българския клон Европейската асоциация на топ готвачите. Имаш наблюдение върху ресторантьорството в България като цяло, можеш ли накратко да направиш анализ на тази сфера у нас?

Наблюдението ми за ресторантите е, че изпускаме младежите да бягат извън България. Аз имам великолепен екип от 26 човека обучени от мен и моите съмишленици. А иначе все повече от сериозните ресторанти започват да търсят качествени продукти.

Бих казал, че България е страна с огромен потенциал и ресурс. Това най-вече могат да оценят тези хора, които са обикаляли по света.

След 20 години в кухнята писнало ли ти е от ресторантьорството?

Не, напротив, мотивиран съм, мисля, че моята мисия е да приготвям все по-вкусна и по-красива храна, да управлявам екипа си все по-добре и така заедно да създадем атмосфера в ресторанта, така че всеки гост да се чувства специален. Но трябва да ти кажа, че за да го постигна, екипът е едно от най-важните неща.

Откакто те познавам все помагаш на някого. Най-вече на деца в беда. Тук в България много хора говорят за подпомагане, но малцина действително жертват лично време и средства,за да подадат ръка на нуждаещ си. Какъв е този вътрешен твой глас, който те призовава всеки свободен час да си на линия за тези, които имат нужда от помощ?

Правя го, защото ми харесва, а и защото мога. Винаги съм бил привърженик на каузите.

Всеки човек трябва да има някаква кауза, да мисли позитивно и да бъде съпричастен или да се обедини с хора, които имат кауза подобна на неговата.

Чувствам се съпричастен към деца без родители, затова помагаме със съпругата ми на SOS детски селища. От 4 години се опитваме да направим  така, че хората, които поемат този огромен ангажимент да се грижат за тези деца да се чувстват по-добре, като им помогнем с храна, дрешки, барбекю, телевизор, ходим да готвим заедно и т.н.

Говорили сме си много и знам, че една от твоите болки е храната, която децата ядат в училище. Ти самият си опитвал няколко пъти да провеждаш курсове за готвачи в държавните училища с идеята менюто да стане по-разнообразно и по-здравословно. Какви са отзивите след тях? Има ли ефект, или поне разбиране, от страната на ръководството на училищата и готвачите там?

Джейми Оливър е много готин и със страхотни идеи, трябва да има много хора като него и аз се стремя също да бъда пример в това отношение. Той прави много за децата и показва вярното отношение към тях!

В България училищата започват да обръщат внимание на правилното хранене и да работят в тази посока.

Няма да стане лесно, но важното е да се върви в правилната посока. Готвенето с деца е наистина забавно и не е трудно да се привлече тяхното внимание. За съжаление все още нямаме съдействие на ниво Министерство, което да ни подкрепи в тази кауза да обновим менюто, което се предлага в детските градини и училищата с нещо по-здравословно. Основният проблем е, че персоналът, който работи там има доста остаряло мислене, а за нашата кауза имаме нужда от хора, които искат да приветстват промяната.

Всъщност, тази инициатива трябва да започне и от самите родители. Те могат да настояват за промени от загриженост за това каква храна се предлага на техните деца в институциите, могат да дават личен пример като сервират здравословна храна вкъщи. Колкото по-рано едно дете бъде възпитано на здравословни навици, толкова по добре. Аз приготвям за децата си торти със смокини, фурми, без захар и какао, направени с агар-агар вместо желатин.

Разкажи за твоите деца…

Децата ми са вълшебници, харизматични и палави, точно каквито трябва да бъдат. Моето желание е да ги науча да се хранят с качествена храна, да я разпознават и да я предпочитат. От ранна възраст ги възпитавам да обичат природата и да знаят от къде идва храната…

Но никак не е лесно, защото в магазините, по детските площадки, на детски рождени дни – навсякъде се предлагат лъскави опаковки, желирани мечета и торти с оцветени кремове, които с дни не могат да се отмият.

Как могат децата да различават качествените продукти от некачествените? Смяташ ли, че е рано да се обяснява на деца на 7-8 години какво е устойчиво земеделие?

Важно е децата от много малки да се запознаят с природата и земеделието. Да разберат откъде идват доматите, картофите, черешите, да се засили интереса им към опазването на природата, към съхранението на българския дух и автентичния вкус.

Децата от малки трябва да растат с разбирането, че картофите идват от нивата, а не от щанда в големите супермаркети.

Страхотна идея! Децата да се научат да готвят и да има познание за продуктите, с които се храним. Трябват ни примерно 10 места, разпръснати из София, където могат да се водят децата няколко пъти в годината за един ден, все едно отиват на зелено училище. Цял ден готвене и ядене! Това не струва толкова много пари и със сигурност ще е голям купон, не само за децата, но и за учителите…

Да така е, но първо трябва да получим одобрението на министъра на образованието да се водят децата на такова място. Спонсори могат да се намерят… Много е важно, защото днешното поколение деца виждат храната само по етажерките на магазините, добре вакуумирана в пакетчета.

Така децата губят цялостно представа за това откъде идва храната и не я ценят толкова много, защото не знаят колко усилия коства да се посади растение и да се отгледа докато започне да дава реколта.

Има ли някакви положителни тенденции в твоята област?

Силните моменти са, че кулинарната култура израстна за последните 10-тина години, вече има конкурентен пазар на ресторанти и качествени продукти, има какво да се желае, разбира се. Благодарение на добри и известни готвачи с опит, може да се види развитие в ресорантьорството и хотелиерството.

Иначе мисля, че кулинарното изкуство трябва да се превърне в приключение, опознаване на продукта и откъде идва. Но ще се борим както хан Кубрат! Каузи много, но идеята да се обединим в името на храната, спорта, и децата със съпричастни хора като Камен Донев, Симо Колев, Евгени Димитров – маестрото, Милена – тройка на разсъмване, Евгени Иванов, Маги Малеева, Митко Бербатов. Ето, това са малка част от хората, към които имам респект и уважение.

Възможно ли е България да се утвърди като дестинация за кулинарен туризъм, имаме ли потенциал за това?

Да винаги съм смятал, че имаме потенциала, защото България има огромни природни дадености, които за съжаление не използваме достатъчно.

Какво трябва да направим, за да развием България като привлекателна кулинарна дестинация?

Необходимо е да се измисли един хубав проект, който да покрива всичките 28 области в България. Да намерим представители от всяка област, които да се обединят около този проект и да отидат и поразпитат местното население за типичните ястия, които се приготвят във всяка област и разновидности на ястия от други области но приготвени по уникална местна рецепта. Например Кнежа (бел ред. и Бяла Слатина) е известна с лютиката, в Родопите се предлага пататник, клин от картофи със сминдух и чубрица, в Самоков – зелник без зеле и т.н.

Това е страхотен проект…как бихте могли да подходите за осъществяването му?

Когато намеря съмишленици, които са готови да покажат автентичността на българската кухня в тези 28 области, можем да организираме кулинарен фестивал, за да привлечем вниманието на потенциални български и чужди туристи.

Те биха имали интерес да посетят различни области и да опитат от нашите традиционни български ястия. Вече съществуват туристически опознавателни винени турове в България, защо да не се организират и кулинарни?!

Целия материал и повече за Ивайло можете да прочетете в сайта на моята кауза svobodni.bg. 

Патрик Смитьойс